Решение № 5776 от 28.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7254/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.160, ал.7 ДОПК. Образувано е по подадена касационна жалба от Директора на дирекция ОДОП гр.Пловдив срещу решение № 4146/09.05.2024 г. постановено по адм.д.№2994/2023 г. по описа на Административен съд гр.Пловдив. С атакуваното решение е отменен ревизионен акт №Р-16001623002544-091-001/08.09.2023 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.Пловдив, потвърден с решение № 429/21.11.2023 г. на Директора на дирекция „ОДОП“ гр.Пловдив, с който е ангажирана отговорността на В. Б. по чл.19, ал.2 ДОПК, в качеството му на управител на „Лоби Кафе“ ООД, за задължения по ЗДДС, КСО и ЗДДФЛ за периода от 02.2019 г. до м.11.2019 г. в размер на 12 337,27 лв. и лихви в размер на 6 962.73 лв. Според изложеното от касатора съдът неправилно е приел, че всички предпоставки от фактическия състав на хипотезата по чл.19, ал.2 ДОПК са изпълнени, като единствено спорен е бил въпросът дали към момента на издаване на обжалвания ревизионен акт са налице непогасени публични задължения на дружеството в аспекта на правилото на чл.739 от ТЗ. Неправилен е и изводът на съда, че ревизионния акт следва да се отмени като незаконосъобразен, тъй като към момента на ангажиране отговорността по чл.19, ал.2 ДОПК на управителя не са били налице непогасени публични задължения на дружеството, тъй като съгласно чл.739 ТЗ те са погасени. Този извод е мотивиран с решение № 175/09.05.2023 г. постановено по търг.дело №824/2021 г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив, с което на основание чл.632, ал.4 ТЗ е постановено заличаване на „Лоби кафе“ ООД от търговския регистър. Съдът се е позовал и на тълкувателно решение №2/13.07.2020 г. постановено по тълкувателно дело №2/2018 г. на ОСТК на ВКС. Неправилно е прието, че практически отговорността по чл.19 ДОПК е субсидиарна и може да бъде ангажирана само ако съществува непогасено задължение на главния длъжник, т.е. когато задължението бъде погасено Ответникът – В. И. Б., чрез адв. Апостолов, оспорва касационната жалба и намира, че е неоснователна. В проведеното открито съдебно заседание и приложени по делото писмени бележки излага аргументи, че касационната жалба е неоснователна, а първоинстанционното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира подадената касационна жалба за процесуално допустима и основателна. Изложените от касационния жалбоподател оплаквания са основателни, а решението на Административен съд гр.Пловдив е неправилно и следва да бъде отменено. В подкрепа на това свое становище представя писмено заключение. Върховен административен съд, състав на осмо отделение като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл.218, ал.2 АПК, намира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.211, ал.1 АПК, за която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АССГ е бил ревизионен акт № Р-16001623002544-091-001/08.09.2023 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.София и потвърден с решение № 429/21.11.2023 г. С ревизионния акт по отношение на В. И. Б. е установена отговорност в качеството му на управител на „Лоби кафе“ ООД по реда на чл.19, ал.2 ДОПК за задълженията на дружеството за период от м.02.2019 г. до м.11.2019 г. При извършената проверка на ревизионния акт, АС гр. Пловдив е посочил, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да са обосновават отмяна на ревизионния акт само на това основание. ЗВР е издадена от надлежно упълномощено длъжностно лице, срокът за извършване на ревизията е съобразен със сроковете по чл.114 ДОПК, а извършените процесуални действия и събраните доказателства в хода на ревизионното производство са осъществени по реда на ДОПК. Ревизионният акт и ревизионния доклад са издадени от компетентните за това органи по приходите и в законовите срокове, като за издаването им надлежно е уведомено ревизираното лице. При извършената проверка на ревизионния акт за съответствието му с материалния закон, съдът е приел за установено следното: Касаторът В. И. Б. е бил управител на „Лоби кафе“ ООД от създаването му през 2009 г. до обявяването му в несъстоятелност – 25.05.2022 г. В това му качество е получил от дружеството временна финансова помощ на обща стойност 19 300 лв., в период, в който юридическото лице вече е имало непогасени публични задължения. За събирането им е било образувано изпълнително дело №190751152 С решение №155/26.04.2022 г. на Окръжен съд гр.Пловдив е открито производство по несъстоятелност и е прекратена дейността на дружеството. С решение №175/09.05.2023 г. по търг.дело №824/2021 г. на ОС гр. Пловдив е прекратено производството по несъстоятелност и „Лоби кафе“ ООД е заличено от търговския регистър. При анализ на събраната информация е формиран извод, че управителят Б. е знаел за влошеното финансово състояние на дружеството, както и за декларираните му задължения следователно е знаел, че разпореждайки се с парите на дружеството, то няма да успее да плати задълженията си свързани с осъществяване на търговската дейност. Прието е, че по отношение на В. И. Б. са налице предпоставките за реализиране на отговорност на основание чл.19, ал.2 ДОПК за задълженията на „Лоби кафе“ ООД за данъци и осигурителни вноски за периода от 01.02.2019 г. до 31.10.2019 г. до размера на извършените плащания от 19 300 лв., получени като временна помощ от управителя и е издаден обжалвания ревизионен акт. Ангажирана е отговорността на управителя по втората хипотеза на нормата – недобросъвестно извършени плащания в пари, с характер на скрито разпределение на печалбата. Безспорно е, че за процесния период управител на дружеството е бил Б. и е образувано изпълнително дело, по което не е установено имущество, което да послужи за обезпечение на дълга. Налице е причинно следствена връзка между невъзможността да бъдат събрани публичните задължения на дружеството и поведението на жалбоподателя като управител на дружеството. Спорният въпрос по делото е, дали към момента на издаване на обжалвания ревизионен акт, са на налице непогасени публични задължения на „Лоби кафе“ ООД, в аспекта на правилото по чл.739 ТЗ. Съдът е приел, че отговорността по чл.19 ДОПК е субсидиарна и може да бъде ангажирана, само ако съществува непогасено задължение на главния длъжник. Когато задължението на главния длъжник бъде погасено, то се счита погасено и по отношение на третото лице. По отношение на третото лице такова задължение вече не съществува и следователно не може да бъде търсено и установявано и по отношение на лицето. Безспорно е установено по делото,че дружеството е заличено от търговския регистър. Освен това задълженията са установени по основание и размер преди да бъде образувано производството по несъстоятелност. Задълженията на дружеството са публични държавни вземания по смисъла на чл.162, ал.1, т.1 и т.9 ДОПК, поради което на основание чл.163, ал.1 ДОПК подлежат на събиране по реда на ДОПК. Със заличаването на търговското дружество считано от 22.05.2023 г. се считат погасени и всички вземания непредявени в производството по несъстоятелност. Формиран е краен извод, че за органите по приходите не са били налице фактически и правни основания да издадат процесния ревизионен акт. Предвид всички тези аргументи е направен краен извод ,че обжалвания ревизионен акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен, като издаден в противоречие с материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. От първоинстанционният съд е извършена дължимата проверка на ревизионния акт и е прието, че същият е издаден от компетентни органи по чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената от закона форма по чл. 120 ДОПК. В хода на ревизията не са констатирани съществени процесуални нарушения, които да обосновават отмяната му само на това основание. При извършената проверка по същество на спора, съдът е констатирал, че ревизионният акт е издаден в нарушение на материалния закон и го е отменил на това основание. АС гр.Пловдив е посочил законовите предпоставки при наличието на които законосъобразно може да бъде ангажирана отговорността на ревизираното лице в качеството му на управител за задължения на дружеството. Изложени са мотиви, че публичните задължения на „Лоби кафе“ ООД са установени по основание и размер, тъй като те произтичат от СД по ЗДДС и декларации обр.1 и обр.6, които са подадени със знанието на управителя и въпреки това не са платени. При наличието на тези задължения от дружеството по личната сметка на управителя са преведени суми в размер на 19 300 лв. Споделя се извършената преценка от първоинстанционния съд, че е осъществена е втората хипотеза на чл.19, ал.2 ДОПК – недобросъвестно извършване на плащания в пари с характер на скрито разпределение на печалбата. Правилно в мотивите на съдебния акт първоинстанционният съд е посочил, че отговорността по чл. 19 ДОПК е субсидиарна и може да бъде ангажирана само ако съществува задължението на главния длъжник, тъй като тя се обуславя от това задължение. Ето защо, когато задължението на главния длъжник бъде погасено, то това задължение е заличено и по отношение на третото лице. По отношение на него задължението, което вече не съществува, не може да бъде търсено, установявано и събирано. От доказателствата събрани пред АС гр.Пловдив е установено, че по отношение на „Лоби кафе“ ООД е открито производство по несъстоятелност с решение №155 от 26.04.2022 г. постановено по търговско дело №824/2021 г. на Окръжен съд гр.Пловдив. С решение № 175 от 09.05.2023 г. по същото търговско дело е прекратено производството по несъстоятелност и на основание чл.632, ал.4 ТЗ дружеството е заличено от Търговския регистър. Производството по несъстоятелност на дружеството е било по реда на чл. 632, ал. 4 от ТЗ. В този случай приложение намира чл. 739, ал. 1 от ТЗ, съгласно който непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват. Основателно решаващият състав се е позовал на ТР № 2 от 13 юли 2020 г. на ВКС по т. д. № 2/2018 г., съгласно което, когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 от Търговския закон, без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията, се погасяват на основание чл. 739, ал. 1 от ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на длъжника. Съобразно мотивите на това решение, при постановяване на решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ длъжникът е във възможно най-тежко икономическо положение, тъй като липсва маса на несъстоятелност или секвестируемото имущество на длъжника е по-малко от началните разноски за развитие на производството, които са с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 3 от ТЗ. В този случай е безпредметно провеждането на процедура по предявяване и приемане на вземанията, тъй като имущественото състояние на длъжника не позволява кредиторите да бъдат удовлетворени, дори и да бъдат установени. Липсата на фаза по предявяване и приемане на вземанията е следствие именно на икономическото състояние на длъжника. Неосъществяването на тази фаза не може да бъде аргумент да не бъдат приложени последиците по чл. 739, ал. 1 от ТЗ. От доказателствата по делото е видно, че процесният ревизионен акт е издаден на 08.09.2023 г., т. е. след влизане в сила на решението по чл.632, ал.4 ТЗ. Издаването на ревизионния акт е след приключване на производството по несъстоятелност и заличаване на главния длъжник – "Лоби кафе" ООД. Не се спори, че вземанията по ревизионния акт не са предявени в производството по несъстоятелност, което означава, че същите са преклудирани с влизане в сила на решение №175/09.05.2023 г. по търг. Дело №824/2021 г. на Окръжен съд гр.Пловдив, постановено на основание чл. 632, ал. 4 от ТЗ. След тази дата вземанията са заличени и не могат да бъдат търсени от несъществуващия длъжник, още по малко от трето лице какъвто е управителят на дружеството. По горните съображения като е приел приложимостта на правилото на чл. 739, ал.1 от ТЗ в разглеждания казус, съставът на Административен съд гр.Пловдив е приложил правилно материалния закон и е дал верен отговор на формулирания между страните спорен въпрос, а именно, че към момента на ангажиране отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК на В. Б. с издаването на спорния ревизионен акт, не са на лице непогасени публични задължения на "Лоби кафе" ООД. Тези правилни изводи на първоинстанционния съд не се променят и от отговорите на СЕС по поставения въпрос по т.2 от преюдициалното питане във връзка с което е било образувано дело С-121/24. От направеното тълкуване на цитираните в питането разпоредби СЕС приема, че може да се ангажира отговорността на трети лица за събирането на публични задължения, но само в конкретно посочени хипотези, сред които настоящият случай не попада. Прекратяването на търговското дружеството без правоприемство не е основание да се приеме, че е изцяло погасена отговорността на третите лица, но в случаите когато предвидената в националното законодателство отговорност е солидарна. Изложените съображения в т.33, 34 и 35 на решението са относими за случаите при които изпълнението може да се насочи към всеки от солидарно отговорните длъжници. В хипотезата на чл.19 ДОПК става въпрос за субсидиарна отговорност. Тя се реализира в случаите, при които не може да бъде насочено изпълнение срещу основния длъжник. За да бъде реализирана тази отговорност следва да са изчерпани всички законово предвидени начини задължението да бъде събрано от дружеството. В конкретния случай, не само не може да бъде насочено изпълнение към основния длъжник, тъй като той няма имущество, а този длъжник е заличен и вече не съществува. По силата на това заличаване са погасени и всичките му задължения. По тези съображения касационният състав приема, че правилно първоинстанционният съд е отменил обжалвания пред него ревизионен акт. Процесният ревизионен акт е издаден след приключване на производството по несъстоятелност и заличаване на главния длъжник – "Лоби кафе" ООД, поради което и с оглед цитираната правна уредба вземанията също са заличени и не могат да бъдат търсени както от несъществуващия длъжник, така и от неговия управител по реда на чл.19 от ДОПК. При този изход на спора разноски в полза на касатора не следва да се присъждат, а от ответника по касационната жалба, такива не са претендирани за настоящата инстанция. Мотивиран така Върховен административен съд, състав на осмо отделение