Определение № 8500 от 18.08.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5614/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. М. Т., чрез адв. К. Ангелов като процесуален представител, против определение № 13 от 03.01.2025 г., постановено по адм. дело № 153/2023г. по описа на Административен съд – Благоевград. Изложени са доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че притежава качеството на заинтересувано лице в хипотезите на чл. 131, ал. 2, т. 3 - т. 5 ЗУТ и е активно легитимиран да оспори процесната заповед на кмета на община Сандански, с която са одобрени подробен устройствен план – план за застрояване и работен устройствен план, както и разрешението за строеж, съставляващи части от комплексен проект за инвестиционна инициатива. Счита, че съдът не е преценил надлежно заключенията на СТЕ и обясненията на вещото лице при изслушването му в съдебно заседание и неоснователно е отказал да допусне допълнителна СТЕ, с които доводи свързва оплакванията за необоснованост и за допуснати процесуални нарушения. Прави искане за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявената жалба. Ответниците - М. К. К. и Г. Г. К., представят писмен отговор със становище за оспорване на частната жалба, като считат постановеното определение за правилно и молят да бъде да бъде оставено в сила. Искат присъждане на разноски. Ответниците - кметът на община Сандански, главният архитект на община Сандански, областният управител на област Благоевград, както и Н. А. Й., Б. Л. В., К. Ц. К., А. К. К., Ц. К. С., Н. И. К., Д. А. К., Н. А. К., Л. И. В., Ж. П. Т., И. В. Т., П. В. Т., А. Д. Т., В. Д. Т., Г. Г. Б., М. Г. Б., Р. К. А., А. К. А., Г. Б. А., Н. К. А., Б. Н. А., М. Н. А., Б. Й. А., Ц. И. Т., С. М. А., З. О. К., К. Б. М. и А. С. А., не изразяват становище по жалбата. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за частния жалбоподател. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение административният съд оставя без разглеждане жалбата на Д. М. Т. срещу заповед № АБ-87/10.12.2019 г. на кмета на община Сандански, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 6, чл. 113 и чл. 150 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е одобрен подробен устройствен план – план за застрояване (ПУП – ПЗ) и работен устройствен план (РУП), част от комплексен проект за инвестиционна инициатива (КПИИ) за обект: нова жилищна сграда в УПИ ІV-911, кв. 39 (ПИ с идентификатор 65334.300.911) по плана на гр. Сандански, без да се променя начина и характера на застрояване по действащия план - средно свързано застрояване при плътност до 70% и Кинт до 3.5, в зона „Ц“, със запазване на дълбочината на застройката при калкана с УПИ V и предвидено подземно застрояване в имота по границите с УПИ II и УПИ X, както и срещу разрешение за строеж № 133/10.12.2019 г. на главния архитект на община Сандански, с което е разрешено изграждането на жилищна сграда със заведение за бързо обслужване в УПИ ІV-911, като е прекратил производството по делото. За да постанови горния резултат съдът приема, жалбата е процесуално недопустима поради липса на правен интерес за оспорващия по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1-5 ЗУТ. Според формираните мотиви, УПИ X-899, 900, кв. 39 по плана на гр. Сандански, по отношение на който жалбоподателят се легитимира като съсобственик /собственик е на ПИ 900/, не е предмет на одобрения ПУП, а е съседен на УПИ ІV-911, кв. 39, с който граничи откъм дъното му. Въз основа на заключения на вещо лице, приети по делото в изпълнение на задължителните указания, дадени в решение № 1257/06.02.2023 г. на ВАС по адм. дело №2942/2022 г. и определение № 7943/26.06.2024 г. на ВАС по адм. дело № 5287/2024 г., обосновава изводи, че планът не предвижда свързано застрояване между двата имота, не се допускат намалени разстояния, не се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване за имота на жалбоподателя и не се променя предназначението на имота, за който разработката се отнася, поради което не са налице хипотезите на чл. 131, ал. 2, т. 2, 3, 4 и 5 ЗУТ. Изводът е, че тъй като жалбоподателят няма качеството на заинтересувано лице по чл. 131, ал. 2 с ал.1 ЗУТ, не е активно легитимиран да оспори заповедта на кмета на община Сандански за одобряване на ПУП- ПЗ и РУП, а и разрешението за строеж, съставляващи части от КПИИ. Оспореното определение е правилно. Съдът е извършил преценка на основанията по чл.131, ал.2 вр. с ал.1 ЗУТ въз основа на събраните по делото доказателства, с оглед на което формираните правни изводи за недопустимост на оспорването са обосновани и законосъобразни. Според чл.150, ал.3 ЗУТ, частите на КПИИ се одобряват едновременно с издаването на РС и се съобщават по реда на чл.149, ал.1 на заинтересованите лица по чл.131. С цитираната разпоредба законодателят изчерпателно посочва кръга на субектите, които имат качеството на заинтересовани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения. С оглед безспорния факт, че жалбоподателят е съсобственик на УПИ Х-899, 900, кв.39, който е съседен през дъното на УПИ ІV-911, кв. 39 – предмет на плана, както и че с оспорения ПУП не се предвижда свързано застрояване между двата УПИ, правилно са отречени хипотезите на чл.131, ал.2, т. 1 и т.2 ЗУТ. Аргументирана е и констатацията, че условията на чл. 131, ал. 2, т.3, т. 4 и т. 5 ЗУТ, обосноваващи непосредствено засягане на интересите на оспорващия, също не са изпълнени. Съобразявайки заключението на основната и допълнителната съдебно-техническа експертиза, както и разясненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание, съдът правилно е отрекъл наличието на намалени разстояния спрямо регулационната линия с УПИ Х и спрямо основното застрояване в него, т.е. предпоставките по чл.131, ал.2, т.3 ЗУТ. Фактите по делото за разположението и съществуващата значителна денивелация между УПИ ІV-911 и УПИ Х-899,900 сочат на приложимост на изискванията за разстояния по чл.32, ал.2 и ал.3 ЗУТ. Разпоредбите предвиждат, че разстоянието между жилищните сгради на основното застрояване през дъното на урегулирания поземлен имот е най-малко един път и половина от височината на сградата, разположена откъм по-благоприятната посока за ослънчаване; при наклонен терен в зависимост от посоката на наклона спрямо по-благоприятната посока разстоянието се увеличава или се намалява с разликата между средните нива на прилежащия терен при двете сгради, а при определяне на разстоянието между сградите, височината на сградата откъм по-благоприятната посока се намалява с височината на първия и следващите нежилищни етажи на засенчената сграда. Видно е, че проектираната сграда в УПИ ІV е жилищна със заведения за бързо обслужване с височина до 15м. и се намира от към по-благоприятната страна. Видно е също, че в УПИ Х-899,900 има три сгради: две в имот 900 /на жалбоподателя/ – на 4 етажа и на 2 етажа, и една в имот 899 – на 5 етажа. Коректното определяне на параметрите по чл.32, ал.2 ЗУТ изисква точни изходни данни за средното ниво на прилежащия терен към сградите, изчислено по правилото на § 5, т.52 ДР на ЗУТ, в който смисъл са задължителните указания на ВАС в определение № 7943/26.06.2024 г. по адм. дело № 5287/2024 г. В изпълнение на същите и след проверка на одобрения ПУП, вкл. обяснителната записка и част „Геодезическа“, вещото лице е дало категоричен отговор, поддържан и в съдебно заседание, че са спазени изискуемите разстояния по чл.31, ал.2, т.1 и чл. 32, ал. 2 от ЗУТ. Установено е, че разстоянието от проектираната жилищната сграда в УПИ ІV до регулационната граница /дъното/ на УПИ Х е 6,00м., колкото е нормативно изискуемото; разстоянието от регулационната граница /дъното/ на УПИ ІV до застрояването в УПИ Х е 8,18м, а разстоянието между сградите на основното застрояване през дъното на УПИ ІV е 14,18м., което е по-голямо от изискуемото съгласно чл.32, ал.2 и ал.3 ЗУТ от 13,87м. /1,5 Н = 1,5 х 9,245м., колкото е височината на сградата в УПИ ІV, разположена откъм по-благоприятната посока за ослънчаване, определена съгласно чл.32, ал.2 ЗУТ/. Противно на доводите на жалбоподателя, разстоянието по чл.32, ал.2 ЗУТ е определено от вещото лице по горната формула и според средните нива на прилежащия терен към сградите, дефинирани в § 5, т.52 от ДР на ЗУТ. Разпоредбата предвижда данните в част „Геодезическа“ /вертикална планировка/ към инвестиционния проект като изходни за определяне на средните нива на прилежащия терен, поради което възраженията на оспорващия за некоректност на изчисленията в СТЕ са неоснователни, вкл. в частта относно корекцията на височината на сградата в УПИ ІV с разликата между средните нива на прилежащия терен при сградите в двата имота, предвид наклона на терена. Противно на наведените в жалбата оплаквания, горният показател е определен от вещото лице като средноаритметичната стойност на най-ниската кота от 231,24м. – на прилежащия терен на северозападната фасада на сградата в УПИ ІV, и най-високата кота от 236,15 м. - на пода на първия етаж на 2-етажната жилищната сграда в УПИ Х, а с получената разлика от 4,915м. съгласно правилото на чл.32, ал.2, изр.2 ЗУТ, е намалена височината на сградата в УПИ ІV, която по проект е 14,16м. / 14,16м. – 4,915м. = 9,245м./. Съобразно редуцираната височина от 9,245м. са определени разстоянията между основното застрояване в процесните УПИ, което в случая е 14,18м., при минимално необходимо от 13,87 м. От изложеното следва законосъобразност и обоснованост на извода на съда за спазени изисквания на чл.32, ал.2 ЗУТ с одобрения проект, което изключва наличие на намалени разстояния като предпоставка, доказваща правния интерес на жалбоподателя от оспорване на процесната заповед. Правилен е и възприетият от съда извод за отсъствие на правен интерес за оспорващия на основанието по чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ. Съгласно тази разпоредба непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана. Според чл. 8, т. 1 ЗУТ конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план и може да бъде в урбанизирани територии - за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други. В случая според констатацията на вещото лице, предназначението на процесния УПИ ІV-911 според действащия ПУП е за жилищно строителство и същото не е променено с оспорения проект. Без значение е обстоятелството, че проектираното застрояване в имота е за жилищна сграда със заведение за бързо хранене, тъй като съгласно чл. 8, ал.1 ЗУТ, предназначението е характеристика и предвиждане на плана за имота, с което следва да бъде съобразено застрояването в него. Правилни са и съображенията на първостепенния съд, обосноваващи липса на предпоставките по чл. 131, ал. 2, т. 5 ЗУТ, доколкото с плана не се предвиждат ограничения в режима на застрояване и ползване на имота на жалбоподателя. Не се споделят доводите на последния, че такива ограничения ще бъдат породени при изграждането на подпорна стена на регулационната граница с УПИ ІV. От обяснителната записка към проекта е видно, че е предвидено подземно застрояване до границата с УПИ Х при кота на терена към дъното -232,20, но няма предвиждане за подпорна стена. Същото се установява и от графиката и обяснителните записки на части „Конструкции“ и „Архитектура“, според които подземното застрояване е конструкция, която укрепва изкопа за строежа по границите на УПИ ІV, предвид значителната денивелация на терена с УПИ Х, с изграждане на вертикални откоси на строителния изкоп чрез метални колони с дървени греди между тях. От горното следва, че проектираното подземно застрояване няма пряко отношение към режима на ползване на имота на жалбоподателя, а и за него с одобрения проект не е предвидена нито промяна в устройствените показатели, нито промяна в предназначението, нито сервитутна зона или друго ограничение на ползването му. Предвид изложените мотиви, оспорващият не попада в категорията на лицата по чл. 131, ал. 2 вр. ал. 1 ЗУТ, засегнати от предвижданията на КПИИ, одобрен с атакуваната заповед, поради което обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователни са възраженията в жалбата, че съдът неправилно и в нарушение на съдопроизводствените правила не е уважил искането за нова експертиза. И първоначалната и допълнителна експертизи, които са изготвени и приети по делото, са отговорили на относимите за спора въпроси подробно, компетентно и обосновано, поради което правилно съдът не е уважил искането за изготвяне на нова експертиза. При този изход на спора, в полза на ответниците М. К. К. и Г. Г. К., съдът присъжда разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1300,00лв., които жалбоподателят следва да заплати. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение