Определение № 339 от 10.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4890/2016 г.

Образувано е по молба на С. А. Г. за отмяна на влязло в сила решение № 208/29.06.2016 г. по гр.д № 1261/2016 г. по описа на ВКС, IV г.о., с което е отменено решение № 397/11.12.2015 г. по гр.д. № 656/2015 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив и е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че в полза на С. А. Г. съществува вземане към „Ю. д. п.“ - С. /ЮЦДП-С./ за сумата от 12 013, 38 лв., до размера на която е издадена заповед за изпълнение ,ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.03.2015 г. до окончателното й изплащане, а до разликата на пълния предявен размер искът е отхвърлен. Молителят е заявил искането си за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК като навежда доводи, че въпросът за размера на претендираното вземане за адвокатски хонорар – предмет на делото, е разрешен по противоречив начин с влязло в сила решение № 436/31.10.2014 г., постановено по гр.д № 36/2014 г. по описа на Окръжен съд – Смолян между същите страни. В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по молбата за отмяна – ЮЦДП-С.. Поддържа се становище за неоснователност на подадената молба за отмяна. Сочи се, че държавното предприятие от своя страна е подало молба за отмяна на решение № 436/31.10.2014 г., постановено по гр.д № 36/2014 г. по описа на Окръжен съд – Смолян. С определение № 362/21.11.2016 г., постановено по настоящото дело, производството е спряно до приемане на тълкувателно решение по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса кога е налице идентичност в предмета на влезлите в сила решения като основание за отмяна на неправилното решение по смисъла на чл.303,ал.1,т.4 ГПК. Предвид постановяването на 31.07.2017 год.на тълкувателно решение по т.д.№ 7/2014 год. – т.5 е налице основание за възобновяване на производството и произнасяне по допустимостта на молбата за отмяна,подадена от С. А. Г.. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа молбата за отмяна и взе предвид изложеното в нея, намира, че молбата за отмяна е допустима. Същата има допустим предмет – влязло в сила решение на Върховния касационен съд при условията на чл. 296, т. 1 ГПК, подадена е от легитимирана страна – ищец по установителен иск за признаване на дължимост на вземане за адвокатско възнаграждение. Подадена е в срока по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК с оглед датата на постановяване на необжалваемото решение и съдържа обосновани твърдения за наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което следва да се допусне до разглеждане по същество. Съдът ще се произнесе по основателността на искането за отмяна с решението. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,