Определение № 130 от 21.12.2018 г. на ВКС по н. д. № 1185/2018 г.

Производството е образувано по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК във връзка с повдегнат спор за подсъдност между Районен съд-гр. Ямбол и Районен съд-гр.Пловдив. Постъпило е писмено становище от прокурор от ВКП, според което компетентен да разгледа делото е Районен съд-гр.Ямбол, тъй като съгласно чл. 36, ал. 2, вр. ал. 1 от НПК, когато престъплението е започнало в района на един съд, а е продължило в района на друг, делото е подсъдно на съда, в района на който престъплението е довършено. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото, намери следното: Пред РС-гр.Ямбол е било образувано нчхд 1147/2018 г. по подадена частна тъжба от 09.11.2018 г. от К. А. А. и Р. С. Ч. срещу А. И. Т. – А. за извършени престъпления, квалифицирани от тъжителите като такива по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК по отношение на А. и по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 147, ал. 1 от НК по отношение на Ч.. С разпореждане № 7245 от 19.11.2018 г. по нчхд 1147/2018 г. по описа на РС-гр.Ямбол, съдията-докладчик е прекратил съдебното производство и е изпратил посоченото по–горе дело на РС-гр.Пловдив по подсъдност. В съдебния акт е прието, че деянията се изразяват в разгласяване на позорни обстоятелства и са довършени с факта на подаване на искова молба пред РС-гр.Пловдив, респективно - на основание чл. 36, ал. 1 от НПК делото е подсъдно на районния съд в гр. Пловдив. В РС-гр.Пловдив е било образувано нчхд 7447/2018 г., производството по което е било прекратено с разпореждане № 23741 от 28.11.2018 г. и съдията-докладчик е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС. Посочено е, че действително исковата молба е била депозирана в [населено място] и по нея е било образувано гр. д. № 1193/2018 г. по описа на РС-гр. Пловдив, но двете престъпления са били довършени на територията на [населено място], тъй като от изложеното в частната тъжба е установено, че двамата тъжители са узнали за депозираната искова молба и са се запознали с нейното съдържание именно в [населено място]. Прието е, че престъпленията са започнали в района на РС-гр.Пловдив, но с оглед на момента на узнаване, възприемане на клеветническите и обидни твърдения, то деянията са довършени в района на РС-гр.Ямбол, което обуславяло и подсъдността, с оглед разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от НПК. В тъжбата до РС-гр.Пловдив тъжителят К. А. твърди, че по отношение на него написаното в исковата молба от името на А. Т. – А. представлява отправяне публично пред съда и участниците в производството по гр. д. № 1193/2018 г. на РС-гр.Пловдив на обидни и унизителни твърдения за него, като по този начин е осъществен състава на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК – обида нанесена публично. Тъжителят Р. Ч. твърди, че написаното в исковата молба от името на ищцата представлява публично разгласяване на позорни обстоятелства и твърдения за него и работата му като учредител и председател на сдружение, което е сторено с цел да бъде опетнено и опозорено името му, както и да бъде злепоставен пред съда и участниците в производството по гр. д. № 1193/2018 г. на РС-гр.Пловдив, като по този начин по отношение на него е осъществен състава на престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК – клевета нанесена публично. В тази връзка ВКС намира за необходимо да отбележи, че посочената в частната тъжба правната квалификация не е обвързваща за съда,в чиито правомощия е квалифицирането на престъпното поведение на подсъдимия на базата на описаните в тъжбата фактически обстоятелства.В случая, с оглед на представената фактология от тъжителите,описаното от тях поведение на подсъдимата носи белезите на престъплението клевета. Съставът на клеветата е свързан с разгласяване на неверни факти и конкретни обстоятелства, с позорящ характер или приписването на престъпление. „Разгласяването“ представлява довеждане до знанието на трето лице на неистинските позорни обстоятелства или приписаните престъпления. С факта на разгласяването, престъплението е довършено, за разлика от обидата, при която, за да е довършено престъплението е необходимо личното възприемане от страна на засегнатия на обидната проява. В настоящия случай, следва да се приеме, че деянията са били извършени на територията на [населено място] и това е осъществено с депозиране на исковата молба от А. Т. – А. в регистратурата на РС-гр. Пловдив. От изложеното в частната тъжба се установява, че на 22.01.2018 г. в РС-гр. Пловдив е била депозирана от името на А. И. Т. – А. искова молба, по която е било образувано гр. д. № 1193/2018 г. по описа на РС-гр.Пловдив. Именно с подаването на исковата молба пред РС-гр.Пловдив се е стигнало до разгласяване на твърдените от тъжителите позорящи обстоятелства и узнаването им от трето лице. Ето защо и на основание чл. 36, ал. 1 от НПК местно компетентния съд да разгледа делото е РС-гр.Пловдив. По изложените съображения, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение