Определение № 13 от 15.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 728/2018 г.

Производството е по чл. 248 ГПК и е образувано по молба на Е. П. М. за допълване на постановеното по настоящото дело решение № 154 от 12.11.2018 г. в частта за разноските за касационната инстанция. В срока за отговор ответникът - Прокуратурата на Република България, не взема становище. Молбата за допълване на решението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, същата е частично основателна. Когато съдът е пропуснал да се произнесе по искане за разноски с окончателния си акт, по инициатива на страната той допълва акта си, като присъжда направените и доказани разноски в производството съобразно изхода на спора. С решение № 154 от 12.11.2018 г. по настоящото дело е отменено въззивно решение на Софийски апелативен съд в частта, с която е отхвърлен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата над 25 000 лв. до 50 000 лв., заедно със законната лихва от 08.07.2015 г., и Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на ищеца обезщетение на неимуществени вреди в размер на още 25 000 лв. Въззивното решение е потвърдено в частта, с която искът е бил отхвърлен за сумата над 50 000 лв. до 300 000 лв. Въпреки че касаторът своевременно е поискал присъждането на разноски, съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе в решението си по това искане. Установява се, че касаторът е заплатил държавна такса за касационното производство в общ размер на 35 лв. По делото са приложени договор за предоставяне на юридически услуги, правна помощ и процесуално представителство от 14.12.2017 г., както и заверено копие от фактура № 728/10.10.2018 г. и заверено копие от вносна бележка от 11.10.2018 г., които удостоверяват действителното извършване на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв., поради което, съгласно разясненията в т. 1 от т. р. № 6-2012 г. на ОСГКТК на ВКС, съдебните разноски за настоящото производство следва да бъдат присъдени съобразно уважената част от иска. С оглед изложените съображения, на основание чл.248, ал. 1 ГПК ответникът Прокуратура на Република България следва да заплати на Е. П. М. сумата от общо 285 лв. – редуциран размер на разноските за касационната инстанция, определен на база уважената част от иска. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение