Решение № 1328 от 06.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7783/2025 г.

Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ – Разград, чрез процесуален представител-юрисконсулт, против Решение № 1105 от 26.06.2025г. на Административен съд Търговище по адм. дело № 53/2025г. С него се отменя Решение № 1012-16-89/1 от 12.12.2024г. на директора на ТП на НОИ- Разград и потвърденото с него разпореждане № 2140-16-423/31.10.2024г., с което на основание чл. 69, ал. 2, КСО, чл. 69б, ал. 1 КСО във връзка с чл. 18, ал. 4 от НПОС на И. Р. Д. от Разград е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон-отменително основание по чл. 209, т- 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, И. Р. Д., взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на страните, обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Производството пред административния съд е образувано по жалба на И. Р. Д. срещу цитираното решение и разпореждане, с които се отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В административното производство е зачетен стаж от втора категория труд 12г.,11 м. и 13дни, зачетен е осигурителен стаж като държавен служител по Закона за МВР-18г.5м. и 27 дни, на основание чл. 104 КСО общ стаж от трета категория 43г. 0.м. и 7 дни, сбор от осигурителен стаж и възраст 94г. 6м, 7 дни. Преценени са предпоставките по чл. 69б, ал. 1 КСО- при навършени [възраст] към 01.07.2024г. а именно ,10г. осигурителен стаж от първа категория, навършена възраст от 50г. ши 8м.за жените и общ стаж плюс възраст 94, като е прието, че липсва стаж от първа, категория. За предпоставките по чл. 69, ал. 2 КСО е преценено, че възрастта за жените през 2024г. е 54 г. и 2 м., като тя има необходимия стаж, но няма изискуемата възраст. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна, с приложението на чл.18 ал. 4 от НПОС. Решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. Разпоредбите на чл. 69 и чл. 69 б КСО съдържат материални предпоставки за пенсиониране в различни хипотези, като по чл. 69б КСО се изисква осигурителен стаж от първа категория, положен в такива действителни условия на труд, а по чл. 69 КСО е налице благоприятно условия за пенсиониране на лица с осигурителен стаж по ЗМР и ЗОВС и др., като стажът им се зачита като такъв от първа категория по чл. 17 от НПОС. Зачитането на стажа като такъв от първа категория не го прави труд от първа категория в реалните условия на такъв труд, което е разликата с изискването по чл. 69б от КСО. Или, не може да се приеме, че установеният стаж при условията на 69 КСО, когато е в размер на 10 години, е достатъчен за пенсиониране на основание по чл. 69б КСО, което е приложение само на по благоприятните предпоставки и по двете разпоредби. Разпоредбата на чл. 69 КСО предвижда по благоприятни предпоставки за пенсиониране от общите разпоредби за работещите при посочените в чл. 69 условия по посочените закони. Стажът им може да е в условия на труд само от трета категория или със смесен характер. Приложението на чл. 69 КСО е за изрично посочените лица, и това е специална уредба за тях. Тази специална уредба не е задължително да бъде приложена, ако лице по чл. 69 има стаж по някои от посочените закони, или извън хипотезите, на стаж от първа категория- положен труд в условията на труд от първа категория, което е основание за прилагане на разпоредбите на чл. 69б КСО. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС не създава нови предпоставки за пенсиониране, тъй като е подзаконов акт, не противоречи на чл. 69 и чл. 69б КСО, а само указва, че нормата на чл. 69 КСО не е само и единствено приложима, като специална норма, а може да се приложи и чл. 69б КСО на общо основание, когато са налице обаче предпоставките в нея, която е приложима за всички лица, положили труд в реални условия на първа категория. Казано по друг начин, лицата по чл. 69 КСО имат специален ред и право за пенсиониране, който не изключва общия ред, приложим за всички лица, за които се прилага КСО. Предвид изложеното решението е неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото на касатора се дължат разноски за настоящата инстанция за която са поискани, в размер на 102.25 евро. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховен административен съд шесто отделение