Определение № 9736 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9755/2026 г.
ВАСПето отделение07.10.2026 г.докладчик Илиана Славовска
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА определения № № 23169 от 09.06.2026 г. и 26751 от 02.07.2026 г. и двете постановени по административно дело № 6894/2026 г. от Административен съд София-град. ОСЪЖДА В. В. И., с [ЕГН], Н. Д. Ш., с [ЕГН] и Ф. Е. Х., с [ЕГН] да заплатят на Висшето строително училище „Любен Каравелов“, с ЕИК131207254 деловодни разноски в размер на 1000(хиляда) евро. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ АННА ДИМИТРОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА /п/ ТИНКА КОСЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от В. В. И., в качеството ѝ на член на Студентския съвет и участваща в дейността на Висшето строително училище (ВСУ) „Любен Каравелов“, Н. Д. Ш., в качеството ѝ на заместник председател на Студентския съвет и участваща в дейността на ВСУ и Ф. Е. Х. – председател на Студентския съвет и участваща в дейността на ВСУ чрез процесуален представител срещу определение № 23169 от 09.06.2026 г., постановено по административно дело № 6894/2026 г. от Административен съд София-град (АССГ), с което е оставено без разглеждане искането им за спиране изпълнението на решение по т. 6 от Протокол № 2/16.04.2025 г. на Общото събрание (ОС) на ВСУ. По наведени доводи за неправилност на определението, като незаконосъобразно се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд, а при условията на евентуалност произнасяне по същество от ВАС. В представен писмен отговор Председателят на ОС на ВСУ чрез процесуален представител, излага становище за неоснователност на същата и моли съда да постанови определение, с което да я отхвърли, като му присъди и деловодни разноски. По делото е постъпила частна жалба от същите жалбодатели чрез процесуален представител срещу определение № 26751/02.07.2026 г., постановено по същото дело, с което е оставена без разглеждане, подадената от посочените лица жалба против решение по т. 6 от Протокол № 2/16.04.2025 г. на ОС на ВСУ и производството по делото е прекратено. По наведени доводи за неправилност на определението като незаконосъобразно се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд. В представен писмен отговор Председателят на ОС на ВСУ излага становище за неоснователност на частната жалба и моли съда да я отхвърли и му присъди деловодни разноски по представен списък. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваните определения и предвид наведените в частните жалби доводи, приема за установено следното: Посочените жалби са подадени от активно легитимирани страни в производството, в срока по чл. 230 АПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни, поради следните съображения: По частната жалба срещу определение № 26751 от 02.07.2026 г., постановено по административно дело № 6894/2026 г. по описа на АССг. С обжалваното определение първоинстанционният съд оставя без разглеждане жалбата, подадена от тях с твърдения, че са председателят, заместник председателят и член на Студентския съвет, като от тях единствено Х. е участвала като представител на студентите на проведеното на 16.04.2025 г. ОС на ВСУ, съобразно отразеното в протокола. Правилно АССг приема, че за жалбодателките липсва пряк и непосредствен правен интерес от оспорване на процесното решение на ОС на ВСУ, тъй като те не са адресати на същото и не са страни в проведеното производство, приключило с решение за избор на ректор на ВСУ. Страни в това производство са органът, компетентен да вземе решението за избор на ректор и кандидатите за тази академична длъжност. Членовете на колективния орган не са надлежно легитимирани да оспорват приетите от него решения, които не създават за тях конкретно права или задължения. Липсата на правен интерес е липса на абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата, при което правилно АССг приема, че жабата е недопустима при наличие на предпоставката по чл. 159, т. 4 АПК. Наведените доводи за неправилност на определението са неоснователни и не кореспондират с приложимата правна уредба. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По частната жалба срещу определение № 23169 от 09.06.2026 г., постановено по административно дело № 6894/2026 г. по описа на АССг. С това определение АССГ оставя без разглеждане искането на жалбодателките в посочените от тях качества за спиране изпълнението на решението по т.6 от Протокол №2/16.04.2026 г. на ОС на ВСУ. Правилно АССг приема, че срокът за обжалването на същото за законосъобразност е изтекъл, като същото не е обжалвано и съответно е породило правно действие, като стабилен административен акт. Подадената жалба е с искане за обявяване на решението за нищожно, което не променя факта, че същото като стабилен акт е породило правно действие, като липсва правна възможност на спиране на изпълнението му в тази хипотеза. Наведените пространни доводи в частната жалба за неправилност на определението са неоснователни. Противно на твърденията определението е мотивирано, като съдът е разгледал конкретното искане така, както е направено в Допълнение към жалба с искане на временна обезпечителна мярка по чл. 167, ал.1 АПК във вр. с чл. 38 ЗВО- при условията на евентуалност о чл. 166, ал.1 АПК, като изведените правни изводи са правилни и обосновани. Предвид изложеното настоящият състав намира, че определението следва да бъде оставено в сила като правилно. При този изход на делото частните жалбодателки следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника – ВСУ „Любен Каравелов“ направените деловодни разноски в размер на 1000 евро, представляващи възнаграждение за един адвокат осъществил правна помощ, съобразно представеното пълномощно с отговора на частната жалба срещу определение № 23169 при липса на направено възражение за прекомерност. Искането за присъждане на сума в размер на 1200 евро е по договор за правна помощ по адм.дело № 6894/2026 г. на Административен съд Велико Търново, но по това дело липсва своевременно направено искане за присъждането им. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение