Определение № 5296 от 19.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4385/2023 г.

по чл. 42 б. „б” ЗН вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно завещание на К. Т. П. от 15.10.2013 г.,

по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазена част в размер на 1/2 от наследството на К. Т. П. и

с правно основание чл. 108 ЗС – да се признае за установено, че ищецът е собственик на целия, евентуално - на 1/2 идеална част от недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], вх. А, ет. 4, апартамент № 7, представляващ СОС № ***** и за осъждане на ответницата да предаде владението върху целия, евентуално - върху 1/2 идеална част от апартамента, чиято данъчна оценка (и цена на иска) възлиза на сумата 102 415,60 лева. С предявената касационна жалба е атакувано произнасянето на въззивния съд и по трите претенции. Самата касационна жалба съдържа подробно изложение срещу правилността на въззивното решение във връзка с оплакванията за допуснати нарушения на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. Придружена е от изложение с поставени шест въпроса в контекста на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК с посочени актове на ВКС във връзка с довода за произнасяне в противоречие с практиката на ВКС по четири от въпросите. За собственото му процесуално представителство пред ВКС касаторът е договорил и заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв. Процесуалният представител на ответницата по касация е изготвил детайлен отговор на касационната жалба, инкорпориращ и отговор на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, съдържащ анализ на посочената от касатора практика, както и позоваване на друга практика на ВКС, преценена от страната като релевантна. При така установените факти настоящият състав на съда намира, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. При съобразяване постановките на Решение на СЕС по дело С-438/2022 г., като използва Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения като ориентир, след преценка на вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото, размерът на защитения интерес, при съобразяване и обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран и следва да бъде справедливо заплатен, настоящият състав на ВКС намира, че сумата 6 000 лв. не е прекомерна. Възнаграждението в посочения размер е съпоставимо с реализираната от процесуалния представител на ответницата по касация защита в производството по чл. 288 ГПК по спор със значителна фактическа и правна сложност с оглед въведените въпроси с изложението за преценка допускане до касационно обжалване, също и оплакванията с касационната жалба по правилността на въззивното решение, на които е даден отговор в процеса на размяна на книжа. С действащия Граждански процесуален кодекс са заложени нови принципни положения, свързани с по-големи изисквания към професионализма и качествата на процесуалния представител и с по-голямата му отговорност към подготовката и воденето на делото в касационната инстанция. За редовността на касационната жалба е предвидено изрично изискването за приподписването й от адвокат (юрисконсулт), а на основание чл. 287, ал. 1 ГПК това изискване се прилага и за отговора на касационната жалба, с цел юридическа прецизност и защита в по-висока степен интересите на страните. Тези завишени изисквания дават основание да се направи извод за ролята на процесуалния представител за обезпечаване спазването на законовите изисквания и ефективна правна защита и съответно възможността да се присъждат адекватни на тези изисквания, високи по стойност, адвокатски възнаграждения. Воден от изложеното и на основание чл. 248 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение