Решение № 2496 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6328/2014 г.

Решение № 2496 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6328/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от областния управител на област Добрич срещу решение № 37 от 14.04.2014 г., постановено по адм. д. № 923/2013 г. по описа на Административен съд - Добрич. Касаторът твърди неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска съдебното решение да бъде отменено като, вместо него, Върховният административен съд да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени решението на ОбС- Добрич в атакуваната чу част като незаконосъобразно. Касационният жалбоподател, областният управител на област Добрич, редовно призован, не изпраща представител. Ответникът, Общински съвет - Добрич, редовно призован, не се представлява и не депозира становище по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред Административен съд - Добрич е образувано по оспорване на областния управител на област Добрич срещу Решение № 26-5 по Протокол № 26 от 26.11.2013 г. на Общински съвет - Добрич в частта му, в която на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, чл. 14, ал. 4 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, чл. 31, ал. 1 и ал. 2 от ЗПП и чл. 23 от НРПУРОИ общинският съвет е дал съгласие за разпределение на клубната база на територията на община Добрич, като на политическа партия "Атака" се предостави едноетажната масивна сграда на ул. "Славянска" № 24 с площ от 82.00 кв. м. при месечен наем /без ДДС/ в размер на 120.54 лв. С обжалваното в настоящото производство решение АС-Добрич е отхвърлил оспорването на областния управител на област Добрич срещу решението на общинския съвет в атакуваната му част като е осъдил областната администрация на Добричка област да заплати в полза на общинския съвет съдебни разноски в размер на 300 лв. За да стигне до този правен резултат, съдът е заключил, че е сезиран с допустимо оспорване, доколкото първоначално областният управител е върнал решението за ново обсъждане от ОбС-Добрич в обжалваната му част по реда на чл. 45, ал. 4, предл. първо от ЗМСМА, такова обсъждане не е последвало в срока по чл. 45, ал. 7 от ЗМСМА, поради което в срок решението на общинския съвет е обжалвано пред съда с оглед хипотезата на чл. 45, ал. 8 от ЗМСМА. АС-Добрич е приел от фактическа страна, че за имота на ул. "Славянска" № 24, гр. Добрич действително са налични към датата на оспорването на областния управител два акта за собственост - Акт за държавна собственост /АДС/ № 2468/30.06.1972 г. и Акт за частна общинска собственост /АЧОС/ № 1049/7.07.1999 г., вписан в Службата по вписвания на 23.11.2005 г. Съдът е заключил, че при издаването на цитирания АЧОС действително не е била спазена процедурата, разписана в действалите към тази дата разпоредби на чл. 38, ал. 3 и чл. 39 от ППЗОС (отм.)- АЧОС е бил съставен, без преди това да е уведомен областния управител и без да е извършено отписване на същия имот от актовите книги за държавна собственост по реда на чл. 152 от ППЗДС (отм.) Въпреки това АС-Добрич, е приел, че атакуваното решение на ОбС- Добрич е законосъобразно, тъй като към датата на вписване на акта за общинска собственост- 23.11.2005 г., действаща е била разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, съгласно която при незаконосъобразно актуване на имот- държавна собственост като общински, актът за общинска собственост подлежи на отмяна със заповед на областния управител. Жалбоподателят нито твърди, нито доказва областният управител да е осъществил правомощията си по чл. 79, ал. 1 от ЗДС (отм.) с което, според съда, е затвърдена материалната законосъобразност на обжалваното решение на ОбС-Добрич. Липсват и доказателства да е инициирано и проведено общото исково производство по чл. 79, ал. 3 от ЗДС за разрешаване на спор за собственост относно процесния имот. Нещо повече - АС-Добрич е констатирал, предвид изявленията на процесуалния представител на областния управител, направени в съдебно заседание от 6.02.2014 г., че страните не спорят, че имотът е общинска собственост. Отделно от гореизложеното административният съд е мотивирал извода си за неоснователност на оспорването и с обстоятелството, че задължението за спазване на процедурата по чл. 38 и чл. 39 от ППЗОС (отм.) е бил на община- Добрич чрез съответните отговорни длъжностни лица, съответно - кмета на общината, но не и на общинския съвет, приел обжалваното решение, поради което органът на местно самоуправление не може да бъде отговорен за неосъществена процедура, вменена по закон в задължение на местните органи на изпълнителната власт. Тъй като пред ОбС- Добрич е представен не оспорен и неотменен по определения в закона ред АЧОС, който се ползва с материална доказателствена сила, правомерно общинският съвет е приел оспореното решение. Съдебното решение е правилно. Настоящият касационен състав на ВАС, трето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. Най-съществен за предмета на спора е правилният извод на съда, че, доколкото основно се оспорва процедурата по издаване на АЧОС от 1999 и неспазването на чл. 38 и чл. 39 от ППЗОС (отм.), а задължението за спазване на тази процедура е на общината, която не е страна по делото, то общинският съвет като орган на местно самоуправление не може да отговаря за задълженията на местните органи на изпълнителната власт. Неоснователни в тази връзка са доводите на касатора за това, че с оглед разпоредбата на чл. 29а от ЗМСМА и тъй като общинската администрация подпомага дейността на общинския съвет, а общинският съвет няма собствена администрация, то законосъобразността на решението на общинския съвет е функция от законосъобразното изготвяне на акта за общинска собственост. Общинският съвет е орган, различен от длъжностните лица и органите на общината, независимо кой и как обезпечава техническото му функциониране. Съставеният АЧОС съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗОС се ползва с материална доказателствена сила и е задължителен за съобразяване от общинския съвет при упражняване на правомощията му по чл. 28, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и чл. 14, ал. 4 от ЗОС. Обосновано съдът е заключил, че решението на ОбС-Добрич в атакуваната му част е законосъобразно, тъй като основното оплакване на жалбоподателя за неговата порочност се изразява не в обстоятелството, че имотът не е общински, а че съставения за него АЧОС е издаден, без преди това имотът да е отписан от актовите книги за държавна собственост. Правилно съдът е приел, че въпреки неспазване процедурата по чл. 38 и 39 от ППЗОС /понастоящем отменени, но действали към датата на АЧОС/, към датата на вписване на акта в Службата по вписвания - м. ноември 2005 г. и с оглед правното значение на вписването, както и публикуваното в сайта на общината предходно решение на Общинския съвет с подобно на обжалваното съдържание от 2005 г., областният управител е бил известен за съставения АЧОС най-късно през 2005 г. Несъстоятелни в тази връзка са оплакванията на касатора за липса на доказателства за уведомяване на областния управител за съставяне на АЧОС. Към 2005 г. и до 2008 г. в сила е била разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗДС, съгласно която когато незаконосъобразно е актуван имот - държавна собственост като общински, актът за общинска собственост се отменя със заповед на областния управител . Правилно съдът е приел за относимо към предмета на настоящия спор обстоятелството, че по делото нито се твърди, нито се доказва областният управител да е упражнил правомощията си по чл. 79, ал. 1 ЗДС (отм.) и да е отменил АЧОС от 1999 г. С оглед на гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение