Решение № 544 от 9.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2182/2005 г.

Решение № 544 от 9.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2182/2005 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 218е, ал. 1 ГПК с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК вр. с § 2, ал. 3 ГПК. С решение на Софийски градски съд от 23.06.2005 г. по гр. д. № 5087/2003 г. е оставено в сила решение на Софийски районен съд от 16.07.2003 г. по гр. д. № 749/2003 г., с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, предявени от Б. К. И. от гр. С. против Н. а. за п., гр. С. за отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № 3* от 07.11.2002 г. и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от Н. а. за п., гр. С. с оплаквания за необоснованост на съдебния акт и постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Поддържа се, че съдът не е обсъдил доказателствата в тяхната цялост и е формирал неправилен извод, че извършването на дисциплинарните нарушения не е доказано. Ответниците по касационната жалба С. Й. К. и П. Б. К., конституирани в хода на процеса на мястото на починалия на 10.12.2007 г. Божидар К. И., я оспорват и молят да бъде оставено в сила въззивното решение. Ответниците Б. Б. К., и Н. Б. З., конституирани в хода на процеса на мястото на праводателя им Б. К. И. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след констатация, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима, провери обжалваното решение при условията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), при което намира касационната жалба за неоснователна предвид следното: В решението на Софийски окръжен съд е прието за установено, че през 2002 г. Б. К. И. е работел като старши юрисконсулт към Териториална данъчна дирекция, град С.. Със заповед № 3* от 07.11.2002 г., работодателят е прекратил трудовото правоотношение с Б. И. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ за допуснати нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 7, т. 8 и т. 10 КТ, изразяващи се в неизпълнение на възложени му задължения в определения за това срок и в частност: жалби срещу наказателни постановления, постъпили при служителя на 25.04.2002 г. са били изпратени в Софийски районен съд на 19.07.2002 г.; неспазване на определения в чл. 60, ал. 2 ЗАНН срок по отношение на жалби, предоставени му с резолюции на Началника на ДП "В" от 15.04.2002 г.; 25.01.2002 г.; 23.03.2002 г.;19.04.2002 г., както и в неявяване като процесуален представител на работодателя в съдебни заседания на 15.05.2002 г. по н.а.х.д. № 144/2002 г.; на 16.04.2002 г. по н.а.х.д. № 11095/2001 г. и на 29.05.2002 г. по н.а.х.д. № 145/2002 г. на Софийски районен съд, без да е уведомен за това Началника на отдел "Обжалване" с оглед изпращането на друг процесуален представител на данъчната администрация. При така установените факти, Софийски градски съд е приел, че извършването на дисциплинарните нарушения не е доказано, поради което дисциплинарното наказание е наложено от работодателя незаконно. Предявените искове за отмяна на уволнението и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, въззивният съд е уважил като основателни. Решението е правилно. В производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на незаконно уволнение, работодателят носи тежестта за установяване наличието на всички предпоставки за извършеното едностранно извънсъдебно прекратяване на трудовото правоотношение. Когато се оспорва законността наизвършено дисциплинарно уволнение, в тежест на работодателя е да установи, че заповедта за уволнение е издадена в съответствие с чл. 195, ал. 1 КТ ; след спазване на изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ ; че наказанието е наложено в срока по чл. 194 КТ, както и че работникът е извършил дисциплинарните простъпки, за които му е наложено дисциплинарното наказание. От доказателствата по делото не е установено, че уволнения служител е допуснал описаните в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения. Както правилно е констатирано в обжалваното въззивно решение, работодателят не е установил виновно неизпълнение на трудовите задължения, изразяващо се в несвоевременно внасяне на жалби срещу наказателни постановления в Софийски районен съд и неявяване в съдебни заседания като процесуален представител на данъчната администрация. Виновно неизпълнение не се установява и при преценка на обясненията на служителя от 11.10.2002 г., дадени по реда на чл. 193, ал. 1 КТ - като причина за забавяне на внасянето на жалбите в съда и неявяване в съдебни заседания през месец април и месец май 2002 г., служителят е посочил недостатъци в организацията на работата, допуснати от страната на работодателя, препятствали го да изпълни задълженията си в срок, както и ползването на отпуск поради временна нетрудоспособност. По делото не е установено, че забавянето на преписките е по вина на служителя, нито, че неявяването му е в резултат на виновно поведение и непроявена дължима грижа към възложената работа, поради което, както правилно е прието в решението на Софийски градски съд, дисциплинарното наказание, наложено при липса на хипотезите по чл. 187, ал. 1, т. 7, т. 8 и т. 10 КТ, подлежи на отмяна като незаконосъобразно. При служебната проверка за допустимост на съдебния акт в частта му по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, съдът намира, че с оглед личния характер на иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и настъпилата в хода на процеса смърт на ищеца Б. К. И., починал на 10.12.2007 г., въззивното решение следва да бъде обезсилено в тази му част и производството по иска прекратено. Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение