Определение № 202 от 08.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7789/2013 г.

Постъпила е молба от [фирма] за изменение на постановеното определение № 42/22.01.2014г. и осъждане на [фирма] да и заплати разноски – юрисконслуско възнаграждение за две инстанции в размер на 12798,58 лв. на основание Наредба № 1 за минималния размер на адвокатското възнаграждение. Ответникът по молбата [фирма] не вземат становище. Съдът, като взе предвид молбата и данните по делото, намира следното: С определение № 42/22.01.2014г. по настоящото дело е уважена частната жалба, подадена от молителя [фирма], като е отменено определение № 2340/24.10.2013г. по ч. гр.д.№ 3911/2013г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е допуснато обезпечение на бъдещ отрицателен установителен иск предявим от [фирма] против [фирма] и Б. К. М. за установяване, че УПИ № ХІІІ-252 от кв. 27 по плана на кв. Б. [населено място] с площ 667 кв.м. ведно с подобренията върху него /четири редови жилищни сгради/ не е собственост на длъжника Б. М. чрез обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп.д.№ 690/2013г. на ЧСИ А. Б. рег.№ 850 в КЧСИ и вместо това молбата за обезпечение е оставена без уважение. С частната жалба молителя е заявил искане за присъждане на разноски. Не е представен обаче списък на разноските, съгласно изричното изискването на чл. 80 ГПК. Според този текст, когато страната, която претендира разноски не е представила на съда списък на разноските, тя не може да иска изменение на съдебния акт в частта за разноските. Поради не представянето на списък на претендираните разноски, жалбата следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение