Определение № 9166 от 28.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9125/2026 г.

Производството е по реда на с чл. 229, ал. 1 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на началника на Гранично полицейско управление (ГПУ) – Гюешево към Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Кюстендил към Главна дирекция „Гранична полиция“ при Министерство на вътрешните работи чрез процесуален представител главен юрисконсулт Д. Мицова срещу определение № 1802 от 18.08.2026 г., постановено по адм. дело № 527/2026 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което е спряно предварителното изпълнение на заповед № 4485 ПАМ - 31/01.08.2026 г. на началника на ГПУ – Гюешево. Поддържат се оплаквания за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон. Ответникът – Д. А., гражданин на Република Северна Македония, чрез адв. О. Палчева, счита частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за правилно. Моли обжалваното определение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение, след като извърши служебна проверка по редовността и допустимостта на частната жалба намира частната жалба за допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано, по жалба на Д. А., гражданин на Република Северна Македония срещу заповед № 4485 ПАМ - 31/01.08.2026 г. на началника на ГПУ – Гюешево, с която на гражданин на трета държава е наложена принудителна административна мярка "Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите членки на Европейския съюз" за срок от 1 година, считано от датата на изпълнение на наложената на чужденеца принудителна административна мярка "Връщане", издадена на основание чл.44, ал.1 и чл.42з, ал.1, т.1 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 18 и чл.44в от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). В мотивите на оспорения акт са посочени съответните правни основания и препращане за фактическите обстоятелства към предложение рег. № 4485р-7555/01.08.2026 г., с които е обоснована опасността от осуетяване или сериозно затрудняване изпълнението на заповедта, обуславящо приложението на разпоредбата на чл. 60, ал. 1 АПК. С оспореното определение съдът е уважил искането на Д. А., като е спрял допуснато предварително изпълнение на Заповед с рег. № 4485 ПАМ - 31/01.08.2026 г. на началника на ГПУ – Гюешево. За да спре предварителното изпълнение, съдът е приел, че административният орган не е доказал наличието на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК, послужили като основание за допускане на предварително изпълнение на заповедта, а именно, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта. Приел, че от представените от жалбоподателя доказателства за трудовата му дейност е видно, че той може да загуби работното си място поради невъзможност да изпълнява трудовите си задължения. Обжалваното определение е неправилно. Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт има непосредствен ефект върху субективните права на адресата, поради което законодателят оправомощава органа да го допусне само при наличие на определените в чл. 60, ал. 1 АПК предпоставки, които не могат да бъдат тълкувани разширително, а доказателствената тежест за фактите и основанията, обосноваващи съответната предпоставка, е на органа. Допуснатото с влязло в сила разпореждане на административния орган предварително изпълнение може да бъде спряно или ако бъде доказано отпадането на възприетите предпоставки по чл. 60, ал. 1 АПК, или ако може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда (чл. 166, ал. 2 АПК). Във втората хипотеза оспорващият следва да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на предварителното изпълнение на административния акт. Нормативните изисквания са в съотношение на алтернативност, като във всеки отделен случай съдът преценява дали защитата на личния (частен) интерес може да бъде противопоставима на обществения интерес и да го преодолява. Тежестта за доказване пада върху оспорващия, тъй като доказването е насрещно. Релевираните доводи на Д. А., свързани с евентуална загуба на работното си място необосновават настъпване на значителни и труднопоправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, нито оборва формирания извод на административния орган на база данните, съдържащи се в приложеното по административната преписка предложение рег. № 4485р-7555/01.08.2026 г. на зам. началника на ГКПП - Гюешево за наличие на опасност да бъде осуетено или затруднено изпълнението на заповедта. При това положение не е налице нито една от хипотезите на цитираната разпоредба на чл. 166, ал. 2 АПК, поради което искането за спиране е неоснователно. Като е стигнал до други изводи и е отменил допуснатото предварително изпълнение на разпореждане за допуснато предварително изпълнение на заповед с рег. № 4485 ПАМ - 31/01.08.2026 г. на началника на ГПУ – Гюешево, Административен съд - Кюстендил е постановил неправилен съдебен акт, който при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменен и вместо него следва да бъде постановен друг, с който искането за спиране допуснатото предварително изпълнение следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание на чл. 222, ал. 1 във вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,