Определение № 179 от 02.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2483/2013 г.

Производството по делото е по чл.288 от ГПК, образувано по касационна жалба на адв.В. И. от САК като пълномощник на А. М. А., Л. В. Аржентинска и М. А. А. срещу решение № 7511/15.11.2012 г, постановено по реда на чл.250 от ГПК по гр.дело № 12740/2012 г на СГС, Четвърти „Г” състав, с което е потвърдено решение от 3.7.12 г по гр.дело № 22936/2009 г на Софийски районен съд, 39 състав. От данните по делото се установява следното: С решение от 8.8.11 г, постановено по гр.дело № 22936/2009 г, СРС, Първо ГО е прогласил за нищожно на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД поради липса на съгласие споразумение от 17.11.2003 г и е отхвърлил като неоснователни предявените от А. М. А., Л. В. А. и М. А. А. срещу Т. В. М. искове по чл.108 и .109 от ЗС. С допълнително решение от 3.7.12 г, постановено по делото СРС е оставил без уважение молбата на ищците А. М. А., Л. В. А. и М. А. А. за допълване на основното решение. Постъпили за три въззивни жалби. Две от тях са депозирани от ищците по делото А. М. А., Л. В. А. и М. А. А. срещу основното решение в частта, с която са отхвърлени исковете и срещу допълнителното решение, постановено по реда на чл.250 от ГПК, с което е оставена без уважение молбата им за допълване.Постъпила е въззивна жалба и от ответника Т. В. М. срещу основното решение в частта, с която искът по чл.26 ал.1 от ЗЗД е уважен. Въззивният съд се е произнесъл по жалбата срещу допълнителното решение и не се е произнесъл по подадените две жалби срещу основното решение. Срещу въззивното решение, с което е потвърдено това на СРС, постановено по чл.250 ГПК е подадена касацинна жалба, по която е образувано гр.дело № 2483/13 г на ВКС, Четвърто ГО. Образуваното касационно производство по чл.288 от ГПК е преждевременно и следва да бъде прекратено.Делото следва да бъде изпратено на въззивния съд за произнасяне по подадените две въззивни жалби срещу основното решение на СРС.Едва след произнасяне по въззивните жалби по основното решение, делото следва да се изпрати по компетентност на ВКС.Това е така поради обстоятелството, че ВКС дължи общо произнасяне по касационните жалби на страните срещу основното и допълнително решение по делото, тъй като те образуват едно цяло.Евентуално, само при липса на касационна жалба срещу основното решение, делото следва да бъде изпратено на ВКС за произнасяне по касационната жалба срещу решението, с което е потвърдено допълнителното решение. Воден от горните мотиви съдът