Решение № 6133 от 04.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 957/2026 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Соф Кънект“ АД, подадена чрез пълномощник старши юрисконсулт А. Крумова, срещу Решение № 34667/22.10.2025 г., постановено по адм. дело № 4491/2025 г. по описа на Административен съд София-град. В жалбата се правят оплаквания, които се отнасят към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответникът - директорът на Териториалното поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) София-град в писмени бележки от 28.04.2026 г., подадени чрез пълномощник главен юрисконсулт К. Първанов, оспорва подадената касационна жалба като неоснователна. Претендират се разноските за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - М. В. Д. не изразява становище. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на проверка за законосъобразност в производството пред Административен съд София – град е Решение № 1040-21-203/03.04.2025 г. на директора на ТП на НОИ София – град, с което е отхвърлена жалбата на „Соф Кънект“ АД срещу Разпореждане № 35933/10.10.2024 г. на длъжностно лице по чл.60, ал.1 КСО като неоснователна. От фактическа страна е установено, че около 11:20 часа на 30.09.2024 г. М. В. Д. е претърпял внезапно увреждане на здравето при извършване на обслужване на въздухоплавателно средство на перона, със специализирана техника, при навеждане за отстраняване на подпорни чоксове от колесник, като пострадалият по невнимание си ударил главата, вследствие на което е получил открита рана по окосмената част на главата. На 10.10.2024 г., с Разпореждане № 35923 на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО, декларираната злополука е приета за трудова. Позовавайки се на Протокол № 5/08.10.2024 г., съставен от осигурителя „Соф Кънект“ АД от вътрешно разследване, обясненията на пострадалия и В. Б. З., в което е отразено, че злополуката се е случила през време и по повод на извършваната работа – обслужване на въздухоплавателно средство на перона, със специализирана техника. Разпореждането е обжалвано по административен ред пред директора на ТП на НОИ София – град, който с процесното решение е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решение № 1040-21-203/03.04.2025 г. на директора на ТП на НОИ София – град на директора на ТП на НОИ София – град е обжалвано по съдебен ред, като Административен съд София – град е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. За да отхвърли жалбата на осигурителя „Соф Кънект“ АД, първоинстанционният съд е приел за установено от събраните в хода на производството доказателства, че в конкретния случай са налице предпоставките на чл. 55, ал. 1 КСО и правилно злополуката е квалифицирана като трудова. Развити са подробни съображения, че при издаване на разпореждането, предмет на административен контрол и потвърдено от административния орган, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са от такова естество, че да обусловят отмяната на решението, респ. разпореждането на формално основание. Обосновано е, че макар и в мотивите на разпореждането да е посочено, че злополуката се е случила по време и по повод на извършваната работа – обслужване на въздухоплавателно средство на перона със специализирана техника, в случая са налични предпоставките по чл.55 ал.1 КСО наред с останалите изисквания и водещо е квалифицирането на злополуката като трудова. В решението са изложени съображения, че допуснатата неточност не е порок на волята на органа, поради което при недопускането ѝ, органът не би се произнесъл в друг смисъл. Решението на Административен съд София – град, предмет на касационен контрол е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при правилно прилагане на материалния закон и при стриктно съблюдаване на съдопроизводствените правила. Кодексът за социално осигуряване дефинира трудовата злополука в чл. 55, ал. 1, който предвижда, че трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Безспорно установено по делото е, че по отношение на М. В. Д. е настъпило внезапно увреждане на здравето от рода на травматичните. Налице е и втората кумулативно предвидена предпоставка, обективирана в чл. 55, ал. 1 КСО, а именно - злополуката да е настъпила през време на извършваната работа, във връзка или по повод на извършваната работа - предпоставка, необходима за квалифициране на злополуката като трудова. Установено е и настъпването на временна неработоспособност на пострадалото лице вследствие на увреждането. Отчитайки правилно установените факти, органите на ТП на НОИ София – град и първоинстанционният съд са достигнали до обоснования и законосъобразен извод, че са налице всички /трите/ кумулативно предвидени елементи от фактическия състав на нормата на чл. 55, ал. 1 КСО и злополуката, случила се на 30.09.2024 г. с М. В. Д., следва да бъде квалифицирана като трудова. Що се касае до оплакването относно допуснатата неточност в Разпореждане № 35923/10.10.2024 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО, с което декларираната злополука е приета за трудова, настоящият състав на съда намира, че е несъществена и не променя крайния извод. Фактите, свързани с настъпването на самата трудова злополука са безпротиворечиво установени и изпълват хипотезата на визираната норма - внезапното увреждане на здравето, настъпването на временна неработоспособност на пострадалия и причинно-следствената връзка между работата (трудовите задължения) и настъпилото увреждане на М. Д.. Посоченото от законодателя конкретно изражение на причинната връзка между увреждането и изпълняваните от пострадалия трудови задължения /изпълняваната работа/ - през време, във връзка или по повод на извършваната работа, цели да изчерпи в голяма степен възможните хипотези, при които може да настъпи увреждането и по този начин да улесни страните в правоотношението при квалифициране на дадена злополука като трудова. От друга страна, не е накърнено правото на защита, тъй като посочването едновременно на няколко от възможните хипотези за връзка не е попречило на страните (работник и работодател) да разберат вложения смисъл, а именно, че НОИ признава инцидента за трудова злополука. В конкретния случай не е установена грешка по същество, водеща до материалноправна незаконосъобразност на проверявания акт. В този смисъл са обосновани и изводите на Административен съд София-град. Неточността сама по себе си не е основание за отмяна на обжалваното разпореждане пред директора на ТП на НОИ по реда на чл. 117 от КСО или пред административния съд. В оспорения съдебен акт прецизно са изследвани фактите и по категоричен начин е установено наличието на увреждане, което е настъпило внезапно и е станало по време на изпълнение на трудовите задължения от М. Д. на 30.09.2024 г., като му е причинило и временна неработоспособност. Обосновани са изводите на АССГ, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Предвид гореизложеното, настоящият касационен състав приема, че постановеното от Административен съд София – град решение е валидно, допустимо и правилно, и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание на чл. 143, ал. 3 АПК, своевременно заявената от ответника по касация претенция за присъждане на съдебни разноски за възнаграждение за юрисконсулт пред касационната инстанция в размер на 102,26 евро (сто и две евро и двадесет и шест цента), се явява основателна, съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение