Определение № 8071 от 27.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6327/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. М. П. против определение № 1605 от 30.04.2024 г., постановено по адм. дело № 379/2024 г. по описа на Административен съд - Плевен. Излагат се доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В допълнение към частната жалба се посочени аргументи за наличие на правен интерес от оспорването, тъй като освен отмяната на удостоверението за въвеждане в експлоатация като незаконосъобразно, са наведени и възражения за неговата нищожност. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената жалба. Ответникът - главният архитект на Община Плевен, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците - „БИЛД Р16” ЕООД, В. Г. П., К. М. С. и Я. С. не вземат становище. Върховният административен съд, второ отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на Д. М. П. против удостоверение за въвеждане в експлоатация №110 от 02.10.2023 г., издадено от главния архитект на Община Плевен и производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, съдът приема, че жалбоподателят няма качеството на възложител на строежа, за въвеждането в експлоатация на който е издадено оспореното удостоверение. Посочва, че той се легитимира като съсобственик на друг поземлен имот и сгради в него, поради което на това основание не разполага с правен интерес да оспори издадения акт. Обосновава извод, че жалбоподателят се явява трето лице в административното производство и не е активно легитимиран да го обжалва. Определението е правилно. Оспореното удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж „Многофамилна жилищна сграда с подземни гаражи“ с идентификатор 56722.661.718.4, четвърта категория, намиращ се в УПИ II-4421, кв. 73 по плана на гр. Плевен, с административен адрес: гр. Плевен, ул. "Рила" № 10, е издадено по искане на възложителите „БИЛД Р16” ЕООД Р. Р. А., В. Г. П., К. М. С. и Я. С.. Частният жалбоподател се легитимира като съсобственик съгласно нотариален акт №49 от 13.05.2019 г. на 1/2 ид. част от поземлен имот, находящ се в гр. Плевен, ул. „Генерал Ганецки” № 20, с идентификатор 56722.661.720, ведно с построени в него сгради, който е съседен на този, в който е построена сградата, предмет на оспореното удостоверение. Няма твърдения и доказателства, че жалбоподателят притежава вещни права по отношение на въведения в експлоатация с строеж - „Многофамилна жилищна сграда с подземни гаражи“ с идентификатор 56722.661.718.4. Видно от данните по делото Д. П. не е заявител по чл. 177 ЗУТ и не е участник в административното производство по издаване на удостоверение № 110 от 02.10.2023 г. Удостоверението за въвеждане в експлоатация на строеж е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 ЗУТ - акт по строителството. С него се установява техническата годност на строежа и има значение за упражняване правата на възложителя (възложителите), за когото се явява благоприятен акт. То подлежи на съдебно оспорване при наличие на правен интерес. Такъв притежават гражданите и организациите, чиито права, свободи и законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които поражда задължения съгласно чл. 147, ал. 1 АПК. Частният жалбоподател не разполага с правен интерес, доколкото неговите вещни права в друг съседен поземлен имот не са засегнати пряко и непосредствено от оспореното удостоверение. Възражението за наличие на правен интерес, основано на претенцията за нищожност на акта, е неоснователно. Действително съгласно Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г. по тълк. дело № 1/2012 г. на Върховния административен съд при оспорване на административни актове с искане за обявяване на нищожност, правният интерес за оспорващия следва да се преценява към момента на подаване на жалбата. За да се приеме допустимост на оспорването, то жалбоподателят следва да има правен интерес. В случая тази предпоставка не е налице - Д. П. не притежава качеството на възложител по чл. 161 ЗУТ и не е заявител в административното производство по издаване на удостоверението за въвеждане на строежа в експлоатация. Без значение е дали в случая актът се оспорва като нищожен или незаконосъобразен, защото правният интерес е необходимо да е налице както при нищожно, така и при унищожаемо удостоверение. Въпросът относно нищожността като порок на акта, която може да се претендира без ограничение във времето, както и относно унищожаемостта е въпрос по съществото на спора, който подлежи на обсъждане при допустимо оспорване, каквото в случая не е налице. Предвид изложеното изводът на съда, че жалбоподателят няма право на жалба срещу удостоверението за въвеждане в експлоатация се явява законосъобразен, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника - издател на акта за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, поради което и на основание чл. 143, ал. 3 във вр. с чл. 228 и чл. 236 АПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, Д. М. П. следва да бъде осъден да заплати на Община Плевен юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение