Определение № 5679 от 27.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4688/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Съюза на инвалидите в България (СИБ), подадена чрез процесуалния представител адв. Станков, срещу протоколно определение от 05.03.2026 г., постановено по адм. дело № 454/2025 г. по описа на Административен съд София – град. В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението. Частният жалбоподател твърди, че притежава правен интерес от оспорването пред първоинстанционния съд, тъй като адресат на оспореното Писмо с № ОА 23-12413-1/08.11.2024г. на областния управител на област София е В. Г. П., която е член на СИБ и лице с призната 100% инвалидност. Претендира се отмяна на обжалваното определение и конституиране на съюза на инвалидите в България като заинтересована страна по адм. дело № 454/2025 г. по описа на АССГ. Ответникът – областният управител на област София, чрез процесуалния си представител юрк. Ралица Иванова, в срока по чл. 232 АПК изразява становище по частната жалба. Оспорва същата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Претендира разноски. Ответниците – В. Г. П. и И. Г. П., чрез процесуалния си представител адв. Н. Роудс, в представен по делото писмен отговор поддържат частната жалба и молят оспореното с нея определение на административния съд да бъде отменено, а Съюзът на инвалидите в България да бъде конституиран като заинтересована страна в процеса. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд София – град е отказал да конституира като заинтересовано лице в производството по адм. дело № 454/2025 г. на Административен съд София – град Съюза на инвалидите в България (СИБ). За да постанови този резултат, съдът е приел, че съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни по административното дело са оспорващият, органът издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Съдебното производство е образувано по жалба подадена от В. П. и И. П. срещу писмо № ОА23-12413-1/08.11.2024 г. на областния управител на област София. В писмото, в отговор на подадено заявление на 30.10.2024 г. за закупуване на недвижим имот описан в акт за държавна собственост № 02755/2001 г. е направен отказ за продажба на недвижимия имот, поради неизпълнение на условията на чл. 71 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост. Според първоинстанционния съд Съюзът на инвалидите в България (СИБ), от когото е направено искане да бъде конституиран като заинтересована страна, не е бил участник в административното производство, а оспореното от В. и И. П. писмо не поражда благоприятни последици за СИБ. Със същото не се създават права по отношение на Съюза на инвалидите в България, нито се удовлетворяват искания направени от СИБ. Така постановеното определение е правилно. В оспореното пред Административен съд София – град Писмо с № ОА 23-12413-1/08.11.2024 г. е материализиран отказ на областния управител на област София по заявление от В. Г. П. за закупуване на жилище. По делото не се спори, че жалбоподателката В. Г. П. е член на СИБ и страда от заболяване, за което с решение на компетентния медицински орган №93006/23.11.2023 г. й е определена пожизнена трайна неработоспособност 100%, а на жалбоподателя И. Г. П. с ЕР № 90099/16.03.2023 г. е определена трайна неработоспособност за срок от три години – 52,60%. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, направен след анализ на събраните по делото доказателства, че СИБ не е заинтересовано лице по смисъла на чл. 153, ал. 1 от АПК. Според разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1/2001 г. на Общото събрание на съдиите от ВАС "заинтересовани са тези органи и лица, в чиято правна сфера обжалваният административен акт предизвиква правни последици". Заинтересовани лица са тези, за които актът поражда благоприятни правни последици, когато поражда за тях права или удовлетворява техни искания, защото съдебното решение, с оглед правомощията на съда по чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 1 и 2 АПК би могло да засегне създадените от акта техни права или би породило за тях задължения. Лицата, за които административният акт е неблагоприятен разполагат със самостоятелно право да го обжалват. За да се определят заинтересованите в конкретния случай лица следва да се отчете значението на обжалвания акт за правната сфера на лицата. В настоящия случай, оспореното пред първоинстанционния съд Писмо с № ОА 23-12413-1/08.11.2024г. на областния управител на област София не предизвиква правни последици в правната сфера на СИБ, поради което същият, при липса на правен интерес от участие в процеса не следва да бъде конституиран като заинтересована страна по делото. С оглед необходимостта от наличието на личен, пряк и непосредствен правен интерес, не е налице самостоятелно основание за конституиране на СИБ, като заинтересована страна в съдебното производството. Противно на доводите в частната жалба, настоящият касационен състав намира, че в случая обстоятелствата, че жалбоподателката В. Г. П. е член на СИБ и лице със 100% ТНР не обуславят личен, пряк и непосредствен правен интерес на сдружението с нестопанска цел за участие в делото, доколкото изходът от него не би рефлектирал върху него като сдружение, нито върху останалите му членове. Правният интерес за оспорването на индивидуален административен акт е свързан със засягане или застрашаване на права, свободи и законни интереси на самото физическо лице - жалбоподател, но не и на правата, свободите и законните интереси на правните субекти, които са членове на сдружението с нестопанска цел. От една страна, СИБ не е лично, пряко и непосредствено засегнат от процесния административен акт, а от друга страна не разполага с правна възможност за участие в съдебни процеси в защита на чужди права. Представителството на граждани и организации е уредено в чл. 18, ал. 1 от АПК. Според посочената разпоредба, гражданите и организациите се представляват по закон и по пълномощие по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Съгласно чл. 32 от ГПК, представители на страните по пълномощие могат да бъдат: 1. адвокатите; 2. родителите, децата или съпругът; 3. юрисконсултите или други служители с юридическо образование в учрежденията, предприятията, юридическите лица и на едноличния търговец; 4. областните управители, упълномощени от министъра на финансите или от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в случаите по чл. 31 от ГПК; 5. други лица, предвидени в закон. Следователно, СИБ не попада в кръга на лицата посочени в чл. 32 от ГПК, във връзка с чл. 18, ал. 1 от АПК. По изложените съображения, настоящият касационен състав приема, че СИБ не може да бъде конституиран като страна в съдебния процес по жалбата на В. и И. П. срещу Писмо с № ОА 23-12413-1/08.11.2024г. на областния управител на област София. Предвид изложеното обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,