Определение № 4847 от 12.10.2026 г. на ВКС по д. № 2110/2026 г.

Производството е по чл.248 ГПК. В срока по ал.1 е постъпила молба от Н. М., ответник по недопуснатата до разглеждане касационна жалба на И. С., за допълване на постановеното по делото определение от 16.07.26 г. с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6384,56 евро за оказана безплатна правна помощ по чл.38, ал.1 ЗА. Ответницата по молбата И. С., чрез назначения й особен представител адв. О. Н. я оспорва като неоснователна, поради липса на изрична уговорка в договора за правна защита и съдействие за оказване на правната помощ по чл.38, ал.1 ЗА.. Евентуално прави възражение за прекомерност на разноските и намира, че с оглед осъществените по делото правни действия от пълномощника на молителя –подаден отговор на касационна жалба, при приключване на производството в закрито заседание по чл.288 ГПК, разноски следва са присъдят в минимален размер. ВКС намира молбата за допустима – подадена е в законния срок, след като разноските са поискани своевременно в отговора на касационната жалба и ВКС е пропуснал да се произнесе за тях в определението си по чл.288 ГПК, с което в случая е приключило производството пред тази инстанция. Молбата е и частично основателна – с оглед на изхода на делото ответникът по жалба има право на разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК. С пълномощно на л.206 от делото на САС молителят Н. М. е упълномощил адв. Ш. и адв.Я. да го защитават вкл. пред ВКС до окончателното приключване на делото. На л.207 е приложен договор за правна защита от 6.11.25 г., в който е изрично посочено, че адвокатската помощ се осъществява безплатно на осн. чл.38, ал.1,т.3 ЗА, както изисква и практиката на ВКС, на която се позовава ответникът. Този договор се отнася и за представителството пред ВКС, съобразно волята, изразена в пълномощното на л.206. Затова неоснователни са възраженията на ответника за липса на доказателства за предоставяне на правната помощ безплатно на осн. чл.38, ал.1 ЗА. Основателно обаче е възражението за прекомерност на адв.възнаграждение, поискано от молителя. Делото не е с висока фактическа и правна сложност и е приключило в закрито заседание по чл.288 ГПК. Затова на представляващото молителя Адв. дружество „Ш. и Я.“ следва да се присъди възнаграждение за един адвокат за тази инстанция в размер на 1000 лв. – 511,29 евро, като в частта над този размер искането за разноски е неоснователно и следва да се отхвърли поради прекомерност на възнаграждението. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.