Определение № 6847 от 05.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5819/2024 г.

Производството е по реда на чл. 58 от Изборния кодекс (ИК) във връзка с чл. 199 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалбите, подадени от Н. Д. Д., [ЕГН], действащ чрез пълномощника си адв. М. Пандов и Коалиция „Продължаваме Промяната – Демократична България“, регистрирана от ЦИК с Решение № 3161-ЕП/НС от 24.04.2024 година, действаща чрез пълномощника си адв. М. Пандов със съд. адрес: гр. София, ул. „Цар Освободител“ № 12, против решение № 3397-ЕП/НС от 31.05.2024 година на Централната избирателна комисия в изборите за народни представители на 09.06.2024 година, с което са оставени без разглеждане жалбите на Н. Д. Д. и на Коалиция „Продължаваме Промяната – Демократична България“, срещу решение № 83-НС от 29.05.2024 година на РИК в Двадесет и пети изборен район – София, срещу решение № 79-ЕП/НС от 28.05.2024 година на РИК в Двадесет и трети изборен район – София, срещу решение № 92-ЕП/НС от 29.05.2024 година на РИК в Петнадесети изборен район – Плевен, срещу решение № 91-НС от 28.05.2024 година на РИК в Първи изборен район – Благоевград, за установяване на нарушение на забраната по чл. 183, ал. 4 ИК. В жалбите са изложени съображения за незаконосъобразност на решението на ЦИК. Формулирани са искания за отмяна на решението на ЦИК и постановяване на решение по същество, с което съдът да се произнесе по законосъобразността на решенията на РИК. Ответникът – Централна избирателна комисия (ЦИК) не взема становище по жалбите. Върховният административен съд, четвърто отделение намира жалбите за допустими, като подадени срещу подлежащ на оспорване акт на ЦИК по чл. 57, ал. 1, т. 26а ИК, в срока по чл. 58, ал. 1 ИК и от надлежни страни – адресати на решението на ЦИК. Разгледани по същество жалбите са неоснователни. Предмет на оспорване е решение на ЦИК, прието на основание чл. 57, ал. 1, т. 26а във връзка с чл. 73, ал. 1 ИК, с което са оставени без разглеждане жалбите на Н. Д. Д. и на Коалиция „Продължаваме Промяната – Демократична България“, срещу решение № 83-НС от 29.05.2024 година на РИК в Двадесет и пети изборен район – София, срещу решение № 79-ЕП/НС от 28.05.2024 година на РИК в Двадесет и трети изборен район – София, срещу решение № 92-ЕП/НС от 29.05.2024 година на РИК в Петнадесети изборен район – Плевен, срещу решение № 91-НС от 28.05.2024 година на РИК в Първи изборен район – Благоевград, за установяване на нарушение на забраната по чл. 183, ал. 4 ИК по отношение на всяко от лицата. За да постанови този резултат, ЦИК е приела, че решенията на РИК не подлежат на самостоятелно обжалване, а съставляват акт, поставящ началото на производството по налагане на административни наказания на лица, извършили административни нарушения в хода на изборния процес. Отбелязано е, че по отношение на това разпоредително действие – установяване на административно нарушение, разпоредбата на чл. 498 ИК изрично препраща към правилата на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Направен е извод, че съобразно специалния ред на ЗАНН на обжалване подлежи единствено крайният акт – наказателно постановление, с което се налага административно наказание. Обжалваното решение на ЦИК е законосъобразно. Същото е прието от компетентен административен орган при упражняване на правомощията му, разписани в чл. 57, ал. 1, т. 26а ИК. Видно от Протокол № 336 от 31.05.2024 год. от заседанието на ЦИК, при приемане на решението са присъствали дванадесет от общо петнадесетте членове на ЦИК, като от присъствалите членове са гласували 11 членове, от които „ЗА“ решението са гласували 9, „ПРОТИВ“ 2-ма. Следователно актът е приет при наличието на необходимия кворум съгласно чл. 53, ал. 3 ИК и с необходимото мнозинство съгласно чл. 53, ал. 4, изр. първо ИК. Решението е постановено в предвидената от закона форма, съдържа мотиви и следващ се от тях диспозитив. Настоящият състав споделя изводите на административния орган досежно характера на решенията на РИК в Двадесет и пети изборен район – София, на РИК в Двадесет и трети изборен район – София, на РИК в Петнадесети изборен район – Плевен и на РИК в Първи изборен район – Благоевград. Тези решения са постановени на основание чл. 72, ал. 1, т. 20, във вр. с чл. 183, ал. 2 и ал.4 и 186, ал.1 във вр. с чл. 480, ал. 2 и чл.186, ал.1 ИК и представляват част от производството по налагане на административни наказания на лицата, извършили нарушения в хода на изборния процес. По своята същност решенията на РИК в Двадесет и пети изборен район – София, на РИК в Двадесет и трети изборен район – София, на РИК в Петнадесети изборен район – Плевен и на РИК в Първи изборен район – Благоевград съставляват акт, който поставя началото на процедурата по установяване на административния нарушения и налагане на административни наказания. Според препращащата норма на чл. 498 ИК, правоотношенията по реализиране на административно-наказателна отговорност са регулирани от ЗАНН. В Изборния кодекс са уредени отделните състави на административните нарушения, предвидените наказания и компетентните органи, които установяват нарушенията и издават наказателни постановления, но административно-наказателното производство се развива по правилата на ЗАНН. С оглед на изложеното, предвид препращането към специалния ред по ЗАНН, законосъобразно ЦИК е приела, че контролът във връзка с установяване на нарушения по реда на Част трета от Изборния кодекс, респ. налагане на наказания, следва да бъде осъществен по реда на ЗАНН, след евентуално издаване на наказателно постановление. По изложените съображения обжалваното решение на ЦИК е законосъобразно, поради което подадените срещу него жалби следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Водим от горното и на основание чл. 58, ал. 1 ИК, Върховният административен съд, четвърто отделение