Определение № 9419 от 08.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9047/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Г. А. А. против определение № 2421 от 12.6.2025 г., постановено по адм. дело № 596/2025 г. по описа на Административен съд Стара Загора. С определението на основание чл.159, т. 5 от АПК е оставена без разглеждане жалбата на Г. А. срещу мълчалив отказ на кмета на община Стара Загора, формиран по Заявление вх. №19-11-199/16.04.2025г. за одобряване на подробен устройствен план за застрояване на ПИ 68850.213.1, находящ се в землището на град Стара Загора. В частната жалба се развиват съображения, че срокът за обжалване на мълчаливия отказ не е изтекъл – жалбата била подадена в четиринадесетдневния срок от узнаването на отказа. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – кмет на община Стара Загора в представено възражение оспорва жалбата. Развива съображения, че липсва предмет на оспорване, тъй като мълчалив отказ не бил формиран, алтернативно излага доводи, че жалбата е просрочена. Моли оставяне в сила на оспореното определение и присъждане на разноски. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд Стара Загора е оставил без разглеждане жалбата, като е изложил следните съображения. Във връзка с подаденото и посочено по-горе заявление за одобряване на ПУП ПЗ с решение по т.2.6 от протокол № 16/23.4.2025г. ОЕСУТ Стара Загора не е приел проекта, чието одобряване е поискано. Четиринадесетдневният срок за произнасяне от кмета на общината е започнал да тече от тази дата - 23.4.2025г. и е изтекъл на 7.5.2025г., когато поради липса на нарочно произнасяне се е формирал мълчаливият отказ. От 7.5.2025г. е започнал да тече 14-дневният срок по чл.215, ал.2 от ЗУТ за обжалване на формирания мълчалив отказ. Срокът за обжалване е изтекъл на 21.5.2025г.. Жалбата против мълчаливия отказ подадена на 2.6.2025г., е оставена без разглеждане, като просрочена и производството по делото е прекратено. Определението е правилно като краен резултат. Касационната инстанция споделя изцяло доводите на ответния административен орган за липса на акт, подлежащ на обжалване. Съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК, мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт е налице, когато при настъпването на посочени в хипотезата на правна норма факти, административният орган е длъжен да се произнесе с конкретно волеизявление. По тази причина мълчалив отказ се формира, в случаите когато органът е оправомощен и задължен да се произнесе в конкретно определен срок, при наличието на определени факти. В хипотезата на чл. 129, ал. 2 ЗУТ кметът на общината е длъжен да се произнесе по депозираното искане за одобряване на внесен проект за подробен устройствен план в 14-дневен срок след приемането/неприемането на съответния проект от общинския експертен съвет по устройство на територията. В настоящия случай от съдържанието на взетото от ОЕСУТ Стара Загора решение става ясно, че експертния съвет не се е произнесъл отрицателно по внесения проект, а е дал указания за отстраняване на констатирани нередности на проекта – преработената ел. схема да бъде съгласувана с „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД и транспортно-комуникационната схема да се съгласува с „Областно пътно управление – Стара Загора“. При наличие на решение на ОЕСУ, с което не се отказва приемане на проекта /въпреки непрецизната формулировка/, а се дават указания за отстраняване на нередности на проекта, за кмета на общината не е възникнало задължението да се произнесе в предвидения от закона срок. Следователно в случая мълчалив отказ не е формиран. По тази причина липсва годен за обжалване административен акт. Като е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото Административен съд Стара Загора е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който не следва да бъде касиран, а претенцията за разноски следва да бъде уважена. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,