Определение № 4159 от 12.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3366/2026 г.

ВКСIII гражданско отделение12.08.2026 г.докладчик Драгомир Драгнев

Диспозитив

СПИРА производството по ч. гр. д. № 3366 по описа за 2026 г. на ВКС, ІІІ ГО, до постановяване на Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3 от 2025 г. на ОСГТК на ВКС. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на адвокат Р. С. против определение № 960 от 24.03.2026 г., постановено по възз.гр. д.№3144 по описа за 2025 г. на Софийския апелативен съд, 4-ти граждански състав, с което е оставена без уважение нейната частна жалба срещу определение рег. № 17926 от 25.09.2025 г. по гр. д. № 12949 по описа на Софийския градски съд, ГО, I-9 състав, съдържащо отказ да се измени решението по делото в частта за разноските посредством присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. По движението на делото съставът на ВКС констатира следното: Мотивът на въззивното определение, с които е потвърден отказът да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, се състоят в това, че от договора за правна защита и съдействие не може да се изведе основанието за предоставяне на безплатна правна помощ. Съответно първият въпрос, по които касаторът желае да бъде допуснато касационно обжалване на определението е дали съдът има право да преценява налице ли са обстоятелствата за предоставяне на безплатна помощ по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата, или те са предмет на договаряне между страните по договора за правна помощ и не подлежат на проверка. По своята същност този въпрос съвпада с първия от въпросите, по които е образувано тълкувателно дело № 3 по описа за 2025 г. на ОСГТК на ВКС, а именно: „Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за оказване на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата при направено искане по чл. 38, ал. 2 от същия закон, или тя е предоставена единствено на договарящите се, и обстоятелствата не подлежат на проверка от съда?“. Ето защо производството по делото трябва да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК във връзка с чл. 292 от ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълк.д. № 3 по описа за 2025 г. на ОСГТК на ВКС. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

Цитирани разпоредби

6