Определение № 4308 от 25.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12193/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Подадено е искане от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" за изменение на решение № 2751 от 18.03.2025 г. по адм.д. № 12193/2024 г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските, като се присъди и заплатената държавна такса за разглеждане на делото в касационната инстанция. Приложено е пълномощно за процесуалния представител от ръководителя на УО на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". Сочи се, че в съдебно заседание на 28.01.2025 г. е представен списък с разноски по делото, в който е включена сумата 1700 лв., платена държавна такса, но не е присъдена. Ответната страна е представила писмен отговор. Счита, че искането е подадено от ръководителя на Управляващия орган на П РЧР, а не от ОП РЧР, т.е. от лице, което не е страна по делото. Според ответната страна искането е противоречиво, тъй като се иска изменение на решението в частта за разноските и допълване на решението в частта за разноските. Счита, че е представен списък за разноски, но не е направено искане за присъждане на разноски по делото. Искането е процесуално допустимо, подадено в предвидения от закона срок. Разгледано по същество е основателно. Искането за изменение на решението, в частта за разноските, е подадено от ръководителя на УО на ОПОС, поради което неоснователно се твърди от ответната страна, че е направено от ръководителя на Управляващия орган на П РЧР, който не е страна по делото. Действително в искането е записано, че М. Крумова е пълномощник на ръководителя на УО на ПЧР, но представеното и цитираното пълномощно в искането № РД-22-160/10.11.2023 г. е издадено от ръководителя на УО на ОПОС. Искането е за изменение на решението в частта за разноските, искането за допълнително присъждане на държавна такса е за изменение на решението в частта за разноските. В касационната жалба е поискано присъждане на разноските по делото за двете съдебни инстанции, поради което неоснователно се твърди от ответника, че разноски не са поискани. Представен е списък за разноски, включващ платена държавна такса 1700 лв. и юрисконсултско възнаграждение 100 лв. С решение № 2751 от 18.03.2025 г. по делото на Министерството на труда и социалната политика са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., по 100 лв. за всяка инстанция, но не е присъдена платената държавна такса за касационното производство 1700 лв., включена в представения списък на разноски по делото. С оглед на това решението, в частта за разноските, следва да се измени и да се увеличи със сумата на заплатената държавна такса. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение