Определение № 132 от 18.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 426/2009 г.

Производството е по чл. 351 ал. 5 от НПК и е образувано по жалба на СТИЛИЯН И. Д. против разпореждане от 10.06.2009 г. на съдия от Русенския окръжен съд по ВНОХД № 145/2009 г., с което на основание чл. 351 ал. 4, т. 3 от НПК е била върната депозираната от него касационна жалба против постановеното по делото въззивно решение № 69/11.05.2009 г. В жалбата се сочи, че разпореждането е незаконосъобразно и необосновано, като се претендира отмяна му. Прокурорът от ВПК изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата и материалите по делото, намери следното: Жалбата е неоснователна. С въззивното решение № 69/11.05.2009 г. Русенският окръжен съд е потвърдил първоинстанционната присъда на РС – Русе, с която подсъдимият С е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 216 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК и съответно осъден на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим. Изложеното дотук ясно информира, че постановеният съдебен акт не подлежи на касационна проверка, тъй като не попада в обхвата на посочените в текста на чл. 346 от НПК. Съгласно чл. 346, т. 2 от НПК по касационен ред могат да бъдат обжалвани само новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция, освен онези с приложение на чл. 78а от НК, какъвто не е случая. Затова, като е приел, че въззивният акт не подлежи на касационна проверка и съответно е върнал депозираната касационна жалба на подсъдимия Д, то съдията правилно е приложил разпоредбата на чл. 351 ал. 4, т. 3 от НПК и разпореждането му следва да бъде оставено в сила. Предвид гореизложеното и на основание чл. 351 ал. 5 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение