Решение № 3947 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8721/2010 г.

Решение № 3947 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8721/2010 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Строй инженеринг 2006" ЕООД срещу решение № 972 от 10.05.2010 г., постановено по адм. д. № 3298/09 г. Административен съд - гр. Варна, първо отделение, десети състав, е отхвърлил жалбата на "Строй инженеринг 2006" ЕООД срещу ревизионен акт № 030901479/17.09.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 687/18.11.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Варна. С решението съдът е осъдил дружеството да заплати на ответната дирекция юрисконсултско възнаграждение в размер на 630.47 лв. В касационната жалба се прави оплакване, че решението на Варненския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Отправя се искане до Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени РА. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението Административен съд- гр. Варна е отхвърлил жалбата на "Строй инженеринг 2006" ЕООД срещу ревизионен акт № 030901479/17.09.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 687/18.11.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна. Изложени са мотиви, че ревизията е извършена при условията на чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като в хода й са установени данни за укрити приходи, както и воденото счетоводство не осигурява възможност за последващ контрол, като тези констатации според съда не са оборени от събраните в хода на делото доказателства. Съдът е описал установената при ревизията фактическа обстановка, както и представените в хода на съдебното производство допълнителни писмени доказателства- счетоводни документи, РКО, копия от банкови документи и банков документ на чужд език (без легализиран превод), видно от които на 22.01.2007 г. е приел за извършен превод от Георги Самарджиев към ревизираното дружество, но е счел, че при липсата на легален превод и на печат на банковия документ, наличието на сумата 36 000 евро към датата на трансфера е следвало да бъде доказано и с други писмени доказателства, както и да бъде доказан произхода на сумата, което не е сторено. Въз основа на тези мотиви е направен обобщаващия извод, че при липсата на посочените доказателства не може да се приеме за доказано, че Самарджиев е разполагал с тези средства преди датата на внасянето им по сметка на дружеството, както и че е доказан произхода им. По-нататък в мотивите на оспореното решение, съдът е посочил, че приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза не е достатъчно, за да обоснове извода за наличие на спорната сума у представляващия дружеството-жалбоподател, за да може същият да я предостави на дружеството към посочения от него момент. По тези съображения е приет за законосъобразен оспорения РА и жалбата срещу него е отхвърлена като неоснователна. В касационната жалба се правят всички оплаквания за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържаното оплакване за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила е бланкетно и не е подкрепено с конкретни доводи. Същото не намира и опора в данните по делото, тъй като не се установява съдът да е процедирал в нарушение на закона при осъществяване на някое от съдопроизводствените действия. По същество основните оплаквания се свеждат до твърдения за необоснованост - игнориране на определени доказателства и неправилна преценка на доказателствената стойност на други, в това число заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, в резултат на което са формулирани погрешни правни изводи по същество. Правят се и оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон. Направените оплаквания са основателни. Решението е необосновано, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, което е довело и до неправилно прилагане на материалния закон. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че, за да отхвърли жалбата, първостепенният съд не само не е съобразил основните доводи на жалбоподателя, но на практика на няколко места в решението е възпроизведена само тезата на органа по приходите. Основателни са касационните оплаквания, че съдът необосновано не е възприел заключението на експертизата и не го е обсъдил с останалите доказателства по делото. Действително, ревизионното производство е проведено по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК и съставеният ревизионен акт се ползва с доказателствената сила по чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Констатациите на органа по приходите за наличие на приходи с неустановен произход за ревизирания период са изградени на база на анализ на установените факти и обстоятелствата по време на ревизията, както и на подадена декларация от ревизираното лице относно притежаваните от него суми към началната дата на данъчния период. Твърдението за неустановения произход съставлява отрицателен факт, едно умозаключение, изградено на база на анализ на събрани чрез допустими средства доказателства, и при проверка за неговата правилност следва да бъде установено дали при изграждането му са спазени съответните логични правила. От друга страна, установеният произход на средствата, респективно тяхната необлагаемост, съставлява един положителен факт от обективната действителност, който има благоприятни последици за данъчно-задълженото лице, поради което по силата общите правила на доказване - чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, респективно чл. 154 от ГПК в негова тежест е да докаже тяхното възникване (така Решение № 10 168 от 26.07.2010 г. по адм. д. № 2209/2010 г., I А отд. на ВАС). В конкретния случай за установяване на твърденията си жалбоподателят е ангажирал писмени доказателства - нотариални актове, платежни документи и прочие, които не са обсъдени задълбочено и аналитично от първоинстанционния съд, като е направен погрешния извод, че те не оборват констатациите на ревизионния акт. Неправилни са изводите на административния съд досежно отчетените привлечени заемни средства през 2007 г. Относно предоставената сума от 30 600 евро на 23.01.2007 г. по банков път, осчетоводена по кредита на сметка 499 "Други кредити" в левова равностойност от 59 853.59 лв., неправилно е констатирано, че липсва наредител на сумата, както и банково бордеро, с което е внесена сумата по банковата сметка на дружеството. Представеният по делото банков документ доказва, че горепосочената сума е част от личната сметка на лицето в Банка ОББ и преводът й е насочен към фирмената сметка на дружеството. Това обстоятелство се установява и от неоспореното заключение на вещото лице, което по категоричен начин е установило записването "Дебит 503 банка 59 853.59 лв.; Разпл. евро 2007 г. 30 600 евро; Кредит 498 Др. дебитори Самарджиев; 59 853.59 (прил. № 2). Допълнително в разглежданата насока са приложените към касационната жалба и приети като доказателства Удостоверение № 284/19.05.2010 г. от ОББ, клон Варна, нареждане за превод от 18.01.2007 г. от ОББ, клон Варна и референции към сметка. При тези данни неправилно съдът е приел, че сумата 30 600 евро следва да бъде квалифицирана като неотчетен приход, водещ до облагане с корпоративни данъци. Така извършеното облагане е незаконосъобразно и РА в тази му част подлежи на отмяна. По отношение на сумата от 19 700 лв., също възприета от ревизиращите органи като неотчетен приход, още в хода на ревизионното производство е било установено, че същата е внесена в касата на дружеството с ПКО по сч. сметка 501 "Каса". Счетоводната експертиза също е отразила в заключението си, че сумата 19 700 лв. е осчетоводена със следния запис: "Дебит 501 Каса лева; 5011 главна каса; Кредит 498 др. дебитори Самарджиев". В мотивите на обжалваното решение е възпроизведен извода на органите по приходите досежно това, че по отношение на тези ПКО липсват подписи на отговорни лица за извършване на стопанските операции и те не отговарят на изискванията на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 ЗСч. Настоящата инстанция намира за основателни доводите в касационната жалба, че за целите на данъчното облагане при преценката на съдържащите се в ПКО реквизити, следва да бъде изхождано от обстоятелството дали са налице достатъчно данни за произхода на средствата. В съответствие с предписанията на ТР № 5/2004 г., в настоящия случай следва да бъде прието, че реквизитите на ПКО не трябва да се възприемат изолирано един от друг и в този смисъл следва да бъде съобразено, че в случая от останалите доказателства, включително ССчЕ, се установява, че това са лични средства на представляващия дружеството, получени от остатъка от продажбата на негов недвижим имот и от получени заплати от трудови правоотношения. Доколкото в случая горните обстоятелства са установени, липсата на някой от реквизитите, изискуеми по ЗСч. не може да бъде самостоятелно основание да се извърши облагане на горепосочената сума по ЗКПО. По тези съображения настоящият състав приема, че в оспореното решение неправилно е приет за законосъобразен извода на органите по приходите, извършен след анализ на привлечените заемни средства през 2007 г., че Георги Самарджиев не притежава и не е представил доказателства за наличието на парични средства в размер на 79 283.59 лв. под формата на паричен заем и осчетоводените суми по кредита на сметка 499 - партида Самарджиев представляват неотчетен приход за 2007 г. Неправилни са и изводите на съда досежно това, че отчетените разходи за ремонт на дълготраен актив имот, закупен като фирмен, оказващи влияние върху размера на формирания финансов резултат и неговото преобразуване през 2007 г., не следва да бъдат признати за данъчни цели за ревизирания отчетен период 2007 г. на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО. В тази връзка необосновано е прието от административния съд, че сумата 944.94 лв. следва да бъде отнесена в увеличение на финансовия резултат. По силата на чл. 26, т. 1 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводните разходи, несвързани с дейността, както и разходите по т. 2, които не са документално обосновани. Процесните разходи са свързани с дейността на дружеството, но не са документално обосновани. Легална дефиниция за понятието за "документална обоснованост" се съдържа в текста на чл. 10 от ЗКПО - разхода е документално обоснован, чрез първичен счетоводен документ, отразяващ вярно стопанската операция. По делото са представени фактурите за извършениете разходи по ремонта на дълготрайния актив, който отделно от това е заведен в сметка 203 и като такъв представлява фирмен имот. Вярна е тезата на касатора, че съпътстващите разходи по актива не могат да бъдат несвързани с извършваната от дружеството икономическа дейност. Предвид тези съображения, настоящият състав намира за незаконосъобразен РА и в частта, с която е извършено увеличение на формирания счетоводен финансов резултат със сумите в размер на 944.94 лв. и 1355 лв. на основание чл. 26, т. 1 вр. чл. 50, т. 1 и чл. 26, ал. 2 ЗКПО. Като е достигнал до противоположни правни изводи, съдът е постановил едно необосновано решение. Неправилно са приложени и относимите към казуса материалноправни норми, цитирани в обжалваното решение, поради което и същото следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което по жалбата на ревизираното лице да бъде отменен РА в частта на определените задължения за внасяне на корпоративен данък в размер на 7 859.97 и лихви в размер на 1 651.69 лв . Следва да бъде отменено решението в частта за разноските, като на "Строй инженеринг" ЕООД бъдат присъдени разноски в размер на 550 лв., направени и претендирани в първоинстанционното производство. За производството пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като не е направено искане в тази насока. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо "а" отделение