Определение № 10274 от 19.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10283/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. Й. П. от [населено място], подадена чрез пълномощника адв. А. Рахнев, срещу Определение № 11281/01.09.2026 г., постановено по адм. дело №2715/2026 г. по описа на Административен съд Варна, с което е оставено без уважение искане за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2154259/09.08.2026 г., издадена от полицай към РУ 04 Варна, ОДМВР Варна. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се изводът на съда, според който не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК. Изтъква се, че сключването на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ съставлява ново обстоятелство, което не е отчетено от съда. Частният жалбоподател счита, че при продължаващо изпълнение на ПАМ би понесъл несъразмерна тежест със санкционен характер. Искането е за отмяна на определението и постановяване на друго, с което да бъде допуснато спиране предварителното изпълнение на акта. Ответникът – полицай към РУ 04 Варна- ОДМВР Варна, не изразява становище по частната жалба. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира частната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 166, ал. 3 АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество – за основателна. При извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 230 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред АС Варна е образувано по жалба на И. Й. П. от [населено място] срещу ЗППАМ № GPAM-2154259/09.08.2026 г., издадена от Ж. Кондов на длъжност полицай в РУ 04-Варна при ОДМВР Варна, с която на основание чл. 171, т. 1, б. 3)гг) и за нарушение по чл.175,ал.3 ЗДвП й е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца“. В жалбата е направено особено искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на тази заповед, тъй като от изпълнението на заповедта биха се причинили значителни или трудно поправими вреди за адреса на акта – представен е трудов договор, трудова характеристика, служебна бележка, от които е видно, че за длъжността на адресата на акта се изисква притежаване на свидетелство за правоуправление и се осъществяват спрямо фирмата –работодател задължения и функции по транспорт и охрана. За да отхвърли искането за спиране на предварителното изпълнение, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не доказва наличието на предпоставките по чл.166,ал.2 АПК, приема, че не е доказано съществуването на противопоставими по степен на важност на обществения интерес засегнати субективни права или законни интереси на И. П.. Определението е неправилно. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 АПК изискват предварителното изпълнение да може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В случая нови обстоятелства са тези по сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ непосредствено след съставяне на АУАН и издаване на процесната ЗППАМ, с което служебно се възстановява прекратената регистрация на МПС. Обратно на приетото от първоинстанционния съд, сочените от жалбоподателя факти и обстоятелства, доказано обуславят настъпването на конкретни значителни или трудно поправими вреди за него от професионален и личен характер. Дори и при липса на такива доказателства, лишаването от право да се управлява МПС за некраткия срок от 6 месеца, представлява значително затруднение в динамиката на ежедневието и придвижването в големия град и извън него, при осъществяване на лични, професионални и обществени ангажименти, който срок често на практика се припокрива с времетраенето на производствата по разглеждане на делата по обжалване на ЗППАМ от образуването им и до постановяване на окончателния съдебен акт. Безспорно се нарушават жизненоважни интереси на адресата на акта, несъизмерими със защитимия обществен интерес при наличие на доказателства, че последният е защитен с факта на преустановяване нарушението и отстраняване на пречката за управление на автомобила чрез възстановяване на служебно прекратената регистрация на МПС. Основателно е било и твърдението на жалбоподателя за вероятна основателност на жалбата (в духа на решение на СЕС по дело № С-605/23), при наличие на обстоятелства, които „на пръв поглед да разкрият незаконосъобразността на разглежданата мярка“ по смисъла на същото решение, както и с оглед на обстоятелството, че по никакъв начин административният орган не установява, че адресатът на акта или собственикът на автомобила да е уведомен за служебно прекратената регистрация на МПС, с какъв акт това е сторено и влязъл ли е в законна сила, т.е. за наличие на фактическите основания за издаване на заповедта по чл.175,ал.3 ЗДвП. По изложените съображения, обжалваното определение като неправилно следва да се отмени като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което да се уважи искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед за прилагане на ПАМ – до приключване на съдебното производство по нея с влязъл в сила съдебен акт. Не се претендират разноски в производството по особеното искане, поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК И чл.166,ал.4 вр. с ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение