Определение № 60097 от 13.10.2021 г. на ВКС по н. д. № 858/2021 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл.43, т.1 НПК във връзка със спор за подсъдност, повдигнат по НОХД №3317/2021 г. по описа на Софийски градски съд. Постъпило е становище от прокурор при ВКП, според което делото следва по реда на чл.43, т.1 НПК да бъде изпратено за разглеждане и решаване на Окръжен съд- гр. Добрич, тъй като най- големия брой свидетели, посочени в приложението към обвинителния акт живеят в района на този окръжен съд. По внесения обвинителен акт срещу подсъдимия С. С. за извършено престъпление по чл.255, ал.3, във вр. с ал.1, т.2, 6, 7, във вр. с чл.26, ал.1 НК са посочени в приложението към него двадесет и двама свидетели, като само двама от тях живеят в съдебния район на СГС, а останалите живеят постоянно в други съдебни райони. Ето защо след образуването на НОХД №3317/2021 г. по описа на СГС, с разпореждане на съдия- докладчик от 24.09.2021 г. на основание чл.43, т.1 НПК е прекратено съдебното производство по делото, като в мотивната част на съдебния акт е отразено, че делото следва да се разгледа от друг състав на окръжен съд (предложени са ОС- гр. Варна или ОС- гр. Добрич), тъй като в съдебните райони на тези съдилища живеят повечето от участниците в наказателното производство- обвиняемият и изключително голям брой свидетели. На това основание делото е изпратено на ВКС по компетентност. Върховният касационен съд прецени, че компетентен да разгледа делото е СГС. Касационният съд не може да възприеме тезата на съдията- докладчик, прекратил съдебното производство по образуваното НОХД №3317/2021 г. Действително подсъдимият и двадесет от посочените двадесет и двама свидетели не живеят в района на СГС, но при внимателен преглед на посочените им адреси за призоваване се установява, че те живеят в множество населени места, които са включени в съдебните райони на различни окръжни съдилища. Най- много свидетели- шестима живеят в района на ОС- гр. Добрич, а четирима- в района на ОС- Варна. По- малък брой свидетели имат постоянно местожителство в съдебните райони на други окръжни съдилища. Разпоредбата на чл.44, ал.1 НПК предвижда възможност, при която много от обвиняемите и свидетелите живеят в района на друг равен по степен съд. Тя е приложима, когато този брой не само е значителен, спрямо всички лица за призоваване, но и обосновава възможност за по- бързо развитие на производството и по- малко разноски за придвижване на голяма група призовани лица. В конкретната хипотеза не може да бъде направен извод за наличието на значителен брой свидетели с постоянно местожителство в рамките на съдебен район на друг окръжен съд, а единствено на сравнително малка част свидетели- шестима, които живеят в района на ОС- Добрич. Това е основанието да се прецени, че в случая разпоредбата на чл.43, т.1 НПК е неприложима и делото следва да бъде разгледано и решено от СГС при спазване на предвидените в процесуалния закон правила за определяне на местната подсъдност. В този смисъл е досегашната практика на касационната инстанция по приложение на чл.43, т.1 НПК, част от които са и постановените съдебни актове по НЧД №№ 716/2016 г. 3 НО, 914/2020 г. 2 НО, 90/2011 г., 3 НО, 814/2021 г. 1 НО и др. Така мотивиран, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение