Решение № 5793 от 28.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3544/2026 г.

ВАСПърво отделение28.05.2026 г.докладчик Емилия Миткова

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение № 1493 от 13.01.2026 г., постановено по адм. дело № 4815/2024 г. по описа на Административен съд София-град. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА секретар: Членове: /п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ /п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "САН ПРОДЪКШЪН" ЕООД, чрез адв. Й. Иванов, срещу Решение № 1493 от 13.01.2026 г., постановено по адм. дело № 4815/2024 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. Касационният жалбоподател поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че изводите на първоинстанционния съд по отношение на данъчното третиране на спорната сума в размер на 752 798,97 лева /384 900 евро/ по фактура № 0000096344/23.10.2019г., издадена към DIJITAL YAPIM EVIREKLAM FILM SAN.TIC. LTD.STI.TIC са неправилни. Излага, че посочената сума не е заплатена от клиента, който е изразил претенции към размера, което обстоятелство не е спорно по делото. Твърди, че това е станало повод за завеждане на дело в Република Турция. В този смисъл аргументира, че вземането по търговския договор се е трансформирало в съдебно, поради което сумата вече не отговаря на условията за признаването за приход, съгласно счетоводен стандарт /СС/ 18 „Приходи“. Поддържа, че отказът за плащане е основание за провизирането му и без да е налице съдебен спор. Излага оплаквания, че първоинстанционния съд въобще не е извършил проверка за наличието на предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 122 от ДОПК. Подчертава, че спорът е за прилагане на данъчния закон свързано със счетоводно третиране на определено събитие, което не е укрит приход, нито липса на представена счетоводна отчетност, нито липса на данни и сведения необходими за установяване на основата за облагане с данъци. Претендира отмяна на оспореното решение и на РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - София при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП, чрез юрк. Бакалова, изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по представен списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № P-22002222006777-091-001/27.09.2023г., издаден от А. Д. - орган, възложил ревизията и В. К. - ръководител на ревизията, в частта в която е потвърден с Решение № 1825 / 28.12.2023г на директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, а именно в частта на извършената корекция по ЗКПО за 2019г. със сумата в размер на 752 798,97 лева /384 900 евро/, за която е прието, че представлява неотчетен приход от продажба по фактура № 0000096344/23.10.2019г., издадена към DIJITAL YAPIM EVIREKLAM FILM SAN.TIC. LTD.STI.TIC. Съдът е посочил, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентни органи по приходите, в законоустановената форма и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което същият не страда от пороци, водещи до нищожност. Позовал се е на Тълкувателно решение № 3 от 26.06.2025 г. по тълк. д. № 2/2024 г., ОСС на ВАС, I и II колегия. Административният съд е приел, че спор между страните по фактите не е налице. Очертал е спорът като правен, който касае въпроса следва ли спорната сумата да се признае като приход съгласно СС 18 „Приходи“ или е приложим СС 37 „Провизии, условни задължения и условни активи“, касаещ включване като приход на условно вземане. Първостепенният съд е посочил, че ревизираното лице е приел за условно вземане неосчетоводената като приход сума в размер на 752 798,97 лева /384 900 евро/, представляваща разлика между общата стойност на документираната с фактура № 0000096344/23.10.2019г. доставка в размер на 2 503 266,82 лева /1 279 900 евро/ и извършените от клиента DIJITAL YAPIM EVI REKLAM FILM SAN.TIC. LTD.STI.TIC плащания в общ размер на 1 750 467,85 лева /895 000 евро/. АССГ е приел, че правилно при формиране на данъчната основа по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, ревизиращите са включили като приход, при формиране на финансовия резултат по ЗКПО за 2019г. пълния размер на доставката по фактура № 0000096344/23.10.2019г., с аргумент, че задълженията на „САН ПРОДЪКШЪН“ ЕООД по сключените договори с DIJITAL YAPIM EVI REKLAM FILM SAN.TIC. LTD.STI.TIC. и LIMONATA REKLAMCILIK YA YINCILIK ca изпълнени. След обсъждане на приложимите правни норми и СС 18 и СС 37 във връзка с доказателствата събрани по делото, съдът е установил, че икономическата полза за „САН ПРОДЪКШЪН“ ЕООД е настъпила към момента на издаване на фактурата, доколкото документираните с фактура № 0000096344/23.10.2019г. приходи от услуги могат да бъдат надеждно определени, респективно направените разходи могат да бъдат точно измерени. АССГ се е позовал на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, а именно, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Административният съд е констатирал, че липсата на счетоводна отчетност, в т.ч. извлечения от сметка 703 „Приходи от продажба на услуги“, констатираното при ревизията разминаване на общия размер на декларираните приходи в ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. от „САН ПРОДЪКШЪН“ ЕООД със сумата на данъчните основи по продажните фактури в дневниците за продажби за календарната година, не доказва по безспорен начин, че дружеството е отчело приходи от услуги във връзка с изпълнението на сключения с DIJITAL YAPIM EVI REKLAM FILM SAN.TIC. LTD.STI.TIC договор. С оглед на това съдът е намерил за приложима разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, съгласно която не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. В тази връзка за правилна и в съответствие с чл. 78 от ЗКПО е приел извършената корекция на данъчния финансов резултат за 2019 г. За приложим е посочил СС 18 „Приходи”. Съдът е уточнил, че във връзка с прилагане на т. 5.3. от СС 18, на първо място приходът от процесната доставка е следвало да бъде отчетен в пълен размер, като впоследствие, при настъпване на обстоятелства /приключване на съдебно дело, отказ за плащане по нотариална покана и др./, водещи до несъбираемост на сумата, същата да се признае за разход, а не да се изключи от общия размер на приходите, както е извършено в случая. С оглед на това съдът е приел за основателно включването на спорната сума в размер на 752 798,97 лева в общия размер на определената по реда на чл. 122 и следващите от ДОПК данъчна основа за облагане с корпоративен данък за 2019 г. С оглед на така установеното административният съд е достигнал до извод за законосъобразност на РА и за неоснователност на жалбата на „САН ПРОДЪКШЪН“ ЕООД. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правилно административният съд е посочил, че не е налице спор по фактите. Практически спорът между страните се свежда до това правилно ли е била осчетоводена от страна на ревизираното дружество сумата в размер на 752 798,97 лева /384 900 евро/, представляваща разлика между общата стойност на документираната с фактура № 0000096344/23.10.2019г. доставка в размер на 2 503 266,82 лева /1 279 900 евро/ и извършените от клиента DIJITAL YAPIM EVI REKLAM FILM SAN.TIC. LTD.STI.TIC плащания в общ размер на 1 750 467,85 лева /895 000 евро/ и кой е приложимият счетоводен стандарт 18 или 37. Касационната инстанция намира, че за преценка кой е приложимия счетоводен стандарт са нужни специални знания, с каквито съдът по принцип не разполага. По делото не е назначена такава съдебна експертиза, включително и служебно от съда на основание чл. 171, ал. 2, изр. 2 от АПК. Поради това по делото е останал неизяснен въпросът към кой момент и по коя сметка е следвало да бъде заведена сумата от 752 798,97 лева /384 900 евро/ и какво отражение би дала във финансовия резултат на дружеството и за коя година. Неизяснен е останал въпросът какво дело е заведено в Република Турция, за каква сума и на какво основание. Неизяснено е и към кой момент вземането по търговския договор се е трансформирало в съдебно. Съдът не е обсъдил разликата между приход и условен актив, както и разликата в осчетоводяването им. Съдът не е обсъдил въпросът как се променя осчетоводяването на процесната сума с оглед на отказа за заплащане от страна на клиента. Касационната инстанция намира, че съдът не е обсъдил и представената по делото нотариална покана от 14.11.2019г., изпратена до DIJITAL YAPIM EVI REKLAM FILM SAN.TIC. LTD.STI.TIC /стр 678 и сл. от административната преписка, папка 6/36 от първоинстанционното дело/ и нейното значение за осчетоводяването и определянето на приложимия счетоводен стандарт. Не е коментирал и фактът, че в нотариалната покана е посочено, че клиентът следва да заплати дължимата от него сума в общ размер 374 900,00 евро /733 240,67 лв./, от която 98 000,00 евро - за авторски и сродни на авторските права на българските артисти, статисти и каскадьори, участващи във филма. С оглед на изложеното в нотариалната покана неизяснен е въпросът какъв е размерът на вземането, което се претендира със заведеното дело в Република Турция 384 900 евро /752 798,97 лева /, каквато част е неизплатена по процесната фактура или 374 900,00 евро /733 240,67 лв./, както е посочено в нотариалната покана. Не е обсъдено какво значение за счетоводното отчитане има посочването, че 98 000,00 евро от претендираните с нотариалната покана 374 900,00 евро, са за авторски и сродни на авторските права на българските артисти, статисти и каскадьори, участващи във филма. Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, тъй като са довели до неизясняване на основния спорен по делото въпрос относно осчетоводяването на процесната сума, дали сумата от 752 798,97 лева /384 900 евро/ следва да се осчетоводи като приход или условен актив, кой е приложимият счетоводен стандарт 18 или 37. Касационната инстанция намира, че с оглед спецификата на вземането изясняването на спорните въпроси изисква специални знания на вещо лице в областта на счетоводството, каквито по арг. от чл. 219, ал. 1 АПК, е недопустимо да бъдат събрани в касационното производство. Това налага отмяна на решението изцяло, включително и в частта на присъдените разноски и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В производството по чл. 226 от АПК съдът следва да назначи вещо лице в областта на счетоводството или в друга подходяща област, което да определи сумата в размер на 752 798,97 лева /384 900 евро/, представляваща разлика между общата стойност на документираната с фактура № 0000096344/23.10.2019г. доставка в размер на 2 503 266,82 лева /1 279 900 евро/ и извършените от клиента DIJITAL YAPIM EVI REKLAM FILM SAN.TIC. LTD.STI.TIC плащания в общ размер на 1 750 467,85 лева /895 000 евро/ дали следва да се осчетоводи като приход или условен актив. Вещото лице следва да отговори на въпроса кой е приложимият счетоводен стандарт за осчетоводяване на процесната сума СС 18, СС 37 или друг. Да посочи дали понятието провизии по смисъла на счетоводен стандарт 37 е приложимо в конкретния случай. Следва да посочи в коя година е следвало да бъде осчетоводена сумата от 752 798,97 лева /384 900 евро/, по кои счетоводно сметки, и как се отразява същата в счетоводния баланс на дружеството или следва да е налице задбалансово отчитане. В случай, че установи, че осчетоводяването следва да е задбалансово, да посочи в кои документи ще се отрази това и как ще се спази принципът за последователност на представянето и сравнителна информация. Следва да обясни каква е разликата в счетоводното отчитане при завеждане на сума като приход по смисъла на счетоводен стандарт 18 и като условен актив по смисъла на счетоводен стандарт 37. Как се променя финансовият резултат на дружеството и в коя година, ако сумата е осчетоводена по СС 18, респективно ако е осчетоводена по СС 37. Ще е налице ли загуба за държавния бюджет при осчетоводяване по СС 18, респективно при осчетоводяване на сумата по СС 37. Ако се установи загуба за държавния бюджет за коя година ще бъде тя и в какъв размер. На основание чл. 202 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК експертното заключение следва да бъде обсъдено във връзка с останалите доказателства по делото и да се прецени правното значение на заведеното дело в Република Турция, дали същото дава основание за промяна в счетоводното отчитане на сумата от 752 798,97 лева /384 900 евро/. Следва да бъде обсъдено и правното значение на нотариална покана от 14.11.2019г., изпратена до DIJITAL YAPIM EVI REKLAM FILM SAN.TIC. LTD.STI.TIC. Следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства, съдът следва да изложи установените факти и да направи съответните правни изводи досежно приложимите, въз основа на тези факти, материално правни норми. В резултат на горното да даде отговор налице ли е основание за определяне на задължения за корпоративен данък по ЗКПО за процесния данъчен период. Въз основа на гореизложено, настоящият състав намира, че оплакванията в касационната жалба са основателни, а решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. По направените искания за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд, при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделениe

Цитирани разпоредби

17