Решение № 581 от 2.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1329/2009 г.

Решение № 581 от 2.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1329/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 309 от 13.04.2010 г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на адв. Б. Б. - процесуален представител на А. М. М. на решение № 101 от 2.02.2009 г. по в. гр. д. № 470/08 г. по описа на Варненски окръжен съд в частта, в която се допуска делба на апартамент № 98, находящ се в гр. В., ул. "П" № 7, с площ от 45,65 кв. м, ведно с избено помещение и общи части от сградата и правото на строеж, при квоти 2/6 ид. ч. за С. Д. и 4/6 ид. ч. за касаторката. Обжалваното решение отменя първоинстанционното решение на Варненски районен съд, с което е допусната делба, но при други квоти. Касационното обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос, а именно какъв вид трансформация /пълна или частична/ на лично имущество е налице при заплащане цената на недвижим имот изцяло с лични средства по време на брака. В Решение № 118/16.02.2007 г. по гр. д. № 1226/05 г., ВКС, II ГО; Решение № 1124/19.10.2007 г. по гр. д. № 1281/06 г., ВКС, II ГО; Решение № 242/04.04.1989 г. по гр. д. № 144/89 г., ВКС, II ГО е прието, че до доказване на противното, получените суми от продажбата на лично имущество, придобито по дарение и вложени при закупуването на недвижим имот по време на брака, представлява трансформация на лични средства и с оглед преценката дали тези средства покриват цялата или част от стойността на новопридобитата собственост е налице пълна или частична трансформация. Преценката е конкретна въз основа на фактите по делото, като е допустимо установяването на произхода на средства и влагането им при придобиване на имущество по време на брака и със свидетелски показания. За да допусне делба на процесния недвижим имот и да приеме за недоказано възражението на касатора за пълна трансформация на лично имущество при придобиването му съдът е приел, че не е установено по безспорен начин размера и влагането на средствата от продажбата на собствения на касатора гараж, поради което имотът е придобит в условията на СИО между касатора А. М. М. и наследодателя й Й. Й. С неговата смърт съпружеската имуществена общност е прекратена, поради което ищцата С дъщеря от предходен брак наследява половината от неговата, съобразно чл. 27 СК 1/2 ид. ч. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение съгласно чл. 291, ал. 1 ГПК възприема като правилно становището, застъпено в представените решения. Дарението е едностранна, безвъзмездна сделка и не създава на дарения никакви задължения да издържа или да помага /гледа/ дарителя си. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 СК вещите и правата върху вещи, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това, на чие име са придобити. Постановената в чл. 19, ал. 3 СК презумпция за съвместен принос е оборима, като в тежест на съделителя, който поддържа, че имотът е придобит изцяло с негови лични средства по правилата на чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.) е да установи наличието на пълна трансформация на лично имущество по категоричен начин, като насрещното доказване на имащите правно значение за трансформацията факти трябва да бъде пълно и пряко. В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че апартамент № 98, находящ се на ул. "П" е закупен с нейни лични средства след продажбата на апартамента, получен от родителите й по силата на договор за издръжка и гледане и дарения й гараж, поради което неправилно е допуснат до делба. Касационните оплаквания са основателни. За да приеме, че не е налице трансформация на лично имущество, въззивният съд е приел, че придобития по време на брака между А наследодателя Й по дарение с нот. акт № 109/1993 г. недвижим имот - гараж е индивидуална собственост на А. М., а недвижимия имот - апартамент, ведно с цялото таванско помещение, заедно с 1/2 ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, както и от дворното място с площ от 440 кв. м, придобит с нот. акт № 117/1992 г. срещу задължението на А. М. да поеме гледането и издръжката на своите родители, докато са живи е семейна имуществена общност. На 2.11.2000 г. касаторът М. и съпругът й Й. продали на Д. и З. К. двата недвижими имота, като средствата били оставени в трезор в "Е" и с тях на 16.11.2000 г. А. М. закупила на свое име недвижим имот - апартамент № 98, находящ се на ул. "П" № 7* тъй като не е установено по безспорен начин влагането на средствата от продажбата на собствения й имот, както и техния размер съдът е приел, че придобитият процесен ап. № 98 е семейна имуществена общност. Решението е неправилно и необосновано. Въззивният съд е изградил своите правни изводи при неизяснена фактическа обстановка и неправилно е приложил материалния закон /чл. 19, ал. 1 и 3, чл. 20, ал. 1, чл. 21 СК/. Без да отдели спорното от безспорното и да извърши самостоятелна преценка на имащите значение за спора факти, установени от събраните по делото доказателства, неправилно е приел, че процесния апартамент е бил семейна имуществена общност. Действително получената сума от продажбата на двата недвижими имота е една, но с оглед определяне стойността на продадения гараж-индивидуална собственост на касатора от получената обща сума, съдът е следвало да назначи експертиза. Съдът е следвало да прецени събраните гласни доказателства, като съобрази съдържанието им с конкретните претенции на М. По изложените съображения, предвид допуснатото противоречие с материалния закон, допуснато съществено процесуално нарушение и необоснованост на решението, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато на въззивният съд за ново разглеждане от друг състав. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г. о.