Решение № 1660 от 13.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 601/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение № 13545 от 04.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1785/2025 г., Административен съд (АС) – Варна, XXIV състав, е отменил по жалба на В. К. В. Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 465-ФК/02.07.2025 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – гр. Варна в Главна дирекция (ГД) „Фискален контрол“ при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), с която на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена ПАМ „запечатване на търговски обект“ – автомобил с марка „Фолксваген Пасат“, с рег. № [рег. номер], находящ се в гр. Варна, [жк] до бл. 68, и забрана за достъпа до него за срок от 7 дни. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от началник отдел „Оперативни дейности“ – гр. Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Е. Андонова. В същата се прави оплакване, че решението на АС - Варна е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Варна. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – В. К. В., с [ЕГН], чрез процесуалния ѝ представител адв. А. Андонов, взема становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в отговор. Претендира присъждане сторените по делото разноски съгласно представен договор за правна защита. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решението си АС - Варна е отменил по жалба на В. К. В. Заповед за налагане на ПАМ № 465-ФК/02.07.2025 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – гр. Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДДС на В. е наложена ПАМ „запечатване на търговски обект“ – автомобил с марка „Фолксваген Пасат“, с рег. № [рег. номер], находящ се в гр. Варна, [жк] до бл. 68, и забрана за достъпа до него за срок от 7 дни. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: 1. Според съда допуснатото нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ ЗДДС безспорно е установено, като на 10.06.2025 г. след направена от главен инспектор по приходите при ЦУ на НАП поръчка по телефон по обява във Фейсбук на около един килограм пресносолно козе сирене на цена от 18,00 лева за килограм с доставка до клиента, на 11.06.2025 г., при извършена съвместна проверка със служители на БАБХ на дейността В. е направена контролна покупка от търговски обект - лек автомобил „Фолксваген пасат“ с рег. № [рег. номер], паркиран в гр. Варна, [жк] до бл. 68, на заявеното по телефона 1,16 кг. сирене на стойност 21,00 лева, заплатена в брой от проверяващия екип, за която покупка не е издадена фискална касова бележка (ФКБ) от Електронен касов апарат с фискална памет (ЕКАФП), тъй като в обекта нямало монтирано и въведено в експлоатация регистрирано в НАП фискално устройство (ФУ). Констатациите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка (ПИП) сер. АА №0020655/11.06.2025 г., като проверяващите приели, че автомобилът, с който В. се е придвижила до мястото на доставката, представлява „търговски обект“ по смисъла на § 1, т. 41 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС, в който не е монтирано и въведено в експлоатация регистрирано в НАП ФУ съгласно изискването на чл. 186, ал. 1, б. „б“ от ЗДДС. За нарушението било издадено и наказателно постановление (НП) № 834638-F829924/26.06.2025 г. При тези факти, съдът е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ ЗДДС, като ПАМ се налага по отношение на лице, което не въведе в експлоатация или не регистрира в Националната агенция за приходите фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. 2. Наред с посоченото, обаче, според административния съд, спорен между страните е въпросът дали лекият автомобил, с който В. се е придвижила до гр. Варна, [жк] до бл. 68, респективно - с който е извършила доставката, се явява търговски обект по смисъла на закона и може ли спрямо него да бъде приложена ПАМ – запечатване и забрана за достъпа до обекта. 3. Цитирайки легалната дефиниция на понятието „търговски обект“, изведена от § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, съдът е приел, че лекият автомобил на В. изпълнява законовото изискване за „търговски обект“ в случаите, в които от него се извършват продажби, какъвто, обаче, не бил настоящият казус, тъй като продажбата на закупеното от служителя на НАП сирене не е извършена от автомобила според изискването на закона, а предходния ден, когато е направена поръчката по телефона. Прието е, че за сключената между главния инспектор по приходите при ЦУ на НАП и В. сделка приложение намирали разпоредбите на чл. 44 и чл. 45 от Закон за защита на потребителите (ЗЗП), уреждащи договорите извън търговския обект и договорите от разстояние. Предвид това съдът приел, че още на 10.06.2025 г. между главния инспектор по приходите при ЦУ на НАП и В. е сключен договор от разстояние по телефона и на 11.06.2025 г. В. само е извършила доставка по този договор, като според съда в този случай продажбата не била извършена от автомобила, за да може да се приеме, че той е търговски обект, а предходния ден по телефона. Според съда дори и да се приемело, че сделката е осъществена при доставката, то тогава по силата на чл. 44, т. 3 от ЗЗП същата била извършена извън търговския обект на продавача, което отново изключвало прилагането на ПАМ – запечатване на автомобила, с който е била извършена доставката. 4. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, обуславяща необходимостта от нейната отмяна. Решението на Административен съд - Варна е валидно, допустимо и правилно. Основните оплаквания в касационната жалба на началник отдел „Оперативни дейности“ – гр. Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за неправилност на решението на първоинстанционния съд са поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон. По същество са изложени аргументи, че реалната продажба на пресносолно козе сирене е извършена от търговски обект - лек автомобил на 11.06.2025 г. при предаването ѝ от продавача на купувача, като според касатора съдът в противоречие с доказателствата по преписката е приел, че покупката е извършена на предходен ден (10.06.2025 г.) - още при провеждането на телефонен разговор относно уточняването на детайли кога и къде ще се осъществи продажбата. Позовавайки се на легалната дефиниция на понятието „търговски обект“, както и на доказателствата по преписката, от които било видно, че процесната продажба е извършена от лекия автомобил, касаторът е посочил, че липсват съмнения, че в случая превозното средство е „търговски обект“ по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС. По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното: Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1 б. „б“ от ЗДДС „Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не въведе в експлоатация или не регистрира в Националната агенция за приходите фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.“. Административният орган е наложил принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДДС, тъй като е приел, че дружеството е извършило нарушение на чл. 7, ал. 1 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, тъй като не е изпълнило задължението си да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Проверяващите органи са приели, че при извършена контролна покупка на заявено предишния ден по телефона 1,16 кг. сирене на стойност 21,00 лева, заплатено в брой от проверяващия екип, не е издадена ФКБ от ЕКАФП, тъй като автомобилът, с който В. се е придвижила до адреса на доставката, представлява „търговски обект“ по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, в който не било монтирано и въведено в експлоатация регистрирано в НАП ФУ съгласно изискването на чл. 186, ал. 1, б. „б“ от ЗДДС. Настоящият състав на касационната инстанция споделя извода на административния съд, че ПАМ е наложена в нарушение на материалния закон, тъй като е насочена към обект, който не е търговски по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС. По делото не е спорно, че за извършеното нарушение на чл. 7, ал. 1 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ е предвидено налагане на ПАМ – „запечатване на обект за срок до един месец” по чл. 186 от ЗДДС. Правилен е, обаче, изводът на АС - Варна, че за да бъде приложена законосъобразно ПАМ – то същата следва да бъде насочена към „търговски обект“ по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС. В случая, както удачно е посочил и първостепенния съд, легалната дефиниция за „търговски обект“ се съдържа в § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, и това е „всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.“ В тази връзка следва да бъде посочено, че автомобилът, с който е извършена доставката на направената по телефона поръчка, не отговоря на това законово определение. В противоречие с цитираната норма на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС с оспорената заповед не е наложена ПАМ - запечатване на търговския обект, от който е извършена поръчката и в който В. извършва дейността си, а е запечатан автомобилът, с който е направена доставката, поради което и неправилно и в нарушение на материалния закон спрямо него е наложена ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС. Следва да бъде посочено, че договорът за продажба съгласно чл. 183 от Закон за задълженията и договорите е консенсуален, което означава, че се смята за сключен с постигане на съгласие между страните относно съществените елементи на договора, а именно - предмет и цена. В настоящия случай това се е случило ден преди извършената продажба, а именно - на 10.06.2025 г. по телефона, тоест извън търговския обект, поради което са приложими разпоредбите на чл. 43 и следващите от ЗЗП, уреждащи правилата за сключване на договори извън търговския обект и на договори от разстояние. Съгласно чл. 44 от ЗЗП „Договор извън търговския обект е всеки договор между търговец и потребител: 1. сключен при едновременното физическо присъствие на търговеца и на потребителя на място, различно от търговския обект на търговеца; 2. при който потребителят е направил предложение за сключване на договор при същите обстоятелства като посочените в т. 1; 3. сключен в търговския обект на търговеца или чрез използването на средство за комуникация от разстояние, непосредствено след като е осъществен личен и индивидуален контакт с потребителя на място, различно от търговския обект на търговеца, при едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя; 4. сключен по време на пътуване, организирано от търговеца с цел или резултат продажба или насърчаване на продажбите на стоки или услуги на потребителя. Наред с това съобразно чл. 45 от ЗЗП „Договор от разстояние e всеки договор, сключен между търговец и потребител като част от организирана система за продажби от разстояние или предоставяне на услуги от разстояние без едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя, чрез изключителното използване на едно или повече средства за комуникация от разстояние до сключването на договора, включително в момента на сключване на договора.“. В настоящия случай е безспорно, че предложението за сключване на договора е направено по телефона на 10.06.2025 г., когато са уточнени условията му, като доставката е осъществена на следващия ден - 11.06.2025 г. посредством лек автомобил с марка „Фолксваген Пасат“, с рег. № [номер], на адрес: гр. Варна, [жк] до бл. 68, с оглед на което не може да се приеме, че автомобилът е търговският обект, от който е извършена продажбата. Наред с всичко изложено следва да се съобрази, че в хода на административното производство е представено доказателство, установяващо несъответствието на заповедта за налагане на ПАМ с Решение № С-97/21 на СЕС, а именно: НП №834638-F829924/26.06.2025 г., с което за установеното на В. К. В. нарушение на чл. 7, ал. 1 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, на лицето е наложена имуществена санкция - глоба в размер на 800,00 лева. Според постоянната практика на СЕС административните санкции, налагани от националните данъчни органи в областта на ДДС, представляват прилагане на чл. 2 и чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС и следователно на правото на Съюза по смисъла на член 51, § 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Затова те трябва да са съобразени с основното право, гарантирано в чл. 50 от Хартата, съгласно което „никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона“. Така принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние и срещу същото лице (решение от 22 март 2022 г., bpost, С-117/20, т. 24 и др.). От доказателствата по делото се установява, че въз основа на един и същи факт са наложени две мерки в отделни самостоятелни производства по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) (вж. чл. 193, ал. 1 ЗДДС) и по АПК (вж. чл. 186, ал. 3 ЗДДС). Макар, че държавната принуда при издаването на наказателно постановление и налагането на ПАМ е насочена към различни цели, като принципно при ПАМ се прилага диспозицията на правната норма, а при административното наказание - санкцията на правната норма, то като краен резултат се е достигнало до кумулиране на двете мерки с наказателноправен характер. В т. 63 от решението по дело С-97/21, Съдът на ЕС разяснява, че чл. 273 от Директивата за ДДС и чл. 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координация на производствата, позволяваща да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не дава възможност да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. Именно такова автоматично кумулиране на посочените мерки в тежест на В. К. В. е допуснато в случая, което също е основание да се приеме, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Горното обстоятелство е допълнително и самостоятелно основание да се приеме незаконосъобразност на издадената заповед за налагане на ПАМ. Като е достигнал до същия краен извод и е отменил оспорената заповед за налагане на ПАМ, Административен съд - Варна е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса Националната агенция по приходите – гр. София, в качеството ѝ на юридическото лице, в състава на което влиза административният орган, издател на оспорената заповед и касатор, следва да бъде осъдена да заплати на ответника - В. К. В. разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 600 евро (1173,50 лева), определени съгласно представен договор за правна защита и съдействие № 01 от 08.01.2026 г. с уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 евро. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,