Определение № 109 от 08.10.2020 г. на ВКС по н. д. № 734/2020 г.

Производството пред ВКС е по реда на чл.351, ал.6 от НПК. Образувано е по частна саморъчна жалба от подсъдимия С. С. Ш., по в.н.о.х.д. № 40/2020 г., по описа на Разградски окръжен съд срещу разпореждане № 260009/18.08.2020 г. на съдията-докладчик по делото, с което е върната касационната жалба на подсъдимия срещу решение № 28/03.07.2020 г., постановено по същото дело, поради необжалваемост на атакувания съдебен акт. В частната жалба на Ш. се съдържа искане за образуване на касационно производство по върнатата от окръжния съд жалба срещу въззивното решение по делото, като не се сочат конкретни доводи в негова подкрепа. В писмено становище прокурорът от Върховна касационна прокуратура застъпва тезата, че частната жалба на Ш. е недопустима по аргумент от разпоредбата на чл.346, т.2 НПК, тъй като се обжалва решение на въззивен съд, с което е потвърдена първоинстанционна осъдителна присъда. С оглед горното се сочи, че връщането на жалбата е правилно постановено, в съответствие с изискванията на чл. 351, ал.5, т.3 от НПК, тъй като е подадена срещу решение, което не подлежи на обжалване и следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото и в рамките на законовите си правомощия, намира за установено следното: Разпореждането на съдията-докладчик от въззивния съд, с което е върната жалбата на подсъдимия Ш. срещу въззивното решение е правилно и законосъобразно, тъй като се касае за съдебен акт, който не подлежи на касационна проверка и жалбата срещу него е недопустима. Съгласно разпоредбата на чл.351, ал.5, т.3 от НПК, съдията от въззивния съд връща на подателите им касационните жалби, подадени чрез същия съд, които не подлежат на разглеждане по касационен ред. Касационната жалба на подсъдимия Ш. е подадена срещу решение на Окръжен съд – Разград, по дело от общ характер, който съд при постановяването му е действал в качеството на въззивна инстанция и с постановения от него съдебен акт е потвърдил присъдата на първия /районен/ съд, с която подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.157, ал.1, пр.2, вр. чл.18, ал.1 от НК и му е наложено съответно наказание. В разпоредбата на чл.346 от НПК е посочен предмета на касационното обжалване, съобразно видовете съдебни актове, които подлежат на обжалване по касационен ред, като изброяването им е лимитативно /в този см. ТР №5/2018 г. на ОСНК на ВКС/. По отношение на съдебните актове, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция, касационен контрол е предвиден спрямо новите въззивни присъди по дела от общ характер, с изключение на случаите когато деецът е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК; спрямо определенията по чл.306, ал.1 от НПК, постановени в случаите на нова присъда; както и по отношение на решенията и определенията, постановени за пръв път въззивното производство, когато с тях се прекратява, спира или прегражда пътя на наказателното производство. Обжалваният от подсъдимия съдебен акт не попада в тези категории, тъй като се касае за въззивно решение, с което се потвърждава осъдителна първоинстанционна присъда на районен съд, което е необжалваемо по силата на закона, следователно жалбата срещу него не подлежи на разглеждане по касационен ред, поради което се явява недопустима и правилно е върната на подателя, при условията на чл.351, ал.5, т.3 от НПК. С оглед изложеното относно правото на касационна жалба, връщането на жалбата на подсъдимия Ш. срещу въззивното решение на окръжния съд, следва да се остави в сила, като се отхвърли частната му жалбата срещу връщането, като неоснователна. Водим от горното и на осн. чл.351, ал.6 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение