Определение № 3043 от 29.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 980/2025 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 16804/17.09.2025 г. на „Бургаспътстрой“ АД със седалище в [населено място] - чрез адв. И. П., съдържаща искане за допълване на постановеното по делото определение № 2650 от 15.09.2025 г. в частта за разноските с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено за процесуално представителство и защита в производството по чл.288 ГПК, в размер на сумата 14 143.50 лв. В срока по чл.248, ал.2 ГПК е подаден отговор от ответника по молбата „Джи Ес Ди - 78“ ЕООД със седалище в [населено място] - чрез адв. Р. Ш., който оспорва искането като неоснователно. Излага съображения, че производството по чл.288 ГПК е предварително и за него разноски не се присъждат, освен при наличие на изключителни обстоятелства и направено изрично искане, каквото в случая няма в отговора на касационната жалба. Възразява, че молбата е недопустима, тъй като с нея се иска изменение, а не допълване на определението, и производството е приключило без разглеждане на касационната жалба по същество. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а възраженията на ответника за недопустимост на молбата са неоснователни. Определенията по чл.288 ГПК, с които Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване на подлежащи на касационно обжалване решения на въззивните съдилища, имат характер на акт по чл.81 ГПК и с тях съдът се произнася по направените от страните искания за разноски като разпределя отговорността за разноски в производството по чл.288 ГПК. При пропуск на съда да се произнесе по надлежно заявено искане за разноски страните имат право да поискат допълване на определението за недопускане на касационно обжалване в срока по чл.248, ал.1 ГПК, респ. при неправилно разпределяне на отговорността за разноски заинтересованата страна има право в същия срок да поиска от съда да измени определението и да отстрани допуснатата грешка при изчисляване на разноските. В случая молителят е упражнил надлежно правото си да поиска допълване на определението, в което липсва произнасяне по разноските, поради което молбата не е недопустима, както неоснователно поддържа ответникът. С определение № 2650 от 15.09.2025 г. настоящият състав на ВКС не е допуснал касационно обжалване на решение № 10 от 04.02.2025 г., постановено по в. т. д. № 142/2024 г. на Апелативен съд - Бургас, с което след отмяна на решение № 226 от 12.08.2024 г. по т. д. № 507/2023 г. на Окръжен съд - Бургас е отхвърлен предявеният от „Джи Ес Ди - 78“ ЕООД против „Бургаспътстрой“ АД иск, квалифициран с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата 237 477.77 лв., представляваща стойност на охранителни услуги по издадени в периода 07.01.2021 г. - 04.05.2022 г. фактури, ведно с лихви за забава за периода 07.07.2022 г. - 06.12.2023 г. в размер на 39 138.32 лв. и законна лихва от завеждане на делото на 07.12.2023 г. до окончателното плащане, и са присъдени разноски по чл.78, ал.3 ГПК на „Бургаспътстрой“ АД за производството пред въззивната инстанция. При постановяване на определението съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по искането на ответника по касация „Бургаспътстрой“ АД за присъждане на разноски, което е направено в отговора на касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК, поради което искането за допълване на определението по реда на чл.248 ГПК е основателно. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК, приключило с недопускане на касационно обжалване, ответникът по касация има право на разноски - аргумент от чл.78, ал.3 ГПК. Разноските са поискани с отговора на касационната жалба, към който са приложени списък по чл.80 ГПК за извършени разноски за производството пред Върховния касационен съд в размер на 14 143.50 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС, фактура за договореното възнаграждение и преводно нареждане от 02.05.2025 г. за заплащане по банков път на възнаграждението в посочения размер. От представените доказателства се установява реалното извършване на претендираните в производството по чл.288 ГПК разноски, които се дължат поради самостоятелния характер на производството и независимо от факта, че касационната жалба не е разгледана по същество. В срока за отговор ответникът по молбата не е възразил срещу размера на адвокатското възнаграждение и доколкото съдът не прилага служебно разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, разноските за адвокатско възнаграждение следва да се присъдят в размера, в който са доказани - 14 143.50 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.248 ГПК Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,