Определение № 1212 от 30.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2807/2014 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 67/21.02.2014 на Старозагорския окръжен съд по гр.д. № 1011/2014, с което е потвърдено решение № 204/29.11.2013 на Радневския районен съд по гр.д. № 615/2013, с което са отхвърлени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Недоволен от решението е касаторът Д. К. Д., представляван от адв. Ст. М. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос чия е тежестта да докаже, че при уволнението работодателят е действал или не е действал добросъвестно, за задължението на съда да изложи мотиви по възраженията за злоупотреба с право и по материалноправния въпрос за задължението на работодателя да връчи на работника изменената длъжностна характеристика, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата [фирма], Р., Р. „Т. – С.”, [населено място], представляван от юрк. М. К. я оспорва, като счита, че не са посочени ясно правни въпроси, които обуславят решението, а доколкото такива е възможно да бъдат формулирани, те не обуславят решението по делото, тъй като въззивният съд е приел, че изменената длъжностна характеристика е връчена надлежно, в нея са въведени нови функции, като планиране и осигуряване на транспортни услуги с вътрешен и собствен транспорт, организиране поддържането и ремонта на административно-битовите и други сгради; и поради това са завишени изискванията за образоване – висше техническо със специалност разработка на полезни изкопаеми или строителство на сгради и съоръжения или икономическо със специалност стопанско управление, образователна степен – магистър, на които изисквания ищецът не отговаря. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника по безсрочен трудов договор като „ръководител отдел битово обслужване”. При назначаването му на длъжността той не е притежавал изискваното тогава висше образование, образователна степен – магистър, имал е висше образование по животновъдство, професионална квалификация „агроном – животновъд” образователна степен – бакалавър. Съгласно надлежно връчената нова длъжностна характеристика за заеманата длъжност са променени изискванията за образование, като е въведено изискването то да е техническо или икономическо във връзка с въведените с новата длъжностна характеристика нови функции – планиране и осигуряване на транспортни услуги с вътрешен и собствен транспорт, организиране поддържането и ремонта на административно-битовите и други сгради. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставените правни въпроси не обуславят решението по делото. Въззивният съд е приел, че добросъвестността на работодателя при изменяване на изискванията за образование е доказана от променените функции за заеманата от ищеца длъжност съгласно новата длъжностна характеритиска, която е надлежно връчена. Ответникът по касацията [фирма], Р., Р. „Т. – С.”, [населено място] не претендира разноски в касационното производство. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение