Определение № 288 от 08.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4056/2015 г.

Адвокат Е. П. е подала молби вх. № 9530 от 28.08.2015 г. и вх. № 10502 от 02.10.2015 г. в качеството си на особен представител по чл. 47, ал.6 ГПК на С. А. М., с които иска от съда да задължи касатора да внесе депозит за възнаграждение за извършените от нея процесуални действия по делото пред настоящата съдебна инстанция. За да се произнесе по молбите настоящият състав на ВКС, І г.о., взе предвид следното: Делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма]- [населено място], против решение № 293 от 15.02.2015 г. по гр.д. № 4152/2013 г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено решението на Софийски градски съд, постановено на 05.09.2013 г. по гр.д. № 45/2010 г., с което е признато за установено по отношение на касатора и С. А. М., че ищците В. И. Ц., Л. Т. П., В. Т. М., В. К. Ц., С. Б. Д., Б. Б. Ц., Н. Д. Й., В. Б. И. и Ю. Б. Т. са собственици на недвижим имот, съставляващ имот пл.№ 2302 от кв. 15 и 16 по плана на [населено място], м. “М. предградие”, с обща площ на имота 3062 кв.м. Ответниците [фирма] и С. А. М. имат качеството на обикновени другари по предявените против тях субективно съединени установителни искове за собственост и по аргумент от чл. 216, ал.1 ГПК подадената от дружеството касационна жалба нито ползва, нито уврежда ответника М.. В касационното производство той не е “насрещна страна” на касатора по смисъла на чл. 284, ал.3, т.2 и чл. 287 ГПК, защото законът има предвид лицата, които участват като срещупоставени страни в процесуалното правоотношение, а не другарите. Освен това, ответникът С. М. не е подал касационна жалба срещу въззивното решение и не е страна в касационното производство. По отношение на него въззивното решение е влязло в сила на 27.03.2015 г. с изтичане на срока за обжалване по чл. 283 ГПК и преди подаване на отговора на касационната жалба/ вх.№ 7296 от 01.06.2015 г./. С влизане на решението в сила е прекратено процесуалното правоотношение по делото с този ответник, а следователно – и представителната власт на назначения му по реда на чл. 47, ал.6 ГПК особен представител адв. Е. П. По изложените съображения настоящият състав намира, че молбите на адв. Е. П. в качеството й на назначен от съда особен представител на ответника С. А. М. да бъде задължен касатора да внесе депозит за особен представител за защита в касационното производство предвид извършените от нея процесуални действия - подаване на отговор на касационната жалба, следва да бъде оставена без уважение. Водим от гореизложеното съдът