Решение № 513 от 30.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1318/2009 г.

Решение № 513 от 30.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1318/2009 г., I г. о., ГК, докладчик председателя Теодора Нинова Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено под № 756 на 30.05.2009 г. по в. гр. дело № 744/2008 г., с което е отменено решение № 2662/06.08.2007 г., постановено по гр. дело № 5954/2005 г. по описа на Варненски районен съд, ХIV състав, в което е допусната поправка на ОФГ с решение № 595/21.02.2008 г. в частите му, с които: 1/ е прогласена относителната недействителност на договор за продажба на недвижими имоти, обективиран в н. акт № 114/2004 г. на нотариус с рег. № 1* по отношение на съделителите Б. Х. К. и Е. В. Т., само по отношение на: а/ нива с площ от 1 251 кв. м., съставляваща ПИ № 0* при граници: ПИ № № 0* и 019004; б/ нива с площ от 3 852 кв. м.,, съставляваща ПИ № 0* при граници: ПИ № № 0* и 000451, на основание чл. 76 от ЗН, сключен между от една страна К. Г. И., починал в хода на процеса, заместен от правоприемниците си Й. И. И., Т. К. Г. и К. К. Г., и от друга С. Д. С.; 2/ е допуснато извършването на съдебна делба на тези два горепосочени недвижими имоти между съделителите Б. Х. К., Е. В. Т., Й. И. И., Т. К. Г. и К. К. Г. и от делбата им са изключени С. Д. С., Е. П. И. и Ю. Н. И., и вместо него е постановено отхвърляне иска на Б. Х. К. с ЕГН ********** и Е. В. Т. с ЕГН ********** за прогласяване относителната недействителност на договор за продажба на недвижими имоти, обективиран в н. акт № 1* том III, рег. № 3* дело № 514/2004 г. на нотариус с рег. № 148 и район на действие ВРС, по отношение на тях, само досежно: а/ нива с площ от 1 251 кв. м., съставляваща ПИ № 0* при граници: ПИ № № 0* и 019004; б/ нива с площ от 3 852 кв. м., съставляваща ПИ № 0* при граници: ПИ № № 0* и 000451, на основание чл. 76 от ЗН, сключен между от една страна К. Г. И., починал в хода на процеса, заместен от правоприемниците си Й. И. И. с ЕГН **********, Т. К. Г. с ЕГН ********** и К. К. Г. с ЕГН **********, и от друга С. Д. С. с ЕГН **********, и иска на Б. Х. К. и Е. В. Т. против К. Г. И., починал в хода на процеса, заместен от Й. И. И., Т. К. Г. и К. К. Г., и в условия на евентуалност, насочен против С. Д. С., Е. П. И. с ЕГН ********** и Ю. Н. И. с ЕГН ********** за делба на: а/ нива с площ от 1 251 кв. м., съставляваща ПИ № 0* а по действащ план-кадастрална карта на КК"К", одобрена 2006 г., съставляващ имот № 1* с площ от 1 255 кв. м., при граници: имоти № № 1* и 102.26; б/ нива с площ от 3 852 кв. м., съставляваща ПИ № 0* а по действащ план-кадастрална карта на КК"К", одобрена 2006 г., съставляващ имот № 1* с площ от 3 855 кв. м., при граници: № № 1* и 19.26 и е оставено в сила решение № 2662/06.08.2007 г., постановено по гр. дело № 5954/2005 г. по описа на ВРС, ХIV състав, в което е допусната поправка на ОФГ с решение № 595/21.02.2008 г., в частите му, с които: 1/ е прогласена относителната недействителност на договор за продажба на недвижими имоти, обективиран в н. акт № 114/2004 г. на нотариус с рег. № 1* по отношение на съделителите Б. Х. К. и Е. В. Т., само по отношение на нива с площ от 1 556 кв. м., съставляваща ПИ № 0* при граници: ПИ № № 0* и 019003, на основание чл. 76 от ЗН, сключен между от една страна К. Г. И., починал в хода на процеса, заместен от правоприемниците си Й. И. И., Т. К. Г. и К. К. Г., и от друга С. Д. С., освен ако при извършване на делбата имотът не се падне в дял на правоприемниците на К. И.; 2/ е допуснато извършването на съдебна делба на недвижим имот, съставляващ нива с площ от 1 556 кв. м., находящ се в землището на с. Б., м. "Х", съставляваща ПИ № 0* а по действащ план-кадастрална карта на КК"К", одобрена 2006 г., съставляващ имот № 1* с площ от 1 558 кв. м., при граници: имоти № № 2* между съделителите и при квоти: Б. Х. К. и Е. В. Т. - общо 1/2 ид. ч./за всяка по 1/4 ид. ч./; правоприемниците на К. Г. И. - Й. И. И., Т. К. Г. и К. К. Г. - общо 1/2 ид. ч./за всеки по 1/6 ид. ч./ и от делбата на имота са изключени С. Д. С., Е. П. И. и Ю. Н. И.. Недоволни от въззивното решение са част от съделителите, които го обжалват в срока по чл. 283 ГПК като касаторите Е. В. Т. и Б. Х. К., представлявани от адвокат Н от АК В. считат, че е неправилно в отменената част, с оглед разпоредбата на чл. 91а ЗН, поради което следва да се допуснат до делба и изключените имоти тъй като отказът от наследство не е произвел действие, защото за Е. К. не е нотариално заверен подписа, нито се е явила пред съдията, разпоредил вписване, при което не е съобразено, че е нищожен понеже е направен за част от наследството, а касаторите Й. И. И., Т. К. Г., К. К. Г., С. Д. С. и Е. П. И., представлявани от адвокат Д от АК- В. считат, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон само в потвърдената част за прогласяване относителна недействителност на договора за продажба по отношение на нива с площ от 1556 кв. м., съставляваща ПИ № 0* и е допусната да се извърши съдебна делба и на нея. Ответницата по касация-Ю. Н. И. не взема становище по допустимостта на касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационните жалби с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с решение № 22 от 18.09.1996 г. и решение № Б* от 11.07.2001 г., двете на ПК-Аврен е възстановена собствеността върху процесните три недвижими имота в полза на наследниците на Г. И. Я., починал на 21.02.1981 г., при което синът му К. Г. И. с договор от 2004 г. ги е продал на С. Д. С., а последният го е прехвърлил срещу задължение за издръжка и гледане на Е. П. И. през време на брака му с Ю. Н. И. Взето е предвид, че при сключване на първия договор е представено удостоверение, съгласно което във Варненския районен съд е вписан в особената книга отказ под № 90 от 29.10.1996 г., направен от дъщерите на наследодателя- З. Г. А. и Е. Г. К., а заявлението под посочения номер е с нотариално заверен подпис на първата на 23.07.1992 г., за подписът на втората е установено, че е автентичен. Отчетено е, че процесните ниви са били включени в ТКЗС и имат качеството на "новооткрито наследство" по смисъла на чл. 91а ЗН. Относно процесните имоти - ПИ № 0* и ПИ № 0* е налице възстановяване с решение № 22 от 18.09.1996 г. на ПК-Аврен, а отказът е вписан на 29.10.1996 г., поради което за тези ПИ не е налице хипотезата на чл. 91а ЗН, липсват данни за приемане на наследството с конклудентни действия и то на новооткритото, за това не е налице съсобственост и след отмяната на първоинстанционното решение за допускането им до делба, решавайки спора по същество въззивният съд е отхвърлил искането за делба като неоснователно. По отношение третият ПИ № 0* е взето предвид, че е възстановен с решение № Б* от 11.07.2001 г. на ПК-Аврен, поради което е "новооткрито наследство" по смисъла на чл. 91а ЗН и отказът, извършен на 29.10.1996 г. не е могъл да произведе действие към момента на земеделската реституция и за това продажбата на този имот от единия сънаследник, обективирана в нот. акт № 114/2004 г., (сделката) е относително недействителна, съгласно чл. 76 ЗН спрямо приобретателите по нея и последващите такива, поради което за него следва да се допусне делбата между наследниците по закон при посочените квоти. С определение № 1* от 01.10.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК Касационните жалби са редовни и допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. При посочените факти законосъобразно решаващия съд е приел, че отказът от наследство произвежда действие от датата на вписването му в особената книга на районния съд както предвижда чл. 52 ЗН. Взето е предвид, че страните не са ангажирали доказателства за конклудентни действия по приемане на наследството от общия наследодател от страна на праводателите на ищците и в наследството да има други имоти освен процесните, при което е съобразен и релевантния момент - към момента на земеделската реституция с оглед предвиждането на чл. 91, ЗН и чл. 76 ЗН. Съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. Поддържаните в касационната жалба оплаквания са били предмет и на въззивното производство, на които съдът е дал мотивиран отговор в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, който кореспондира с приетата фактическа обстановка и процесуалното поведение на страните. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 281, т. 3 ГПК касационните жалби следва да се оставят без уважение, а решението на въззивния съд-потвърди. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение