Определение № 410 от 19.09.2022 г. на ВКС по т. д. № 1726/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК във вр. с чл.248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Иванка Б. М., К. С. П. и Ю. С. П., чрез процесуален представител, срещу Определение № 1505 от 07.06.2022г. по в.гр.д. № 1610/21г. на САС, 4 състав, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е оставено без уважение искането им за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, чрез присъждане по реда на чл.38 ЗА на адвокатско възнаграждение с ДДС в общ размер на 5 436 лв. В частната жалба се излагат подробни доводи за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното определение, въз основа на които се претендира неговата отмяна. Ответникът по касационната частна жалба - ЗК“Лев Инс“АД не е депозирал отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С постановеното по делото въззивно решение след частична отмяна и потвърждаване на обжалваното само от застрахователното дружество първоинстанционно решение, като краен резултат са отхвърлени исковете на Иванка Б. М., К. С. П. и Ю. С. П. с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, предявени срещу ЗК“Лев Инс“АД, за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на С. С. П., настъпила в резултат на ПТП от 28.06.2018г. над размер от по 150 000 лв. до размера от по 200 000 лв. Решението е потвърдено в останалата обжалвана част за размера над по 100 000 лв. до по 150 000 лв. С молба, подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, въззиваемите Иванка Б. М., К. С. П. и Ю. С. П. претендират изменение на решението на САС в частта за разноските като искат присъждане на дължимото адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА, ведно с ДДС, в размер на 5 436 лв. С обжалваното определение САС приема, че молбата по чл.248 ГПК е неоснователна по съображения, изложени в мотивите на акта по същество, като счита, че няма основание да ревизира становището си. За да не присъди разноски за защита, осъществена в полза на страните във въззивното производство, в решението съдът е изложил съображения, че разноски не следва да се присъждат, доколкото исковете, отхвърлени от въззивния съд и материалният интерес, за който съдът е приел, че въззивната жалба е неоснователна, са еднакви по размер. От мотивите към акта е видно, че макар и неопределени, са признати вземания за разноски за потвърдената уважена част в полза на ищците, съответно за отхвърлената част от претенциите в полза на ответното дружество, в рамките на обжалваната част на решението. Еднаквият размер на потвърдената уважена и отречена част от претенциите очевидно е обусловил извод и за еднаквост на възнаграждението за процесуално представителство на двете страни, като служебно, без искане на страните, съдът е направил компенсация, приемайки недължимост на разноски за осъществената в полза на страните защита във въззивното производство. Освен неправилността на служебно извършеното „прихващане“, в случая не е съобразено обстоятелството, че разноските за осъществената защита в полза на ищците са поискани по реда на чл.38, ал.2 ЗА и насрещната страна ги дължи не на страната, а на процесуалния й представител, т.е. не са налице две насрещни задължения по смисъла на чл. 103 ЗЗД. Отделен е въпросът за различния размер на възнагражденията с оглед различната нормативна основа за тяхното изчисляване. След като съобрази размера на потвърдената уважена част от претенциите, т.е. неоснователната част на въззивната жалба, възлизаща на общо 150 000 лв., в рамките на обжалваната от ответното дружество част на решението от общо 300 000 лв., определено по реда на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следващото се на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемите ищци възлиза на 4 530 лв. На основание §2а от Наредба №1/2004г. върху така определеното възнаграждение следва да се начисли ДДС от 906.00 лв., или общо възнаграждението възлиза на 5 436.00 лв. С оглед на изложеното, обжалваното определение следва да се отмени изцяло, като се постанови ново, с което в полза на адвокат Н. Д. се присъди адвокатско възнаграждение в посочения размер. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение