Определение № 9478 от 09.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9549/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във връзка с чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. П. С. срещу разпореждане № 2234 от 20.05.2025г. по вх.№ 4076 от 30.04.2025г. – частно касационно административно дело 275/2025г., с което на основание чл. 231, вр. с чл. 213а, ал. 2, вр. с чл. 215, т.4 АПК съдия от Административен съд Пазарджик, тричленен състав е оставил без разглеждане частната жалба на И. С. срещу определение № 1497/07.04.2025г., постановено по същото дело. Делото е изпратено по подсъдност от Административен съд Пазарджик с разпореждане 3748/15.08.2025г. Частният жалбоподател моли обжалваното разпореждане да бъде отменено, като неправилно. Изтъква, че е постановено от един съдия от тричленен състав. Върховният административен съд, в състав на трето отделение намира частната жалба срещу разпореждането за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК против подлежащо на оспорване разпореждане съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 213а, ал. 7 от АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С обжалваното разпореждане № 2234/20.05.2025 г. постановено по КАД № 275/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, на съдия докладчик от тричленен състав, е оставена без разглеждане частната жалба на И. С. срещу определение № 1497/07.04.2025г., постановено по същото дело. С посоченото определение, постановено от тричленен състав на съда в производство по реда на чл. 229 и сл. АПК е оставено в сила определение № 856/27.02.2025г., постановено по адм. дело № 170/2025г. в обжалваната част, с която е оставено без уважение искането на И. С., понастоящем в Затвора – [населено място] за предоставяне на правна помощ - за назначаване на служебен защитник в лицето на конкретен адвокат от АК-Пазарджик във връзка с жалба срещу заповед на началника на Затвора в [населено място]. Съгласно чл. 231 от АПК по отношение на частната жалба се прилагат съответно разпоредбите на чл. 212, 213 и 213а АПК. Разпоредбата на чл. 213а, ал. 2 от АПК, на която се е позовал съдия-докладчикът по касационното дело на АС Пазарджик, действително предвижда, че касационната жалба или протест се оставят без разглеждане от първоинстанционния съд на основанията по чл. 215 от АПК, а в съответствие с чл. 215, т. 4 от АПК, жалбата се оставя без разглеждане, когато е подадена срещу неподлежащ на обжалване акт. Тази уредба обаче е приложима за обжалване на актове на първоинстанционни съдилища или състави. В конкретния случай частната жалба на И. С. е подадена срещу определение № 1497/07.04.2025г. на касационен състав. Съгласно чл. 213а, ал.6, т.2 АПК, само председателят на касационния съд, неговите заместници и председателят на отделението могат да оставят касационната жалба без разглеждане и да прекратят производството с разпореждане. Същите правомощия има и съдът, при образувано касационно производство. Съдията-докладчик в касационен състав няма правомощия еднолично от името на тройния касационен състав да остави без разглеждане частна или касационна жалба срещу съдебен акт на касационен състав, независимо към кой съд в йерархията на съдебната система принадлежи този състав. Подаването на частна жалба срещу определение на касационен състав, което не подлежи на обжалване, действително не попада стриктно в никоя от изброените в процесуалния закон хипотези. Не е и необходимо процесуалният закон да предвижда формите на злоупотреба с право, сред които е и подаването на жалби срещу неподлежащи на обжалване актове на касационни състави. Но при липса на изрично разписани в закона правомощия на съдия-докладчика, оставянето без разглеждане на такива жалби трябва да се извършва от съответния касационен състав, който в административните съдилища следва да е от трима съдии. По принцип в производството по §4б, ал.2 ПЗР ЗИНЗС актовете се постановяват от трима съдии. Различната уредба на чл.213а, ал.6, т.2 АПК касае специфичната организация на дейност на Върховния административен съд. Не е допустимо тази процесуална норма да бъде разширително тълкувана в смисъл, че с правомощията по този текст разполагат съдиите-докадчици в касационни състави. По изложените съображения обжалваното разпореждане е нищожно, като постановено от незаконен състав. Това налага обявяване на нищожността и връщане на делото на Административен съд Пазарджик за произнясане в надлежен тричленен касационен състав по частната жалба на И. С. срещу определение № 1497/07.04.2025г. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 6 вр. чл. 236 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на трето отделение,