Определение № 9153 от 28.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9039/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на директор на Детска градина „Мак“, ЕИК 000580514, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул.“Александър Екзарх“ № 2 против Определение №1519/23.07.2026 г. на Административен съд Сливен, по адм. дело №444/2026 г., с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу решение № РР-01-5/01.07.2026 г. на директора на РЗИ – Сливен, с което е отхвърлена жалба с вх.№ 97-00-57/17.06.2026 г. и е потвърдено Предписание за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки № ЗП-01-29/05.06.2026 г., издадено от Н. П. Панайотов, държавен здравен инспектор ІІ степен, отдел „Държавен здравен контрол“, дирекция „Обществено здраве“ при РЗИ – Сливен, както и е прекратено производството по адм. дело № 444/2026 г. по описа на Административен съд Сливен. В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалваното определение относими към касационните основания по чл. 209, т.3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В срока по чл. 232 АПК ответникът - директор на РЗИ – Сливен не е изразил становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност и допустимост, е неоснователна. С обжалваното пред Административен съд Сливен решение № РР-01-5/01.07.2026 г. директорът на РЗИ – Сливен е потвърдил Предписание за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки № ЗП-01-29/05.06.2026 г., издадено от Н. П. Панайотов, държавен здравен инспектор ІІ степен, отдел „Държавен здравен контрол“, дирекция „Обществено здраве“ при РЗИ – Сливен. За да остави без разглеждане първоинстанционната жалба и да прекрати производството по делото като процесуално недопустимо Административен съд Сливен е приел, че оспореният административен акт макар да има задължителен характер за адресата си, не представлява индивидуален административен акт и принудителна административна мярка, поради което не подлежи на обжалване. Констатирал е, че предмет на оспорване пред съда е Предписание за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки № ЗП-01-29/05.06.2026 г., предвид хипотезата на чл. 98, ал. 2 АПК, според която когато въпросът е решен по същество, решението на компетентния да разгледа жалбата или протеста орган подлежи на оспорване за законосъобразност пред съда, а ако жалбата или протестът са отхвърлени, на оспорване пред съда подлежи първоначалният административен акт. В случая с решението на директора на РЗИ – Сливен, е отхвърлена жалбата на директор на Детска градина „Мак“ против процесното предписание. Приложена е разпоредбата на чл. 159, т. 1 АПК. Определението е валидно, допустимо и правилно. От данните по делото се установява, че с процесното предписание за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки от 05.06.2026 г. на жалбоподателя - директор на Детска градина „Мак“ са дадени задължителни предписания на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ). Правилно съдът приема, че оспореното предписание не притежава белезите на индивидуален административен акт, поради което и не подлежи на съдебен контрол. Даването на такива предписания е в изпълнение на правомощията на органите на РЗИ по осъществяването на държавен здравен контрол, предвидени в чл. 19, ал. 2, т. 6 от Закона за здравето (ЗЗ). Освен предписването на задължителни и противоепидемични мерки, държавните здравни инспектори могат да правят предложения за налагане на принудителни административни мерки (чл. 19, ал. 2, т. 13 ЗЗ). Тези мерки, съгласно чл. 19, ал. 3 ЗЗ се налагат със заповед на директорите на регионалните здравни инспекции. В настоящия случай такава заповед не е издадена. В разглеждания случай предписанието, макар да има задължителен характер за адресата си (арг. от чл. 44 ЗЗ), не съставлява принудителна административна мярка, както правилно е приел решаващият съд и не засяга негативно правната сфера на жалбоподателя. То е издадено от проверяващия орган при изпълнение на контролните функции и задачите за спазване на хигиенните изисквания, възложени му с нормата на чл. 19, ал. 2, т. 6 ЗЗ. Актът, който евентуално би засегнал правата и законните интереси на жалбоподателя би била мярката на държавна принуда, представляваща последица от неизпълнението на предписанието. Следователно такъв ефект може да има само постановяването на принудителна административна мярка от директора на РЗИ при евентуално неизпълнение на предписанието (чл. 38, ал. 2 ЗЗ), както правилно и законосъобразно е приел първоинстанционният съд. В настоящия случай не е постановен акт по неизпълнение на предписанието, който да подлежи на съдебен контрол, съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗ, поради което не са породени неблагоприятни правни последици за адресата. Именно в производството по оспорване на акт, за налагане на ПАМ, адресатът може да релевира доводи, свързани с незаконосъобразността на предприетите от органа преди налагане на принудителната административна мярка действия. Обстоятелството, че в предписанието е посочено, че същото подлежи на обжалване не променя правния му характер, нито последиците от него. В този смисъл е постановено определение № 9880 ОТ 16.10.2025 г. по адм. д. № 9495/2025 г., VІ отд. на ВАС, определение № 2323 от 6.03.2023 г. по адм. д. № 1102/2023 г., VI отд. на ВАС; определение № 1767 от 16.02.2023 г. по адм. д. № 707/2023 г., VI отд. на ВАС; определение № 3789 от 19.04.2022 г. по адм. д. № 2946/2022 г. на ВАС; определение № 4333 от 09.05.2022 г. по адм. д. № 3702/2022 г. на ВАС и др. Жалбата, подадена против неподлежащ на оспорване акт, е процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 1 АПК. Като я е оставил без разглеждане на това основание, Административен съд Сливен е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, състав на шесто отделение,