Определение № 165 от 13.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 895/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 2, изр. първо ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп"" ЕАД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу определение № 260091 от 22.02.2021 г. по в.т.д. № 556/2020 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, Гражданско отделение, трети състав, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по същото дело решение № 260117 от 11.12.2020 г. в частта за разноските. В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на определението по чл. 248 ГПК. Излага се, че присъдените с въззивното решение в тежест на застрахователното дружество разноски за въззивното производство в размер на 2 030 лв. са прекомерни, тъй като не са съобразени с разпоредбата на чл. 9 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ), която според жалбоподателя е приложима в настоящия случай с оглед неявяването на процесуалния представител на ищците в проведеното пред втората инстанция открито съдебно заседание по делото. За недължимо, евентуално - завишено, счита и допълнително присъденото на Адвокатско дружество „Г. и М." адвокатско възнаграждение за оказана на ищците безплатна правна помощ в първоинстанционното производство, аргументирано с твърдението, че възнаграждение по чл. 38 ЗАдв не се дължи, тъй като в първостепенния съд не е била оказана безплатна правна помощ на ищците, а те всъщност са заплатили адвокатско възнаграждение в размер на 5 000 лв., респ. - че при определяне на дължимото за първата инстанция адвокатско възнаграждение следва да се съобрази неговата съразмерност с отхвърлената част от исковете (140 000 лв.). За неправилно намира и намаляването на присъдените в полза на застрахователя разноски в първоинстанционното производство от 5 443.50 лв. на 4 011 лв. по съображения, че това се дължи на неправилно присъденото възнаграждение за оказана на ищците безплатна адвокатска помощ. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено и на основание чл. 248 ГПК да бъде изменено въззивното решение в частта му относно разноските като: присъдените в тежест на застрахователя разноски за въззивната инстанция бъдат намалени от 2 030 лв. на 1 523.50 лв.; допълнително присъдената за първата инстанция сума от 540 лв. да бъде намалена или отменена като недължима, както и да бъдат завишени присъдените в негова полза разноски за първоинстанционното производство. Против жалбата е постъпил съвместен писмен отговор от М. Д. И. и И. Д. И., двамата от [населено място], чрез процесуалния им пълномощник адв. К. Г. от Адвокатско дружество „Г. и М.", който навежда доводи за нейната неоснователност, поради което моли за оставянето й без уважение. Излага съображения, че присъдените адвокатски възнаграждения за въззивната и първата инстанции не само не са завишени, а напротив - с оглед броя на предявените искове и уважаването им в съответните нови размери от въззивната инстанция, същите следва да са в размер на 2 560 лв. - за производството пред Пловдивски апелативен съд, респ. - 2 118 лв. за производството пред Окръжен съд - Хасково, в който смисъл на свой ред формулира искане за присъждане на допълнителни разноски над вече определените във въззивното решение до посочените размери. По отношение на неявяването на адв. Г. в проведеното във въззивната инстанция о.с.з. твърди, че същото е поради внезапно заболяване, за което прилага болничен лист. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна, в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 2, изр. първо ГПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да постанови обжалвания акт, решаващият състав на Пловдивски апелативен съд е приел за неоснователно искането за изменение на решението в частта за разноските, основаващо се на приложението на чл. 9 от НМРАВ. Посочил е, че надлежно преупълномощеният от упълномощеното от М. Д. И. и И. Д. И. Адвокатско дружество „Г. и М.", адв. Г. е подписал въззивната жалба и не се е явил в проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно заседание на 18.11.2020 г. От същия обаче е депозирана нарочна молба/становище - с вх. № 262451/17.11.2020 г., в която е изразено становище по хода на делото, становище по съществото на спора, като са посочени и уважителни причини за неявяване на процесуалния представител в съдебно заседание, макар и то да не е задължително, а именно -по здравословни причини. Според въззивния състав, видно от приложения договор за правна защита и съдействие (л. 82), поверената процесуална защита не е само за изготвяне на въззивна жалба, а и за осъществяване на пълно процесуално представителство по образуваното в.т.д. до окончателното му приключване с влязло в сила решение. Т.е. посоченото съдържание на договора за правна защита и съдействие, ведно с изготвяне и представяне на становище при проведеното съдебно заседание и посочени уважителни причини за неявяване на адв. Г. в съдебно заседание, не води до извода, че процесуалното представителство се изразява само в изготвянето на въззивна жалба, съответно, че адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв не следва да се определя при хипотезата на чл. 9 от НМРАВ, а по реда, указан в чл. 7, ал. 2 от същата. Съставът на въззивния съд е приел за несъстоятелно и несъответстващо на данните от първоинстанционното дело и твърдението, че неправилно за първоинстанционното производство са присъдени разноски за оказана безплатна правна помощ, тъй като в това производство такава на ищците не била оказана, а същите са заплатили на адв. Г. адвокатско възнаграждение в размер на 5 000 лв. Посочил е, че в кориците на първоинстанционното дело липсват данни за уговорено и реално изплатено от ищците адвокатско възнаграждение в полза на адв. Г. или адвокатското дружество. Напротив - съгласно приложените на л. 118 и л. 119 договори за правна защита и съдействие изрично е договорено: „Адвокатски хонорар не е заплатен от клиента на адвоката, тъй като клиентът представлява материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв". Поради това решаващият съдебен състав е счел за неоснователни твърденията на застрахователя, че адвокатското възнаграждение за първоинстанционното производство не следва да се определя по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, съответно - че при определяне на адвокатското възнаграждение не е съобразена неговата съразмерност с отхвърлената част от претенциите, съпоставимо със заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 5 000 лв. По същите съображения и посочвайки, че разноските на застрахователя за първоинстанционното производство са определени/намалени с оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и съразмерно с отхвърлената част от претенциите, съставът на Пловдивския апелативен съд е отказал изменение на въззивното решение и в частта му за тези разноски. Съдебният състав е отбелязал, че е вярно посоченото в отговора по чл. 248, ал. 2 ГПК, че поради допусната аритметична грешка, определените и присъдени с въззивното решение разноски по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв са в по-нисък размер, но в производството по чл. 248 ГПК тази грешка не може да бъде коригирана, тъй като страната не е упражнила правото си по чл. 248, ал. 1 ГПК в указания от разпоредбата срок. Поради тези съображения е намерил искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските за неоснователно и е оставил молбата по чл. 248 ГПК без уважение. Определението е правилно. Предметът на спора в първата инстанция е за присъждане на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) на М. Д. И. и И. Д. И. сумите от по 100 000 лв. за всеки един от тях, представляващи обезщетения за претърпените неимуществени вреди, поради загубата на тяхната баба М. Д. И., починала на 26.11.2016 г. в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 29.10.2016 г. в [населено място], ведно с лихва за забава върху обезщетенията за неимуществени вреди, считано от датата на настъпване на смъртта - 26.11.2016 г., до окончателното им изплащане. С решение № 91 от 07.08.2020 г. по т.д. № 194/2019 г. по описа на Окръжен съд - Хасково предявените искове са уважени за сумите от по 5 000 лв., респективно - отхвърлени като неоснователни и недоказани за разликите над тези суми до пълните предявени размери от по 100 000 лв. Първоинстанционното решение е било обжалвано от ищците в частта, с която исковете им са били отхвърлени до сумите от по 30 000 лв. С решение № 260117 от 11.12.2020 г. по в.т.д. № 556/2020 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, Гражданско отделение, трети състав, решението на първата инстанция е било отменено в обжалваната му отхвърлителна част, като въззивната жалба на ищците е счетена за основателна в цялост за сумите над по 5 000 лв. до по 30 000 лв. за всеки от тях и в тази част исковете са уважени. При този изход на спора въззивният съдебен състав е разпределил отговорността за разноски между страните, както за производството пред въззивната инстанция, така и за това пред първостепенния съд, с оглед приетите нови размери на справедливите обезщетения за претърпените неимуществени вреди. Установява се от данните по делото, че в първоинстанционното производство (л. 118 и л. 119) са представени договори за правна защита и съдействие от 09.03.2020 г. с предмет образуване на дело за обезщетяване на претърпени от настъпило на 26.10.2016 г. ПТП имуществени и неимуществени вреди и процесуално представителство по образуваното дело до приключването му пред първа съдебна инстанция, сключени между ищците М. Д. И. и И. Д. И., от една страна, и Адвокатско дружество „Г. и М.", от друга, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, а с пълномощни от същата дата процесуалният представител - адв. К. Г., е бил упълномощен до приключване на делото пред всички инстанции. Във въззивната инстанция (л. 79) е представен нов договор за правна защита и съдействие от 06.10.2020 г. с предмет изготвяне и подаване на въззивна жалба срещу въззивното решение и процесуално представителство до окончателно приключване на делото с влязло в сила решение, сключен между същите страни и отново при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Въззивното производство е инициирано от подадена от ищците въззивна жалба, но в проведеното по делото о.с.з. на 18.11.2020 г. упълномощеният им процесуален представител не се е явил, като вместо това е депозирал писмено становище по електронен път. Разпоредбата на чл. 7 НМРАВ се намира в Раздел III, озаглавен „Възнаграждения по граждански и административни дела за една инстанция", т.е. визираният минимум на съответния адвокатски хонорар е за всички процесуални действия, които се осъществяват при нормалното развитие на исковото производство до приключването му с решение по съществото на спора в съответната инстанция, обхващащи в цялост и представителството на страната в открити съдебни заседания. Когато осъществената процесуална дейност на упълномощения представител се изразява в подаване на въззивна жалба без явяване пред съда, т.е. без извършване на т. нар. процесуално представителство по смисъла на чл. 9, ал. 1 от НМРАВ, какъвто е и настоящият случай, той има право на 3/4 от възнаграждението по чл. 7 - в този смисъл чл. 9, ал. 1, предл. трето от НМРАВ. Сочените от адв. Г. здравословни причини, възпрепятствали явяването му в проведеното пред въззивната инстанция открито заседание, са без правно значение. Процесуално представителство в посочения по-горе смисъл не е осъществено, поради което и разноски под формата на адвокатско възнаграждение за такова не следва да бъдат възлагани в тежест на въззиваемото застрахователно дружество, съобразно изхода от спора във втората инстанция. Поради тези съображения въззивният съд неправилно е приел, че в настоящия случай няма основание за приложение на разпоредбата на чл. 9 от НМРАВ, но атакуваното определение следва да се потвърди, доколкото присъденото адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция, изчислено съобразно броя на предявените искове и защитения по всеки от тях обжалваем интерес, като краен резултат е в размер, ненадвишаващ нормативно определения минимум съгласно чл. 9, ал. 1, предл. трето във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ. Съобразно новоприетия размер на обезщетенията за претърпени неимуществени вреди, на преизчисление е подлежало и присъденото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищците в първоинстанционното производство. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ и предвид броя на субективно съединените искове и изхода от спора във въззивната инстанция, дължимото адвокатско възнаграждение за оказаната на ищците безплатна правна помощ в производството пред Окръжен съд - Хасково е в общ размер на 2 860 лв., който е по-висок от общо присъдения (1 160 лв. - с първоинстанционното решение, и допълнително 540 лв. - с въззивното решение) размер от 1 700 лв. Видно от представените по делото договори за правна защита и съдействие относно дължимото адвокатско възнаграждение е договорено, че правната помощ се предоставя на материално затруднени лица, поради което е безплатна. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Разпределянето на отговорността за разноски се осъществява по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, приложими за всяка инстанция. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв пред съответната инстанция е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, като не е необходимо страната да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ, ако то не бъде оспорено. Поради това, соченият от частния жалбоподател ред за изчисляване на разноските в първата инстанция не е приложим към настоящия случай, същите са дължими, а предвид присъждането им в значително по-нисък размер от действително дължимия, не следва да бъдат допълнително намалявани. По същите съображения - уважаването на исковите претенции в по-висок размер съобразно изхода от спора във въззивната инстанция, дължимите в полза на застрахователя на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за платено адвокатско възнаграждение за първата инстанция, съобразно минимума по НМРАВ и съразмерно с отхвърлената част от исковете, е правилно изчислено, като към него е добавена и сумата от 140 лв. - също съразмерно с отхвърлената част от исковете, платено от застрахователя възнаграждение за допуснатата по делото САТЕ. Съдебният състав на въззивния съд в съответствие със закона и приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тьлк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, правилно е определил и разпределил отговорността за разноските, дължими на застрахователя. Що се отнася до заявеното в отговора на частната жалба искане на Адвокатско дружество „Г. и М." да бъдат присъдени адвокатски възнаграждения в по-високи размери, както за първата (още 418 лв.), така и за въззивната инстанция (още 530 лв.), следва да се отбележи, че, действително, определените и присъдени възнаграждения за всяка от инстанциите по спора са в по-ниски от дължимите съгласно НМРАВ размери. Правилно обаче въззивният съд е приел, доколкото пред него също е поддържано идентично искане, въведено с отговора на молбата по чл. 248 ГПК, че в развилото се пред него производство по чл. 248 ГПК, разноските в тази им част не могат да бъдат коригирани, тъй като страната не е упражнила правото си по чл. 248, ал. 1 ГПК. Молба за изменение на въззивното решение в частта му за разноските е била подадена само от застрахователното дружество и само за присъдените в негова полза/тежест разноски. Оказалият безплатна правна помощ адвокат не може да заяви едва с отговора на молбата по чл. 248 ГПК искане за изменение на въззивното решение в частта му за разноските чрез завишаване на определеното му адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение