Решение № 3123 от 19.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7782/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Столична Дирекция на вътрешните работи, със законен представител – Директор, чрез упълномощен процесуален представител юрисконсулт Георгиева, против решение № 15794/09.05.2025г., постановено по адм. дело № 798/2025г. по описа на Административен съд – София-град, с което Дирекцията е била осъдена да заплати на Д. А. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5000,00 лева, произтекли от отменена по съдебен ред с краен съдебен акт Заповед за задържане на лице за срок до 24 часа № 230 зз-269/11.03.2024г., издадена от полицейски орган при 06 РУ при СДВ, гр. София която сума се претендира като обезщетение за претърпените болки и страдания от постановяването и изпълнението на заповедта. Излагат се доводи за неоснователност на исковата претенция, поради недоказаност на пряката причинноследствена връзка между преживения стрес и отменения административен акт. Обяснява се наличието на образувано досъдебно производство, по което са били извършвани през спорния период процесуално-следствени действия, като се разяснява, че е логично негативните емоции от същото производство да са в много по-голяма степен причинени от него. Оспорени са свидетелските показания на майката на ищцата, заради обстоятелството, че същата е била обект на задържане с друг полицейски акт и в тази връзка се явява заинтересована страна от изхода на спора. Изразено е мнение, че не е взета предвид личността на ищцата в цялост, както и становището на експерт. Оспорват се правните изводи на съдебния състав касателно здравословното състояние на ищцата след постановената заповед, като отразените в същото обстоятелства се кредитират в друга светлина, като се обръща внимание, че същият не сочи на приложено лечение и приемани медикаменти от страна на ищцата. На последно място се оспорва и конкретният размер на присъденото обезщетение, като същото се счита за несъразмерно, несъобразено с принципите на справедливост, съразмерност, обоснованост и установената в подобни случаи съдебна практика. Ответната страна – Д. А., чрез процесуалния си представител адвокат Замфиров, с отговор на касационната жалба оспорва същата и моли за потвърждаване на оспореното решение като правилно и обосновано, постановено при съобразяване на съдопроизводствените правила за постановяването му. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Посочва, че оспореното решение е правилно относно изводите за наличие на настъпило увреждане, но счита, че размерът на обезщетението следва да бъде намален. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява частично основателна. С обжалваното решение на Административен съд – София -град, на основание чл. 1, aл.1 ЗОДОВ е осъдена Столична Дирекция на вътрешните работи – гр. София да заплати на Д. А. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5000 лева, изразяващи се в претърпени болки и страдания, изразили се в силен стрес, уплаха, страх унижение и битов дискомфорт, при задържането и за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на лица при ответника, в резултат на постановената и изпълнена заповед за задържане на лице № 230 зз-269/11.03.2024г., издадена от полицейски служител при 06 РУ на СДВР, гр. София. Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по реда на чл. 204, ал. 2 АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди по предявен от Д. А. иск срещу Столична дирекция на вътрешните работи към Министерство на вътрешните работи за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. От събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел за установено, че с решение № 19264/08.10.2024 г., постановено по адм. дело № 5624/2024 г. на Административен съд София-град, е отменена като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице № 230 зз-269/11.03.2024 г., издадена от полицейски орган при районно управление на СДВР, с която на ищцата е била наложена принудителна административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Съдът е събрал гласни – в лицето на свидетелските показания на майката на ищцата и писмени – представен амбулаторен лист за преглед, доказателства относно психическото състояние на ищцата и е достигнал до извод за доказано наличие на пряка причинно-следствена връзка между отменения като противоправен съдебен акт и преживените негативни емоции. При определяне размера на обезщетението съдът е приложил критерия на чл. 52 ЗЗД – по справедливост, като е съобразил характера и интензитета на преживените негативни емоции, тяхната продължителност, периода на ограничаване на основни права и обстоятелството, че актът е постановен от органи, призвани да защитават тези права. С оглед на това е приел, че справедлив размер на обезщетението е 5 000 лв., като е уважил иска до този размер и го е отхвърлил за разликата до пълния предявен размер от 8 000 лв. По въпроса за разноските съдът е присъдил на ищцата разноски съразмерно на уважената част от иска, както и разноски в полза на ответника съразмерно на отхвърлената част. Обсъдено е било и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като съдът е приел, че претендираното и заплатено възнаграждение в размер на 1 000 лв. не е прекомерно с оглед конкретните обстоятелства по делото и принципа на свободата на договаряне. С оглед на изложеното първоинстанционният съд е постановил решение, с което е осъдил Столична дирекция на вътрешните работи към Министерство на вътрешните работи да заплати на Д. А. сумата от 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със съответните разноски, като е отхвърлил иска за горницата до 8000 лв. В частта, касаеща размера на претенцията съдът посочил, че взема предвид характера, продължителността и и степента на възстановяване на преживените психологически травми, както и това, че с процесната заповед са били засегнати основни права и свободи на ищцата и то от органи, на които е възложено опазването на същите права. Решението е неправилно в частта, касаеща размера на присъденото обезщетение. Относно фактите, свързани с установеното постановяване и съответно предварително изпълнение на административния акт, както и последвалата му отмяна, липсва спор между страните. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно теорията и съдебната практика, "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която съществува между тях. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, естественонастъпваща и неизбежна последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправната дейност. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая ищецът е установил наличието на всички законови предпоставки по ЗОДОВ що се отнася до исковата претенция за неимуществени вреди– незаконосъобразен административен акт на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт и вредата. Безспорно е по делото наличието на неправомерно задържане на ищеца, което е във връзка с изпълнението на отменената като незаконосъобразна заповед за задържане. Това обстоятелство е било взето предвид при преценка на размера на присъденото на касатора обезщетение по справедливост. Безспорно и житейски обосновано е обстоятелството изпълнените преди отмяната им заповеди да пораждат негативни емоции с по-висок интензитет у техния адресат, отколкото тези, които макар и постановени, а по-късно отменени като незаконосъобразни, не са били изпълнени. Правилно при индивидуализиране размера на обезщетението съдебният състав е отчел и обстоятелството, че предмет на засягане с постановения изпълнен административен акт е свободата на придвижване и личния физически интегритет на адресата. Правото на свобода и сигурност е основно човешко право във всяко демократично общество. Макар то да не е абсолютно по своя характер и да подлежи на ограничаване от страна на държавните органи, съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека/ЕСПЧ/ лишаването от свобода е изключение и следва да бъде реализирано единствено в хипотезите, уредени в ЕКПЧ и при стриктното спазване на гаранциите на самата Конвенция. Този висок интензитет на засегнатото право обаче е намерил необосновано високо отражение при преценката на размера на присъдената от страна на първоинстанционния съд обезвреда. Неправилно при индивидуализиране на размера на обезщетението съдът е зачел безкритично свидетелските показания на разпитания по делото свидетел, явяваща се майка на ищцата и задържано лице заедно с нея. Действително, близките хора възприемат най-непосредствено и вцялост емоционалното състояние на ищеца и е логично показанията им да бъдат зачетени, но при съобразяване на съответната заинтересованост. От друга страна състоянието на ищцата бива надлежно установено от представения по делото медицински документ, издаден вследствие на извършен преглед седмица след случилото се. Твърденията на касатора за наличие на образувано досъдебно производство срещу ищцата е житейски обосновано да предизвика по-силен стрес и негативни емоции от отменения административен акт, но същото не е подкрепено от никакви доказателства по делото, поради което не следва да бъде зачетено. Релевантно за предмета на спора, въпреки възраженията на касатора, се явява представения медицински документ за здравословното състояние на съпруга на задържаната, което обосновава засилена тревожност на същата непосредствено в периода на задържането й, поради невъзможност да положи грижи за същия, от друга страна обаче, естеството на работата й показва, че той не се намира под постоянното й и неотлъчно наблюдение, като липсват твърдения в исковата молба да й е отказан телефонен контакт със същия. В подобни случаи на хипотези, съдържащи елементи с твърде висока абстрактност, ангажираните от ищеца доказателства следва да бъдат още по-конкретни, безусловни и категорични за връзката между вредоносния резултат и противоправното деяние. Подобни доказателства в конкретния случай не са били ангажирани. Правилно интензитетът на преживяното е преценен като надвишаващ обичайните негативни емоции спрямо случаи на отмяна на незаконосъобразни адм. актове, които не са били изпълнени, а единствено постановени, т.е. макар да липсва изключителност в разглежданата хипотеза, все пак интензитетът вследствие реализираното изпълнение предопределя размер на обезщетението малко над обичайния за подобни ситуации. По делото не са били ангажирани доказателства за наличието на широк отзвук на самото задържане, а това обстоятелство не може да се предполага единствено от ответната реакция на подателката на сигнала за кражба в платформата domestina.bg, тъй като липсват представени оценки за работата на ищцата след публикацията от 12.03.2024г. От събраните доказателства не е установено противоправната заповед да е засегнала достойнството на ищцата, т. е. оценката на околните за нейната личност. Не се твърди обществото или отделни негови членове да са променили отношението си към нея. Доказва се от друга страна засягането на честта на ищцата посредством причиненото вътрешно чувство на тревога, безпокойство и неудобство, каквито емоции засягат човешката чест, т. е. личностната самооценка на пострадалия. Въпреки, че продължителността на негативните емоции не е точно посочена, от обстоятелствената част на исковата молба може да се прецени, че към датата на предявяване на исковата молба те са приключили, т.е. продължителността им е няколко месеца. Отчетено следва да бъде обстоятелството, че макар при нарушаване на граждански права защитени от ЕКПЧ нанасянето на неимуществени вреди само по себе си да не се нуждае от доказване, в исковия процес върху ищеца лежи доказателствената тежест за установяване на размер над обичайния за подобен род случаи. В конкретния случай ищцата не твърди при изпълнение на заповедта да е била подложена на унизително отношение от страна на органа. При съвкупна преценка на горните обстоятелства съдебният състав намира, че справедливо по абсолютната си стойност би било обезщетение в размер на 2000,00 лв., съобразно практиката на ВАС при подобни дела, актуализирана спрямо минималната работна заплата за страната към момента на задържането и неговата отмяна, както и при съблюдаване на индивидуалните характеристики на случая. Поради това решението като неправилно и необосновано в частта относно претендираното обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде отменено за горницата над 2000,00 лева. Доколкото касационната жалба се явява частично основателна и искът остава уважен в размер от 1/4 от предявената претенция, при този изход от спора, и на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 75,00 лв. за първа инстанция и 225,00 лева за касационната. Що се отнася до ответника в касационното производство, процесуалният му представител е претендирал пред първоинстанционния съд присъждане на възнаграждение за адвокат в размер на 1000,00 лева, които съобразно крайния размер на исковата претенция следва да бъде намален пред първоинстанционния съд до сумата от 250,00 лева. Претенции за съдебноделоводни разноски за настоящата инстанция не са били предявени. Същите съобразно разпоредбата на чл.12 от Закона за Въвеждане на еврото в Република България, следва да бъдат превалутирани, като числовата стойност в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая, а закръгляването се извърши по реда на чл.13 от същия нормативен акт. В този случай равностойността на 250 лева в евро възлиза на 127,82 евро, а 300,00 лева са равними на 153,39 евро. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,