Определение № 25 от 13.03.2020 г. на ВКС по н. д. № 189/2020 г.

Производството е образувано по чл. 44, ал. 1 от НПК. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че са налице предпоставките за изпращане на делото на PC – Бургас поради предпоставките на чл.43, т.1 от НПК. Върховният касационен съд, I НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по нчхд № 734/2018 г. е било образувано в Бургаски районен съд по частна тъжба на Методи И. В. срещу И. С. Р. за престъпление по чл.148, ал.2 във връзка с ал.1, т.2 и т.3 във връзка с чл. 147, ал.1 от НК - за клеветнически твърдения в интервюта, излъчени по национална телевизия – „ БТВ“. С разпореждане от 23.02.2018 г., съдията-докладчик при PC - Бургас е прекратил производството и го е изпратил по компетентност на PC - София на осн. чл.36, ал.1 от НПК, по местоизвършване на престъплението, определено по седалището на медията, чрез която са разпространени клеветническите твърдения. След постъпване на делото в СРС и образуването му като нчхд № 4482/2018г. то е прието за разглеждане по същество, като с разпореждане от 16.10.2019г. съдията-докладчик на осн. чл.250, ал.1 във връзка с чл.24, ал.5, т.2 във връзка с чл.81 от НПК е приел, че описаното в тъжбата деяние е несъставомерно от обективна и субективна страна, поради което прекратил наказателното производство. По жалба на тъжителя В. било образувано внчд № 4913/2019 по описа на СГС, който с решение №125/11.02.2020г. отменил разпореждането за прекратяване на наказателното производство и върнал делото за разглеждане от друг състав на СРС. След връщане на делото в районния съд, съдията-докладчик по него (нчхд № 2244/2020г. по описа на СРС) повдигнал спор за подсъдност и изпратил делото на ВКС с аргументи за прилагане на хипотезата на чл.43, т.1 от НПК. Изтъкнал е доводи, че тъжителят и подсъдимият са с местоживеене в [населено място], а и съществува вероятна основателност за събиране на свидетелски показания на лица. живущи в [населено място]. Видно е, че в случая се касае не до спор за подсъдност (включващ хипотезите на чл. 36-41 от НПК), а за искане за промяна на подсъдността с оглед изключенията по чл.43 от НПК. По същество искането е основателно. Известно е, че чрез разпоредбата на чл.43, т.1 от НПК се цели разглеждането на делото в разумен срок и намаляване затрудненията на участниците в наказателния процес, свързани с придвижването им до местно компетентния съд. В настоящия случай страните и възможните участници-свидетели (по отношение истинността на твърденията, описани в тъжбата като клеветнически) са с местоживеене в [населено място]. Разглеждането на делото от Районен съд – София се явява неоправдано, тъй като би създало затруднения за лицата, чието местоживеене е в [населено място]. Затова необходимостта от процесуална икономия, свързана от една страна с бързина на производството, а от друга – с възможно минимален разход на време и средства от страна на участниците в наказателното производство, предпоставя разглеждането на делото да се осъществи от РС-Бургас. С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение