Определение № 1400 от 09.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1027/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Шумен, чрез представител по пълномощие – главен юрисконсулт И. Симеонова против Определение № 1755/09.12.2025 год., постановено по административно дело № 513/2025 год. по описа на Административен съд – Шумен. Заявено е твърдение, че съдът не е дал точна правна квалификация на спора, което ако е било сторено е следвало да се приложат други правила за допустимост на производството, което би се отразило и на въпроса за възлагане на разноски. Твърди се, че искането заявено пред административния орган – началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Шумен е за връщане на свидетелство за управление на МПС (СУМПС), което предполага изпълнение на фактически действия. Посочено е, че по повод подаденото заявление, с оспореното писмо № 869000-13832/17.10.2025 год., административният орган е уведомил заявителя за настъпила на 07.09.2025 год. промяна в нормативната уредба, като е възникнала допълнителна предпоставка – необходимост от допълнителен изпит по реда на чл. 152, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за възстановяване на правоспособността, но в действащата Наредба № 38/16.04.2004 год. за условията и реда за провеждане на изпити на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС и реда за провеждане на проверовъчните изпити, тази промяна не е отразена. С оглед на това, в писмото е указано, че е направено запитване до Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) как следва да се прилага новата законодателна разпоредба. В този смисъл, частният касатор обосновава извод, че писмото не съдържа изричен отказ за връщане на СУМПС, като веднага след получаване на указанията от ГДНП, както жалбоподателя, така и други заявители са били уведомени. Изрично е посочено, че СУМПС на жалбоподателя е фактически върнато на 26.11.2025 год. Предвид горните фактически обстоятелства е обосновано твърдение, че по своята същност, жалбата представлява искане да бъде задължен началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Шумен да върне СУМПС на заявителя, като бездействието на органа да осъществи това действие подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 256 от АПК. Във връзка с това твърдение е обосновано становището, че съгласно разпоредбата на чл. 256, ал. 2 от АПК, неизвършването на фактически действия, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа. В случая, жалбата е подадена в 14-дневен срок от получаване на уведомителното писмо, а не от подаване на заявлението с формулирано искане до органа. При това положение, жалбата се явява процесуално недопустима, като просрочена, при което положение не следва да се присъждат разноски в полза на жалбоподателя. От страна на частния жалбоподател изрично е заявено, че би подал само искане по чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК за изменение в частта за разноските, но съображенията по които е допуснато разглеждане на жалбата по същество и основанията с които по-късно тя е оставена без разглеждане, без изобщо да се съобрази, че искането е с друга правна квалификация и е порочно, не могат да бъдат преодолени без оспорване по същество на Определение № 1755 от 09.12.2025 год. В съответствие с горните доводи и аргументи е формулирано искане за постановяване на определение, по силата на което да се отмени оспорения съдебен акт и жалбата на С. З. Х. да бъде оставена без разглеждане и производството по адм. дело № 513/2025 год. по описа на Административен съд – Шумен да се прекрати, но на основание просрочие на оспорването по смисъла на чл. 256, ал. 2 от АПК, като в съответствие с този резултат се отхвърли искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя. В срока по чл. 232 от АПК по делото е постъпил отговор по частната жалба от С. З. Х. от [населено място], общ. Шумен, чрез представител по пълномощие – адв. Л. Ангелова от Адвокатска колегия – Шумен, в който са обективирани твърдения за неоснователност на касационното оспорване. Заявени са твърдения, че първоинстанционният съд правилно е определил правната квалификация на оспорването, като такова по чл. 145 и сл. от АПК, доколкото оспореното писмо с рег. № 869000-13832/17.10.2025 год. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Шумен обективира отказ за връщане на СУМПС. Твърди се, че отказ за извършване на фактическо действие по реда на чл. 256 от АПК би бил налице само при наличие на съдебно решение на административния съд и отказ на органа да извърши действия, съобразно мотивите на това решение, каквито обстоятелства в случая не са налице. В съответствие с така заявените твърдения е формулирано искане за потвърждаване на оспореното определение на първоинстанционния административен съд. Заявено е и искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. След анализ на заявените твърдения, на приложените по делото доказателства и като съобрази закона, настоящият касационен състав приема частната жалба за допустима, като подадена от лице с правен интерес и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Мотивите в подкрепа на този извод са следните: Производството пред Административен съд – Шумен е образувано по повод жалба от С. З. Х. срещу писмо с рег. № 869000-13832/17.10.2025 год. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Шумен. С Определение № 1755/09.12.2025 год., постановено по административно дело № 513/2025 год., състав на Административен съд – Шумен, на основание чл. 159, т. 3 и т. 8 от АПК е оставил без разглеждане жалбата на С. З. Х. срещу писмо с рег. № 869000-13832/17.10.2025 год. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Шумен, обективиращо отказ за връщане на СУМПС и производството по административно дело № 513/2025 год. по описа на Административен съд – Шумен е прекратено. Със съдебното определение в полза на жалбоподателя са присъдени и разноски в размер на 510 лева. При формиране на този правен резултат, първоинстанционният административен съд е приел, че производството е по реда на чл. 145 от АПК и е с предмет – оспорване на индивидуален административен акт - отказ за връщане на СУМПС, обективиран в писмо с рег. № 869000-13832/17.10.2025 год. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Шумен. В мотивите на съдебния акт е посочено, че с молба от 08.12.2025 год., депозирана преди първото по делото заседание, оспорващият е заявил частично оттегляне на жалбата срещу отказа да му бъде върнато СУМПС, като поддържа само искането за присъждане на разноски. Основание за това искане е обстоятелството, че на 26.11.2025 год., СУМПС с № 284355688 е върнато срещу подпис на жалбоподателя, което обстоятелство е заявено от същия с нарочна писмена молба по делото. При тези фактически обстоятелства, съдът е приел наличието на хипотезата по чл. 159, т. 8 от АПК – основание за оставяне без разглеждане на жалбата и прекратяване на съдебното производство, поради оттегляне на оспорването при условията на чл. 155, ал. 1 и ал. 3 от АПК. Съдът е развил и допълнителни мотиви, съгласно които в случая е налице основание за прекратяване на делото и по чл. 159, т. 3 от АПК – поради оттегляне на оспорения акт от страна на административния орган. Основание за този правен извод е дало обстоятелството, че от депозираната от ответния административен орган молба от 03.12.2025 год. се установява, че след подаване на жалбата и преди първото по делото заседание, на 26.11.2025 год., административният орган е върнал срещу подпис лично на жалбоподателя СУМПС [номер], с което на практика, на основание чл. 156, ал. 1 от АПК оттегля изцяло оспорения административен акт - писмо с рег. № 869000-13832/17.10.2025 год. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Шумен, обективиращо отказ за връщане на СУМПС. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 2 от АПК, съдът е намерил за основателно искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, поради което е присъдил такива в размер на 510,00 лева, от които – 500,00 лева за адвокатско възнаграждение и 10,00 лева за държавна такса. Така постановеното определение на първоинстанционния административен съд е неправилно. В случая, първоинстанционният административен съд неправилно е определил предмета на оспорване, а от там и процесуалния ред, който следва да се приложи. Както се посочи, съдът е приел, че предмет на оспорване е индивидуален административен акт – отказ за връщане на СУМПС, обективиран в писмо с рег. № 869000-13832/17.10.2025 год. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Шумен, поради което, приложим е реда за оспорване на индивидуален административен акт по чл. 145 и сл. от АПК. Така формирания извод е неправилен. По мнение на настоящия съдебен състав, а и съобразно трайната практика на ВАС, Седмо отделение, процесното писмо няма характер на индивидуален административен акт. В действителност, писмото е издадено по повод заявление за връщане на СУМПС, но в него се разясняват само причините, поради които органът не е извършил фактическото действие - връщане на свидетелството. Изземването и връщането на СУМПС е фактическо действие на компетентния орган, което той е длъжен да извърши по силата пряко на правната норма при настъпване на визирания в нея юридически факт. В разпоредбата на чл. 20 от Наредба № І-157 от 01.10.2002 год. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба № І-157/01.10.2002 год.) са регламентирани юридическите факти, при настъпването на които, органът изземва СУМПС, а в чл. 24, ал. 1 – при наличие на които, връща отнетото свидетелство. Бездействието да се върне СУМПС подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на чл. 256 от АПК (в този смисъл Определение № 11457/14.11.2025 год. на ВАС по адм. д. № 11101/2025 год., VII о., Определение № 10407/28.10.2025 год. на ВАС по адм. д. № 10488/2025 год., VII о., Решение № 6658/18.06.2025 год. на ВАС по адм. д. № 1530/2025 год., VII о., Решение № 1293/13.02.2025 год. на ВАС по адм. д. № 12065/2024 год., VII о. и др.). Предвид горното и доколкото първоинстанционният административен съд неправилно е определил предмета на оспорване и приложимия процесуален ред е налице допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага отмяна на оспореното определение и връщане на делото за ново разглеждане. Възраженията на частния жалбоподател, относно допустимостта на оспорването по чл. 256 от АПК, респ. основателността на същото, както и присъждането на разноски, следва да бъдат съобразени при новото разглеждане на спора. Мотивиран от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,