Решение № 2705 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8591/2016 г.

Решение № 2705 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8591/2016 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба адв. И. И., в качеството му на процесуален представител на М. И. Р., срещу решение № 1141 от 6.06.2016 г. по адм. дело № 2751 по описа за 2015 г. на административен съд - П. в частта, с която е отхвърлена жалбата й срещу оспорения от нея ревизионен акт по повод облагане с данък върху доходите по реда на ЗДДФЛ за 2009 г. и за 2010 г. и начислените лихва за забава, както и относно определените съдебни разноски. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на закона, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в посочената част и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на ревизионния акт по повод облагането по реда на ЗДДФЛ. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. П. оспорва същата чрез депозирана писмена защита от юрисконсулт Ц. Д.. Претендира присъждане на съдебни разноски. Образувано е и по частни жалби (с вх. № 9471 от 30.05.2016 г. и с вх. № 10101 от 8.06.2016 г.) на Д. Б. Ш., изпълнителен директор и чл. на УС на "Ю. Б." АД, срещу определение от 17.05.2016 г. (стр. 684 от съд. досие) и срещу определение № 831 от 17.05.2016 г. (стр. 691 от съд. досие) по същото дело. С първото определение е оставено без разглеждане искането за отмяна на определението от 20.04.2016 г. (стр. 660 от съд. досие) за налагане на основание чл. 92 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК на глоба в размер на 300.00 лв. като недопустимо, а с второто определение от същата дата е оставена без уважение молбата му за отмяна на наложената със същото това определение от 20.04.2016 г. глоба в размер на 300.00 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и на частните жалби. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд - П. е бил ревизионен акт № Р-24-1403690-091-001/10.07.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП-гр. П., потвърден в обжалваната част с решение № 775 от 30.09.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. П.. Той е издаден по повод прилагането на ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО за ревизирани години 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. Определени са задължения са задължения за данък върху доходите за 2009 г. в размер на 6 202.94 лв. и лихва в размер на 3 302.00 лв.; за 2010 г. в размер на 2 579.83 лв. и лихва за забава в размер на 1 107.03 лв.; осигурителни вноски за 2009 г. -2010 г. в размер на 6 792.00 лв., главница и лихва за забава в размер на 4 832.60 лв. и здравно-осигурителни вноски за 2009 г. -2010 г. в размер на 3 187.20 лв., главница и лихва за забава в размер на 1 540.08 лв. В хода на осъществяването й е констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, поради което и ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Ревизираното лице е уведомено затова по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК и за подаване на декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Ревизираният субект е местно лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ, съответно е данъчнозадължено лице. През ревизираните години е семейно и е осъществявало стопанска дейност като едноличен търговец. За осъществявана патентна дейност за фризьорски и козметични услуги, и търговия на дребно лицето е подавало ГДД. За 2011 г. и за 2012 г. не е установено обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. При административното производство, развило се пред решаващия административен орган, е прието, че жалбата е неоснователна и ревизионният акт е потвърден. При разглеждането на спора относно законосъобразното определяне на публичните вземания от ревизираното лице, съдът е приел, че ревизионният акт е законосъобразен по повод облагането по реда на ЗДДФЛ за 2009 г. и за 2010 г., поради което е отхвърлил жалбата. По повод определянето на задълженията за социални, осигурителни и здравни, вноски е формиран извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, поради неправилното прилагане на чл. 124а от ДОПК за периода, понеже тази норма не е била действащо право. Основните спорни моменти в производството пред административния съд са били относно определянето по основание и размер на процесните данъчни задължения, главница и лихва и наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за реализирането на ревизията по специалния ред, а в частност те са относно формирането на началното салдо и на паричния поток в неговата приходна и разходна част. Следва да се посочи, че с ревизионен акт № 241201842 от 31.05.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. П. на същото ревизирано лице е определено задължение за данък върху доходите по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, като конкретно за ревизираната 2008 г. е констатирано превишение на разходите над приходите със сумата от 43 191.26 лв. (стр. 24 от ревизионен доклад № 1201842 от 14.05.2012 г.) Това обстоятелство рефлектира върху преценката за началното салдо към 1.01.2009 г., първата ревизирана година в обсъжданото сега ревизионно производство, приключило с издаване на оспорения ревизионен акт. Правилно е прието от административния орган, както и от съда, че същото е нулево, като е извършено позоваване на издадения ревизионен акт от 31.05.2012 г., влязъл в сила. Неговият стабилитет като административен акт обосновава този извод, понеже в мотивите на същия подробно е обсъден този правнорелевантен факт в развилото се производство пред приходния орган, който е формирал фактическото и правното основание за определяне на задължението за данък върху доходите за 2008 г. и то по специалния ред, като задължението се явява последица от самия акт и засяга правната сфера на неговия адресат. По тези съображения се явява и доказано основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК в развилото се ревизионно производство, приключило със сега обсъждания ревизионен акт. Касационното възражение в тази част от жалбата е неоснователно. Основателно е възражението на касатора по повод допуснато нарушение от административния орган при формиране на данъчната основа, съответно и изводите на съда, който приема, че същата е определена в съответствие със законовите изисквания. Това е така видно от начина на определянето й, което не е в съответствие с чл. 12, ал. 1, чл. 15, чл. 48 от ЗДДФЛ. Според тези разпоредби облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон, като данъчна година е календарната година, а размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа се определя, като общата годишна данъчна основа по чл. 17 се умножи по данъчна ставка 10 на сто, съответно 15 на сто, ако се отнася за доходи от стопанска дейност. Видно е от изготвените парични потоци за спорните 2009 г. и 2010 г., в тяхната приходна и разходна част, че те са формирани към определени дати на всеки един календарен месец. За точност следва да се посочи, че на изслушаната по делото съдебно-счетоводна е била поставена задача да формира данъчната основа за 2009 г. и за 2010 г. годишно, като в съдебното производство са събирани доказателства относно реализирани приходи и разходи и за години преди процесните. Правилно съдът е отчел, че жалбоподателят е насочил усилията си да обори фактическите констатации в ревизионния акт относно началното салдо. Съдът е следвало да конкретизира задачата на експерта, съответно и да изложи съображения относно отделните пера в приходната и разходната части на паричния поток с оглед и на събраните от него доказателства. Той е обосновал преценката си без да обсъди заключението в тази му част, както и твърденията на жалбоподателя, независимо, че правилно е разпределил доказателствената тежест в съответствие със законовите изисквания. Следва да се уточни, че по принцип при правилно формиране на данъчната основа може и да не се яви доказано обстоятелството по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, изискващо прилагането на специалния ред за извършване на ревизионно производство. Съдебното решение се явява постановено в нарушение на процесуалните норми и по повод необсъждане на всички възражения в жалбата и конкретно това относно неправилно формираната данъчна основа от ревизиращите органи и отчитане на получени приходи при доказване по категоричен начин на последното обстоятелство. По повод на частната жалба вх. № 10101 от 8.06.2016 г., с която е сезиран настоящият съдебен състав в производството по реда на чл. 229 и сл. от АПК, същият намира, че тя е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу съдебен акт (определение № 831 от 17.05.2016 г.), който подлежи на обжалване, а разгледана по същество е основателна. Административният съд е приел, че в изпълнение на негово определение от 17.03.2016 г. (стр. 651 от съд. досие) и на негово разпореждане от 7.04.2016 г. (стр. 653 от съд. досие), с които е задължена "Ю. Б." АД, като трето неучастващо лице, да представи намиращи се при него документи, банкови извлечения относно движението по банкова сметка, с титуляр Х. Н. Р., съпруг на жалбоподателката, то не е изпълнило същите. Поради това съдът е наложил глоба в размер на 300.00 лв. Това определение е било обжалвано, като с определението от 17.05.2016 г. (стр. 684 от съд. досие) е прието, че молбата е недопустима като подадена от ненадлежна страна, а със следващо определение № 831 от 17.05.2016 г. (стр. 691 от съд. досие), съдът е оставил частната жалба без уважение. Съображенията му се свеждат до факта на неизпълнение за актовете на съда, което е израз на неуважение към съдебната институция и преценката, че липсата на конкретно уведомяване на третото лице не го освобождава от задължение. Административният съд е счел, че отговорността се носи от лицето в качеството му на представляващ банката, която се явява задължено по силата на съдебните актове да представи исканите писмени доказателства. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение под № 831 от 17.05.2016 г. по същото дело на АС - П. е неправилно, като постановено в нарушение на закона. Както беше посочено, с него е оставена без уважение молбата на лицето за отмяна под № 3000/0025А (стр. 689 от съд. досие) от 14.05.2016 г. на наложената с определение от 20.04.2016 г. глоба в размер на 300.00 лв. За точност следва да се посочи, че в първото определение от 17.03.2016 г., съдът не е предупредил лицето по смисъла на чл. 92 от ГПК за отговорността по чл. 87 от ГПК, а с разпореждането е направил това. Също така в обжалваното сега определение той не е изложил и мотиви относно размера на наложената глоба. Следва да се посочи също, че глобата е административно наказание по смисъла на чл. 13, б."б" от ЗАНН, което се налага с наказателно постановление за извършено административно нарушение. Задължението за плащане на глоба възниква в резултат на проведено административно-наказателно производство и след влизане в сила на наказателното постановление. Глобата по смисъла на чл. 92 от ГПК се налага на трето неучаствало лице и представлява санкция за процесуално поведение, затрудняващо хода на съдебното производство. Това трето лице може да е физическо или юридическо лице, като по делото с оглед характера и съдържанието на писмените документи, за които е било задължено от съда да предостави, следва да се приеме, че това е "Ю. Б." АД. Последното се явява "банка ( кредитна институция)" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), която е юридическото лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск. Именно в това качество това трето лице би могло да предостави исканите документи. Такова трето лице не се явява изпълнителният директор на същата, в качеството му на представляващ на банката, още повече, че по силата на чл. 10 от ЗКИ управлението и представляването й се осъществява от най-малко от две лица. Освен това предоставянето на исканите писмени документи с оглед на съдържанието им изисква спазването на определена процедура, уредена в чл. 62 от ЗКИ. Последната предпоставя обективна невъзможност веднага да бъде изпълнено задължението, вменено по силата на определението от 17.03.2016 г. и на разпореждането от 7.04.2016 г. По делото са налице данни, че въпреки това са представени исканите документи на 14.05.2016 г., след даване на писмено съгласие на титуляра на сметката, съпруг на жалбоподателката Х. Р.. По повод на частната жалба с вх. № 947 от 30.05.2016 г., с която е сезиран настоящия състав и която е насочена срещу определението от 17.05.2016 г. (стр. 684 от съд. досие), се констатира следното: по повод молба с вх. № 3000/0025 (стр. 682 от съд. досие) от 14.05.2016 г. за отмяна на определението от 20.04.2016 г. (стр. 660 от съд. досие) за налагане на глобата, съдът е приел, че това искане за отмяна е недопустимо, понеже е подадено от лице, което се явява трето неучаствало такова лице по делото, а именно Д. Б. Ш.. По тези съображения е счел, че производство по реда на чл. 92 от ГПК пред него не може да се осъществи. Определението е правилно, с оглед на изложеното по-горе, като искането на частния жалбоподател се явява удовлетворено с отмяната на второто определение под № 831 от 17.05.2016 г. по същото дело на АС - П.. При този изход от делото съдебни разноски за настоящото производство не следва да се присъждат, като същите ще бъдат присъдени в изпълнение на чл. 226, ал. 3 от АПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение