Определение № 810 от 20.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2686/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 22096/19.12.2024 г., подадена от П. Т. А., [населено място], чрез адвокат Л. П.. В нея се прави искане по чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 78 ГПК за изменение на постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 725/04.12.2024 г. в частта за разноските. Молителката поддържа, че съдът се е произнесъл частично по направеното искане за присъждане на разноски, поради което следва да постанови определение, с което да й присъди още 11 389,25 лева – разноски за всички инстанции. Постъпил е писмен отговор от ТД на НАП-П., чрез юрисконсулт Ц. К., с който оспорва молбата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на II г.о., като взе предвид исканията и доводите на молителя, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна. С решение № 50153/04.01.2023 г. по гр. д. № 894/2022 г. на ВКС, I г. о., частично е отменено решение № 81 от 23.11.2021 г. по гр. д. № 306/2021 г. на Апелативен съд – Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от въззивния съд в частта, с която е обезсилено решение № 9/08.03.2021 г. по гр.д. № 3083/2020 г. на Окръжен съд – Стара Загора и производството е прекратено по предявения иск по чл.239, ал.2 ДОПК. Касационната инстанция е приела, че този иск е допустим. В останалата част, с която е прието, че предявените от П. А. срещу ТД на НАП- Пловдив искове са недопустими, въззивното решение е потвърдено. С решение № 725/04.12.2024 г. по настоящото гр. д. № 2686/2023 г. на ВКС, II г.о., е отменено постановеното при новото разглеждане въззивно решение № 33/27.02.2023 г. по гр. д. № 8/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по предявения от П. Т. А. иск с правно основание чл. 239, ал. 2 ДОПК срещу ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора и А. С. А., в качеството му на ЕТ „Роншанс комплекс – 90 – А. А.“, че длъжникът ЕТ „Роншанс комплекс – 90 – А. А.“ към момента на налагане на възбрани и продажба, не е бил собственик на целия, а на 1/2 идеална част от: самостоятелен обект в сграда - Апартамент № 31, разположен на III етаж, вх. Б от жилищната сграда, находяща се в [населено място], [улица], със застроена площ на апартамента от 92. 17 кв. м., състоящ се от: две спални, дневна, кухня, с кухненски бокс, баня, тоалетна, антрета и балкони, с граници и съседи на апартамента по предходни документи за собственост: от изток - двор, от запад - стълбище, двор и [улица], от север- двор и от юг - апартамент на З. и Г. Т. и стълбище, който самостоятелен обект в сграда е с идентификатор *****, с предназначение жилище, апартамент, на едно ниво със съседни, самостоятелни обекти в сградата /по приложената кадастрална схема/, на същия етаж: *****; под обекта: обект № ***** и над обекта: обект № *****, заедно с прилежащите му: избено помещение № 1, без посочената площ по документ за собственост, а по данъчно записване - с площ от 5. 00 кв. м., с граници и съседи /по документи за собственост/: от изток- коридор и складово помещение; от запад - двор; от север - мазе на П. К. Б. и от юг - мазе на Щ. Щ. и двор, и таванско помещение № 5, без посочена площ по документ за собственост, а по данъчно записване, с площ от 5. 00 кв.м., с граници и съседи /по документи за собственост/: от изток двор; от запад - таван на И. и Д. П. и коридор; от север - коридор и таван на М. Г. и от юг- таван на С. С. и мазе на Щ. Щ., и заедно с 3.157 % ид. ч. от общите части на сграда № 1 и от общите помещения в нея, а именно: в избения етаж: една обща пералня и едно складово помещение, както и заедно с 3.157 % ид. ч. от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД - 18 – 65 от 30.05.2008 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, предмет на изпълнението по изп. д. № 24150003526- 2015/19.03.2015г. по описа на ТД на НАП- П., офис Стара Загора, а по описа на ТД на НАП - Пловдив, офис Стара Загора имотът е индивидуализиран като: апартамент, КИД *****, самостоятелен обект в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, с площ от 92. 17 кв. м. с прилежащи части - избено помещение № 1 и таванско помещение № 5, находящ се в [населено място], [улица], вх. Б, ет. 3, ап. 31. ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, е осъдена и да заплати на П. Т. А., [населено място], разноски в размер на общо 9 924,86 лева за производството пред въззивната и касационната инстанции. Съгласно т. 11 от ТР № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Пред ВКС ищцата П. А. е заявила искане за присъждане на направените от нея разноски за всички инстанции, като искането е заявявано надлежно и при инстанционното разглеждане на делото. В постановеното решение по чл. 290 ГПК съдът е присъдил направените разноски на ищцата само за производствата пред настоящата инстанция и по в.гр.д. 8/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив. Липсва произнасяне по своевременно направеното искане за производствата по гр. д. № 3083/2020 г. на Окръжен съд – Стара Загора, в. гр. д. № 306/2021 г. на Апелативен съд – Пловдив и гр.д. № 894/2022 г. на Върховния касационен съд, I г.о. В отговора към молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е налице противоречие в твърденията на ответника по касация ТД на НАП-Пловдив, офис Стара Загора, доколкото първо е заявено, че съдът правилно е определил размера на съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, а впоследствие посочва, че същият е прекомерен с оглед цената на иска от 41981,20 лева и извършената от процесуалния представител на касатора работа. Следва да се посочи, че възражението за прекомерност на заплатеното от касатора адвокатско възнаграждение е разгледано с решението по чл.290 ГПК при присъждане на разноските за настоящата инстанция и за производството по гр. д. № 8/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив. Поддържаното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в предходните инстанции, основано на цената на иска, е неоснователно. С оглед и осъществената правна защита и действителната правна и фактическа сложност на спора, заплатеният от П. А. адвокатски хонорар за тези инстанции не се явява прекомерен. При присъждане на разноските за предходните касационна, въззивна и за първата инстанция обаче следва да бъде съобразен изходът на спора. Както бе подсочено вече, с решението по гр.д. № 894/2022 г. на ВКС, I г.о., частично е отменено въззивното решение по гр.д. № 9/08.03.2021 г. по гр.д. № 3083/2020 г. на Окръжен съд – Стара Загора. Направените от страната разноски следва да бъдат редуцирани, като се вземе предвид, че производството по част от предявените от А. искове е прекратено като недопустимо. При това положение искането на П. А. по чл.248, ал.1 ГПК следва да се уважи частично, като й се присъдят допълнително разноски за посочените три инстанции /заплатени държавни такси и адвокатски хонорари/ в размер на общо 5 679 лева, представляващи половината от направените разноски от общо 11359,25 лева по гр. д. №3083/2020 г. на Окръжен съд - Стара Загора /3679,25 лева/, по в.гр.д. №306/2021 г. на Апелативен съд – Пловдив /2340 лева/ и по гр. д. №894/2022 г. на ВКС /5340 лева/. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.