Определение № 2938 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1955/2026 г.
ВАСЧетвърто отделение17.03.2026 г.докладчик Мира Райчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2277/19.01.2026 г., постановено по административно дело № 140/2026 г. по описа на Административен съд – София град ОСЪЖДА „Аве Цезар” ЕООД, ЕИК 208524761, със седалище и адрес на управление гр. варна, ул. "Битоля" № 8, ет.6, ап.22, да заплати на Министерството на туризма сумата в размер 102,26 /сто и две евро и двадесет и шест евроцента/ евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА секретар: Членове: /п/ МИРА РАЙЧЕВА /п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Аве Цезар” ЕООД, представлявано от управителя И. Н. А., чрез пълномощника му адв. В. Гошев, против определение № 2277/19.01.2026 г., постановено по административно дело № 140/2026 г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу Заповед № Т-РД-16-349/29.12.2025 г на министъра на туризма. В частната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на административнопроизводствени правила, поради което се иска неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – министърът на туризма, чрез процесуалния му представител юрк. В. Велкова, е подал писмен отговор, с който се оспорва частната жалба по съображения, които са в подкрепа на оспореното определение, с молба то да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, счита частната жалба за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Варна е образувано по жалба на „Аве Цезар” ЕООД срещу Заповед № Т-РД-16-349/29.12.2025 г на министъра на туризма, с която на осн. чл.25 ал.1 вр .ал.4 пр. последно от Закна за администрацията, чл.8 ал.1 т.5 и чл.7 ал.5 от Закона за устрайство на черноморското крайбрежие, и чл.13 ал.3 и глава Пета от Правилника за приложение на Закона за държавната собственост /ППЗДС/, „Топола ленд“ ЕООД – Варна е определено за спечелил проведения на 22.12.2025 г. търг с явно наддаване за отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост, обособена част от крайбрежната плажна ивица, представляваща морски плаж „Божурец – Топола 1“, находящ се в Община Каварна, обл. Добрич. За да остави без разглеждане жалбата против процесната заповед, съдът е приел, че образуваното по нея съдебно производство е недопустимо поради липса на правен интерес. Счел е, че жалбоподателят не е адресат на оспорената заповед, съответно тя не създава за него права или задължения. Приел е, наред с това, че жалбоподателят не е представил доказателства, че е закупил тръжна документациям самото намерение за участие не го превръща в участник в административното производство. Що се отнася до допуснатата от административния орган техническа грешка при публикуването на информацията за тръжната процедура, съдът е счел, че независимо от нея, доколкото обявата е публикувана ив два национални ежедневника, то за жалбоподателя не са били налице обективни пречки да узнае за обявяването на търга. Определението е правилно, при корекция на мотивите. Действително с разпоредбата на чл.21, ал.5 от АПК, в редакцията след изменението, обн. Дв бр.77/2018г, в сила от 01.01.2019г., е предвидено, че не са индивидуални административни актове волеизявленията, с които се обявяват условията за участие в състезателно административно производство по издаването на индивидуални административни актове, освен ако в специален закон е предвидено друго. В случая, обаче, специалният Закон за устройство на Черноморското крайбрежие е предвидил изключение от това правило, уредено в общия процесуален закон, като в чл.7, ал.5, изр.5 изрично е разписано, че заповедта на министъра на туризма за провеждане на търг за отдаване под наем на морски плаж е индивидуален административен акт и подлежи на предварително изпълнение при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Иначе казано, законодателят изрично е предвидил, че заповедта на министъра на туризма за провеждане на търг за отдаване под наем на морски плаж е индивидуален административен акт. В настоящия случай, „Аве Цезар” ЕООД не е обжалвало Заповед № Т- РД-16- 300/ 05.11.2025г. на министъра на туризма, с която е наредено провеждането на търг с явно наддаване по реда на чл.13, ал.2, ал.3 и глава Пета от ППЗДС за отдаване под наем на обект- изслючителна държавна собственост, обособена част от крайбрежната плажна ивица, представляващ морски плаж "Божурец- Топола 1", находящ се в община Каварна, област Добрич. Заповедта за откриване на тръжната процедура не е била оспорена в предвидения преклузивен срок от частния жалбоподател, поради което тя е придобила стабилитет. Налага се извод, че при тази нормативна регламентация, окончателният акт за определяне на спечелил търга не може да бъде атакуван с доводи за незаконосъобразност на заповедта на министъра на туризма за провеждането на търга. При тези данни, правилен се явява решаващият извод на първостепенния съд, че жалбата на дружеството срещу заповедта от 29.12.2025г., с която "Топола Ленд" ЕООД е обявено за спечелил проведения на 22.12.2025г. търг с явно наддаване за отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост, обособена част от крайбрежната плажна ивица, представляваща морски плаж „Божурец – Топола 1“, находящ се в Община Каварна, обл. Добрич, се явява недопустима. Същата правилно е била оставена без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство- прекратево, поради липса на правен интерес от обжалване по отношение на "Аве Цезар" ЕООД. Първоинстанционният съд законосъобразно е прекратил производството на основание чл.159, т.4 АПК. Обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 102,26 /сто и две евро и двадесет и шест евроцента/. Воден от горното и на основание чл.236, във връзка с чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,
Цитирани разпоредби
10- чл. 7, ал. 5
- чл. 159, т. 4 АПК
- чл. 21, ал. 5 АПК
- чл. 13, ал. 2
- чл. 13, ал. 3
- чл. 221, ал. 2
- чл. 229
- чл. 236
- чл. 25, ал. 1
- чл. 8, ал. 1, т. 5