Определение № 1239 от 23.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 848/2024 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД срещу определение № 550/19.12.2023 г. по в. гр. д. № 136/2023 г. на Апелативен съд Бургас, с което въззивното решение е изменено и дружеството е осъдено да заплати на процесуалните представители на насрещната страна допълнително адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на атакуваното определение с твърдения, че апелативният състав в противоречие със закона е присъдил възнаграждения в завишени размери, с което е допуснал неоснователно обогатяване на ищцовата страна. Моли определението да бъде отменено. Ответната по частната жалба страна я оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност, но е недопустима, тъй като липсва интерес от поддържането й. С решение № 102/09.04.2025 г. по т. д. № 849/2024 г. ВКС е обезсилил постановеното от Апелативен съд Бургас въззивно решение № 136/2023 г., включително в частта му за разноските, и е върнал делото за ново разглеждане с указания относно приложение на чл. 294, ал. 2 ГПК. Въззивният съд /в друг състав/ дължи ново произнасяне по депозираната пред него въззивна жалба, а това ще рефлектира и върху разпределение на отговорността за разноски, сторени във въззивното и касационно производство. Ето защо, подадената частна жалба следва да се остави без разглеждане поради отпаднал правен интерес. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение