Определение № 197 от 02.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 198/2015 г.
ВКСIII гражданско отделение02.06.2015 г.докладчик Папазова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ч. Г. Т. от [населено място] 1000 [улица] за допълване на постановеното от ВКС определение № 322 от 25.03.15г. с присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000лв. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Постъпила е молба с вх.№ 4244 от 9.04.2015г. от Ч. Г. Т. от [населено място], ответник в производство по чл.288 от ГПК - с искане да бъде допълнено постановеното от ВКС определение № 322 от 25.03.15г. с присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000лв. съобразно приложен договор за правна защита и съдействие. За молбата - с оглед изискването на чл.250 ал.2 от ГПК- противната страна е била уведомена по надлежния ред на 11.05.2015г. и не е изразила становище. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното: С определение № 322 от 25.03.15г. ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 1851 от 8.10.14г. по в.гр.д. № 2108/14г. на Софийски апелативен съд. Производството е с правно основание чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ и ответник е Прокуратурата на РБългария. В така постановения акт, няма произнасяне по своевременно направеното, с отговора на касационната жалба, искане за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение. Липсата на произнасяне от страна на съда налага постановяване на допълнителен акт. Искането за допълване на постановения необжалваем акт е направено в преклузивния едномесечен срок – актът е постановен на 25.03.2015г., а молбата е подадена на 9.04.2015г. Разгледано по същество, същото е неоснователно по следните съображения: В производствата по искове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ, по които е ответник и за които е приложим реда на ГПК, Прокуратурата действа в качеството си на държавен орган, отговарящ пред съд в изпълнение на компетентност възложена й от върховния закон /чл.7 и чл.127 т.6 от Конституцията/ и проведена в законите /чл.26 ал.3 от ГПК/. Участието й в тези дела като представител на държавата /пасивен процесуален субституент/ е основанието, поради което тя е освободена от заплащане на разноски съгласно чл.83 ал.1 т.3 от ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето отделение