Определение № 132 от 29.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1197/2012 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С молба от 28.03.2013г. жалбоподателят Е. П. Д. от [населено място] чрез пълномощника си адв. Д. К. моли да се допълни определение № 322 от 15.03.2013г., постановено по реда на чл. 288 ГПК по настоящото дело № 1197/2012г., в частта за разноските. Ответникът Сдружение с нестопанска цел „Български футболен съюз” /Б./ [населено място], не е изразил становище. Молбата е постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна поради следните съображения: ВКС не е присъдил разноски на ответника по касация Е. П. Д. с мотиви, че същият не е направил искане за присъждане на разноски по делото поради което независимо от това, че е представен договор за правна помощ, разноски не следва да се присъждат. Молителят изразява становище, че независимо от пропуска да се претендират разноските по делото, след като е доказан размерът на адвокатския хонорар с представения договор за правна помощ, разноските е следвало да се присъдят. Изразеното становище не намира опора в закона. Съдът не присъжда разноските по делото служебно, а само по направено искане за заплащането им, придружено със списък на разноските – чл. 80 ГПК. Действително ответникът има право да иска направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част на иска /чл. 78, ал. 3 ГПК/, но разноски се присъждат само при направено искане. В случая ответникът по касация Е. П. Д. не е направил искане за присъждане на разноските за касационното производство, поради което правилно разноски не са присъдени. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение