Определение № 58 от 23.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 711/2015 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е било по три молби за допълване и съответно - за изменение, на постановеното по настоящето дело в производство по чл. 290 решение № 116/3.VIII.2016 г. в частта му за разноските, с която ответните по касация [фирма] и „Ф. К."2002" Е. са били осъдени да заплатят общо на касатора [фирма]-гр. К. сума в размер на 10 339 лв., представляваща „равностойността на платените държавни такси на основание чл. 18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК". Първата молба - с вх. № 8560/2.IX.2016 г. по описа на ВКС, изхожда от касатора [фирма] и с нея се претендира допълване на горепосоченото решение на ВКС по чл. 290 ГПК - в съгласие с поисканото в касационната жалба, присъждане на още 10 000 лв., която сума представлявала изплатен от това д-во адвокатски хонорар. Втората молба - с вх. № 9482/8.IX.2016 г. по описа на ВКС, е от адвоката Г. А. П. от АК-П., действал като „особен представител" на ответника по касация „Ф. К.'2002" Е., с която, като поддържа, че горепосоченото решение на ВКС по настоящето дело е било постановено още на 3.VIII.2016 г. той е могъл да узнае за него една след публикуването му в интернет, извършено 6 дни по-късно - на 9. VIII.2016 г. Третата молба - с вх. № 9500/8.IX.2016 г. по описа на ВКС, е подадена от адвоката Емил Н. А. от АК-П., действал като особен представител на другия ответник по касация [фирма], като с нея той претендира, че при обезсилване на първоинстанционното и на въззивното решение и последвалото от това прекратяване на исковото производство, извършени с постановеното по настоящето дело решение на ВКС по чл. 290 ГПК, „не е било определено възнаграждение на особените представители и такова не им е било изплащано в нито една от фазите на процеса" - вкл. и в първоинстанционното производство по т.д. № 33/2013 г. по описа на Плевенския ОС. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази, че решение № 116/3.VIII.2016 г. по чл. 290 ГПК, постановено по настоящето дело, чиито предмет е бил обезсилване на решенията на низовите съдилища и прекратяване на исковото производство, е яеобжалваемо и затова не е подлежало на съобщаване на страните, счита, че процесуална допустима се явява само молбата на касатора „Българска птицевъдна компания Е.. 1./ По молбата на касатора [фирма]-гр. К. с вх. № 8560/2.IX.2016 г.: Разгледана по същество тази молба е неоснователна. Констатира се, че във финалната част от петитума на касационната жалба на това д-во (с вх. № 5459/29.X..2014 г. по описа на Великотърновския апелативен съд) изрично е било поискано присъждане на направените в производството съдебни и деловодни разноски „и адвокатски хонорар". С постановеното по настоящето дело решение № 116/3.VIII.2016 г. двамата ответници по касация - в качеството им на ищци в прекратеното пр-во по заведен от тях отрицателен установителен иск срещу този молител, са били осъдени общо да му заплатят сума в размер на 10 339 лв., представляваща равностойност на платените от него държавни такси на основание чл. 18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Същевременно по делото липсват доказателства [фирма] реално да е направила разход за адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника си адв. Ч. П. от САК. Съгласно т.т. 1 и 2 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на TP № 6/6.XI.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва де е вписан начина на плащане - ако е по банков път задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Същевременно страната следва да представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство. 2 .1 По молбата с вх. № 9492/8.ГХ.2016 г. на адв. Г. А. П. от АК-П. за присъждане на възнаграждение в качеството му особен представител на ответното по касация „ [фирма]: Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК искане за допълване или за изменение на необжалваемо съдебно решение в частта му за разноските може да се прави само в пределите на „едномесечен срок от постановяването му". От датата на узнаване на постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение по настоящето дело, а именно 9.VIII.2016 г., и до изтичането на този преклузивен срок на 3.IX.2016 г., плевенският адвокат Г. А. П. е разполагал с възможност своевременно да поиска неговото допълване. Настоящата му молба обаче се явява просрочена и поради това ще следва да бъде оставена без разглеждане. Налице е влязло в сила разпореждане на Великотърновския апелативен съд от 25.XI.014 г., постановено по т. д. № 177/2014 г., с което е била оставена без уважение молбата на този плевенски адвокат за присъждане на възнаграждение в размер на 26 753 лв. в качеството му на особен представител на „Ф. К., 2002" Е.-гр. Я.. 3./ По молбата с вх. № 9500/8.IX.2016 г. на адв. Емил Н. А. от АК-П. за присъждане на възнаграждение в качеството му на особен представител на ответното по касация [фирма]: По съображенията, изложени във връзка с молбата на адв. Г. П. от АК-П., и тази молба, подадена от адв. Емил Н. А. от АК-П. ще следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима /просрочена/. Налице е влязло в сила разпореждане на Великотърновския апелативен съд от 25.XI.2014 г., постановено по т.д. № 177/2014 г., с което е била оставена без уважение молбата на този плевенски адвокат за присъждане на възнаграждение в размер на 26 753 лв. в качеството звуе на особен представител на [фирма]. В заключение, съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро ГПК, определението за разноските може да се обжалва „по реда, по който подлежи на обжалване решението", а тъй като в процесния случай постановеното по настоящето дело решение № 116/3.VIII.2016 г. е необжалваемо, то и настоящето определение не подлежи на обжалване. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение