Определение № 2030 от 20.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3491/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 7547 от 24.07.2025 г., подадена от Б. В. Х. чрез адв. Д. против решение № 183 от 19.06.2025 г., постановено по в.гр.д. № 418/2025 г. по описа на Окръжен съд Хасково, с което е потвърдено решение № 71 от 07.04.2025 г., постановено по гр. д. № 991/2024 г. по описа на Районен съд Свиленград за допускане на делба между М. И. С. и Б. В. Х. на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор в [населено място] № ***, ведно с построените в имота жилищна сграда с идентификатор **** и селскостопанска сграда с идентификатор **** при квоти: 1/12 идеална част за М. С. и 11/12 идеални части за Б. Х.. В касационната жалба се застъпват оплаквания за наличие на всички касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че въззивният съд е тълкувал неправилно влязлото в сила решение, с което е прогласена нищожността на договора за дарение, с който М. М. му е дарила своите 3/4 идеални части от имотите като привиден, прикриващ договор за покупко-продажба. Счита, че с това решение договорът е признат за нищожен, следователно с него не са прехвърлени права, а идеалните части от имота са останали в патримониума на М. М.. Съдът приложил неправилно нормите на чл.17, ал.1, чл.18 и чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД, в резултат на което допуснал делбата без участието на съсобственика М.. Не било съобразено и представеното пред въззивния съд писмено споразумение, с което Б. В. и М. М. развалили прикритото съглашение, според което имотите се продават за 10000 лева, вследствие на което Б. Х. никога не е придобивал права върху прехвърлените части, а същите са собственост на Д. Б.. Не било обсъдено оплакването във въззивната жалба относно делбата на стопанската сграда. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1, т.3 и ал.2 ГПК за допускане на касационния контрол. Формулирани са следните правни въпроси: 1/ Налице ли са изискванията за действителност на прикритото съглашение по смисъла на чл.17, ал.1 ЗЗД, когато с него е уговорено прехвърляне на собственост върху недвижим имот, но то е съставено в проста писмена форма, а не в предвидената в чл.18 от ЗЗД форма - нотариален акт? 2/ Прилага ли се правилото на чл.92 ЗС по отношение на построена в имота сграда, ако същата представлява самостоятелен обект на собственост отделно от собствеността върху мястото, притежава кадастрален идентификатор, и не е била предмет на прехвърлителната сделка, с която е прехвърлено правото на собственост върху поземления имот? 3/ Възможно ли е при предявен иск по чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД за обявяване на нищожност на правна сделка поради нейната привидност съдът служебно да се произнесе по действителността на прикритата сделка при липса на предявен иск по чл.17, ал.1 ЗЗД? 4/ Когато съдът на основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД обяви нищожността на договор за дарение на недвижим имот като привиден и прикриващ договор за покупко-продажба, ползва ли се съдебното решение със силата на пресъдено нещо по отношение на действителността на прикритото съглашение, при все че липсва предявен и разгледан иск по чл.17, ал.1 ЗЗД за разкриване на симулация и установяване на обвързващата сила на прикритата сделка? 5/ Налице ли е разлика между иска за обявяване нищожността на правната сделка поради привидност по чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД и иска по чл.17, ал.1 ЗЗД за разкриване на симулация и установяване на обвързващата сила на прикритата сделка и възможно ли е да се приеме, че прикритата сделка е действителна и обвързваща страните, без съдът да се е произнесъл по иск с правно основание чл.17, ал.1 ЗЗД? 6/ Длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора, обсъди приетите на въззивна инстанция доказателства и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал.1 от ГПК? 7/ Преклудирана ли е възможността на страна по прикрита сделка да направи възражение за нейната нищожност в производство по съдебна делба, при положение че в предходно производство по иск по чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД за обявяване нищожността на привидното съглашение, но без разглеждане на иск по чл.17, ал.1 ЗЗД за разкриване на симулация и установяване на обвързващата сила на прикритата сделка, страната не е направила такова възражение? 8/ Допустимо ли е съдът да приеме, че прикритото съглашение е валидно и обвързващо страните, когато същите с писмено споразумение вече са прекратили действието му с обратна сила и са приели, че същото никога не е проявявало правно действие? В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация и ищец в производството М. С. възразява, че касационната жалба е неоснователна и не са налице предпоставки за допускане на решението до касационна проверка. Претендира разноски. Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение приема, че касационната жалба е подадена в срок, от лица, имащи правен интерес от обжалване и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната пред него част за допускане на делбата на дворно място, жилищна и стопанска сграда, въззивният съд е приел от фактическа страна, че имотите са били собственост на И. Б. с 1/4 идеална част и М. Б. с 3/4 идеални части. След смъртта на И. Б., направеното от него завещание в полза на Б. Х. и възстановяването на запазената част на М. С. от неговото наследство, имуществото му е придобито от С. за 1/3 идеална част и от Х. за 2/3 идеални части. По тези въпроси страните не спорят. Спори се по придобиването на частите, притежавани от М. М., с които са извършени следните сделки: На 10.08.2022 г. М. М. дарила на Б. Х. 3/4 идеални части от поземления имот и 3/4 идеални части от жилищната сграда с идентификатор ****. В договора не била включена стопанската сграда с идентификатор ****, но доколкото тя не била изключена от прехвърлянето, съдът приел, че приобретателят по сделката е придобил права и върху нея. С влязло в сила решение била прогласена нищожността на договора за дарение като привиден, прикриващ договор за покупко-продажба. На 21.11.2022 г. М. М. продала на Д. Б. 3/4 идеални части от поземления имот и 3/4 идеални части от жилищната сграда с идентификатор ****, а на 20.01.2023 г. й продала и идеалните си части от сградата с идентификатор ****. Съдът приел, че Д. Б. не е придобила права по двата договора, тъй като към момента на сключването им М. М. вече не е била собственик. Съдът изложил, че с диспозитива на съдебното решение, постановено по иск на Б. Х. срещу М. М., е прогласена нищожността на договора за дарение като привиден, прикриващ покупко-продажба и в този смисъл е формирана сила на пресъдено нещо между страните по делото. Посочено, че възраженията срещу това решение са преклудирани. Допълнително съдът е изложил, че прикритата продажба не е нищожна, тъй като е спазена формата за действителност по чл.18 ЗЗД. При тези данни настоящият състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното съдебно решение до касационен контрол. Първият въпрос не е разрешен от въззивния съд, който изрично е посочил, че прикритото съглашение е сключено във форма на нотариален акт. Вторият въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с непротиворечивата практика на ВКС, според която при разпореждане с имот, в който има построена сграда, се счита, че се прехвърля и собствеността върху сградата, ако това не е изрично изразено в договора. Прехвърлянето на правото на собственост върху земята прави приобретателя собственик и на всички постройки и насаждения, освен ако изрично постройките не са изключени от предмета на разпореждане (решение № 37 от 04.04.2017 г. по гр. д. № 3180/2016 г. на І г.о.; решение № 125 от 29.10.2019 г. по гр. д. № 6161/2019 г. на ІІ г.о.; решение № 183 от 18.06.2012 г. по гр. д. № 88/2012 г. на ІІ г.о. и др.) Практиката, на която касаторът се позовава, касае хипотези на продажба на публична продан и на постройка, допълващо застрояване и функционално свързана със самостоятелно притежавана сграда, в който случай е прието, че не намира приложение принципът на приращението. Настоящата хипотеза не съответства на разгледаната в цитираното решение. Третият въпрос не е разгледан от въззивния съд, а четвъртият, петият и седмият въпроси не са решаващи, защото съдът изрично е изложил собствен извод за действителността на договора за продажба. Отговорът на осмия въпрос не е от значение за спора между страните, тъй като съществуването и действието на споразумението, съдържащо се в прикритото съглашение, не се отразява на вещно-прехвърлителния ефект на сключения договор – без значение е в случая дали същият е за дарение или за продажба, прехвърлянето на вещни права е настъпило в патримониума на приобретателя. Становището на касатора, че с разваляне на прикритото съглашение е отпаднало основанието за транслиране на права, противоречи на в нормата на чл.87, ал.3 ЗЗД, според която развалянето на договорите, с които се прехвърлят вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. В този смисъл оплакването на касатора, че представеното от въззивната инстанция споразумение за разваляне на прикритото съглашение не е обсъдено от въззивния съд, не може да обоснова допускане до касационен контрол по поставения шести въпрос относно задълженията на въззивния съд да обсъди доказателствата и да изложи мотиви по доводите на страните. Въззивният съд е изпълнил тези задължения и е направил изводите си след обсъждане на относимите доказателства. В обобщение, нито един от поставените въпроси не може да обоснове допускането на решението до касационна проверка. Касаторът дължи заплащане на направените от ответницата разноски пред касационната инстанция, доказани в размер от 1000 лева за адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на същото, направено с молба от 12.04.2026 г., е неоснователно. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение