Определение № 3376 от 13.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 2691/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на И. Г. Д. от [населено място], срещу определение № 50082 от 30.10.2024 г. по т.д. № 1826/2018 г. на Върховен касационен съд, II т.о. Ответната страна – И. В. Д. от [населено място], депозира отговор, с който оспорва жалбата. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С определението, предмет на обжалване, състав на ВКС е оставил без разглеждане молба, озаглавена „искане“, с вх. № 501363/01.07.2024 г. на И. Г. Д. за възобновяване „на гр.д. № 927/12 г. и гр.д. № 452/13 г. на РС Самоков, на основание ДП № 199/18 г. по описа на РУ Самоков и вх.рег. № Ж-22-120/31.01.2022 г. по описа на Инспектората на ВСС“, както и на основание ТР № 1/15.03.2024 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСНК на ВКС. Предходният състав е констатирал нередовност на молбата за отмяна - липса на изложение, относимо към основанията за исканата отмяна, които въпреки дадените указания не са били отстранени. Съдът е приел, че не са налице фактически обстоятелства, относими към нито едно от основанията по чл.303, ал.1, т.1 - 7 ГПК, тъй като в изложението на молителя не се излагат твърдения за факти, обхванати от фактическия им състав, нито е заявен петитум за отмяна на решенията по реда на извънредния способ за отмяна на влезли в сила решения и в предвидените за това срокове, различни от вече проведеното такова производство, приключило с решението от 27.03.2019 г. по т.д. № 1826/2018 г. Жалбоподателят поддържа в частната си жалба разбирането, че съдът е следвало да изиска служебно цитираните от него дела и преписки, от които да установи наличие на предпоставките за отмяна на влезлите в сила решения. Поддържа, че е налице явна несправедливост на постановените решения, обоснована с твърдения, че свидетелят по делата е бил в затвора, което обстоятелство е следвало да бъде установено с изискване на посочените от жалбоподателя преписки. Счита, че определението е постановено в противоречие с ТР № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. на ОСГТК, без да излага конкретни съображения в тази посока. Частната жалба е депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирана да обжалва страна. По същество, обаче, е неоснователна. С оглед възприетото в т. 10 от ТР № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. на ОСГТК отмяната е извънреден процесуален способ за извънинстанционен контрол за защита срещу влезли в сила порочни съдебни актове на изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК фактически състави. Задължението за страната за посочване в молбата на точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна е уредено изрично в чл. 306, ал.1 ГПК като изискване за редовност на молбата за отмяна. Липсата на изложение на обстоятелства, съставляващи някое от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК, предпоставя нередовност на молбата за отмяна. Вмененото в чл. 306, ал. 1, изр.1 ГПК задължение за молителя произтича от извънредния характер на производството по чл. 303, ал. 1 ГПК. Като средство за извънинстанционен контрол на влезлите в сила съдебни решения, отмяната не може да засегне неатакувани части от решението, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Освен предмета на отмяната /дали се иска отмяна на цялото решение или на част от него/, молителят трябва да изложи твърдения за фактите, включени в основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК, така както в исковата молба ищецът трябва да изложи обстоятелствата, на които се основава искът му /чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/. Изложените от страната обстоятелства ще очертаят обхвата на производството за отмяна, което произтича от диспозитивното начало на гражданския процес, уредено в чл. 6 от ГПК. Основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК представляват определени фактически твърдения на молителя, които според отделните хипотези на закона обосновават неправилност на влязлото в сила решение. Наличието на точно и мотивирано изложение от страната на посочените основания, на които Върховният касационен съд може да даде правна квалификация по чл. 303 и чл. 304 ГПК, представлява изпълнение на изискването на чл. 306, ал. 1 ГПК за редовност на молбата за отмяна. Задължението за представяне на писмени доказателства е условие за редовност на молбата, след като отмяната се основава на непълнота на фактическия или доказателствен материал по делото, установена след влизане в сила на решението /чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК/; на установени по съответния ред неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, на престъпно действие на страна и/или на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото/ чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК/; когато решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено / чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК/. Нередовна е молбата за отмяна, в която съдържанието й препраща само към законовия текст на чл. 303, ал. 1 ГПК, без да са изложени конкретни факти, които да могат да бъдат подведени под някое от изчерпателните основания в чл. 303, ал. 1 ГПК. Преценката за съответствието на изложените обстоятелства, като конкретни и надлежни фактически твърдения, с фактическите състави на чл. 303, ал. 1 ГПК е изцяло в правомощията на Върховния касационен съд. Редовността на молбата за отмяна е положителна процесуална предпоставка за нейната допустимост, тъй като е условие за надлежното упражняване на правото на отмяна, затова за нея Върховният касационен съд следи служебно. Проверката обхваща: подлежи ли атакуваният акт на отмяна по реда на чл.301 ГПК; молбата изхожда ли от легитимирано лице; спазен ли е преклузивният срок за подаване на молбата за отмяна; дали подадената молба е редовна. Когато при извършената проверка съдът констатира, че в молбата не се съдържа ясно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, Върховният касационен съд следва да укаже на страната тази нередовност, като й даде срок за нейното отстраняване. Ако в рамките на предоставения срок нередовността не бъде отстранена, молбата се оставя без разглеждане, а образуваното пред Върховния касационен съд производство се прекратява. В настоящия случай в молбата за отмяна / озаглавено искане/ и уточнението към нея не са изложени твърдения, обосноваващи наличие на която и да е от хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 1 - 7 ГПК. Изложените в същите твърдения не съставляват надлежно сезиране на съда поради несъобразяването на „искането“ с изискванията на чл. 260, т. 2 вр. чл. 306, ал. 1 ГПК и чл. 306, ал. 1, изр. 1 ГПК, тъй като не могат да се съотнесат нито с конкретно съдебно решение, чиято отмяна се иска, нито с конкретен фактически състав на чл. 303, ал. 1, т. 1 - 7 ГПК. Непосочването на решение, чиято отмяна се иска, изключва редовност на молбата за отмяна поради невъзможност да се обособи предмет на производството по чл. 303 ГПК. Извън това, страната в нарушение на изискванията на чл. 260, т. 5 и т. 6 и чл. 261, т. 3 вр. чл. 306, ал.1 ГПК не представя никакви писмени доказателства за преценка за съответствието на изложените обстоятелства, като конкретни и надлежни фактически твърдения, с фактическите състави на основанията за отмяна. Всяка от страните в производството носи доказателствената тежест да установи фактите, на които основава своите искания и гражданският съд няма служебно задължение за събиране на сочени от страната доказателства с оглед диспозитивното и състезателното начало в гражданския процес – чл. 154, ал. 1 вр. чл. 8, ал. 2 ГПК. Въпреки дадената възможност с разпореждане от 02.08.2024 г. по т.д. № 1826/2018 г. на ВКС за привеждане на „искане“ с вх. № 501363/01.07.2024 г., квалифицирано като молба за отмяна, с изискванията за редовност на чл. 306 ГПК, страната не е изпълнила дадените указания, което обуславя законосъобразното оставяне на молбата й без разглеждане. С оглед изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено като постановено изцяло съобразно задължителните постановки на т. 10 от ТР № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. на ОСГТК. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение