Решение № 208 от 09.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9618/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на М. Д. Д., от гр. Пловдив против решение № 5889/30.06.2025 г. по адм. дело № 1956/2024 г. на Административен съд – Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 69б, ал.1 и ал.2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), чл. 78, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП) (отм.) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Касаторът посочва, че положеният от него труд в периода от 06.12.1982 г. до 08.06.1983 г. като „помощник локомотивен машинист - стажант“, при правоприемника на „БДЖ ПП“ ЕООД неправилно не е зачетен от първа категория при определяне на стажът му за получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.69б, ал.1-2 от КСО. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – Пловдив, чрез юрисконсулт Г. Вълчанова изразява становище за неоснователност на същата. Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Представя писмени бележки. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Намира релевираните пороци в касационната жалба за неоснователни, а изводите на съда съответстващи и съобразени с доказателствата по делото. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение № 5889/30.06.2025 г. по адм. дело № 1956/2024 г. Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на М. Д. Д., от гр. Пловдив срещу решение № 2153-15-226/14.08.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е изменено разпореждане [номер]/Протокол №2140-15-569/25.06.2024 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Пловдив. Присъдил е разноски. Съдът е приел, че оспорените актове са издадени от компетентни органи, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че пенсионните органи са отказали отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) при условията на чл. 69б, ал. 1-2 от КСО, като са приели, че към датата на подаване на заявлението М. Д. е имал навършена възраст [възраст], но е нямал придобит осигурителен стаж от първа категория - 10 години. Доказателствата сочат за установен осигурителен стаж от първа категория 09г. 07м. и 20 дни, което не отговаря на материалноправните основания за възникване правото на ЛПОСВ поради неналичие на осигурителен стаж от 15 години от втора категория или 10 години от първа категория. Общият осигурителен стаж на Д. от първа и втора категория труд общо е 10 г. 01 м. 27 дни, от които 00 г. 06 м. 7 дни от втора категория и 09 г. 07 м. 20 дни от първа категория. Спорен между страните е осигурителният стаж на Д. за периода 06.12.1982 г.-08.06.1983 г. придобит на длъжност „помощник локомотивен машинист – стажант“. Съгласно чл. 78, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите(отм.), зачита се за трудов стаж времето, прекарано в платен стаж, предвиден по законни разпоредби, когато е положен след дипломирането. На основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Спорният период от 06.12.1982 г. до 08.06.1983 г., е бил част от стажа на жалбоподателя, полаган преди неговото дипломиране. Това е видно и от представеното по делото заверено ксерокопие от Главна книга на випуск 1980/1983 г. от ПЖИ „Тодор Каблешков“, където е отразено, че М. Д. е завършил Института по специалност „експлоатация и ремонт на електрически локомотиви“ с квалификация „техник-локомотивен машинист на електрически локомотиви“ и на 16.06.1983 г. му е издаден диплом. Т.е. през спорния период жалбоподателят все още не е бил завършил обучението си в Института и процесният стаж от 6 месеца и два дни е положен преди дипломирането му. Обосновано първоинстанционният съд и пенсионните органи са приели, че същият следва да се зачете от трета категория труд, тъй като не попада в обхвата на т. 6 от ПКТП (отм.) и не може да бъде при същата вредност и тежест, както трудът на „помощник локомотивен машинист“. В издадено от осигурителя удостоверение № 92-00-693/18.06.2024 г. е посочено, че „БДЖ ПП“ ЕООД не съхранява трудови досиета и потвърждава данните в обр. УП-3 № 93-07-79/16.04.2024 г., като уточнява, че в съхраняваните ведомости на предприятието за посочения период Д. фигурира като „помощник локомотивен машинист - стажант“. Съгласно чл. 69б, ал.1-2 КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за мъжете възниква при навършени 54 години и 2 месеца при придобит осигурителен стаж от първа категория труд от 10 години или при навършени 59 години и 2 месеца при придобит осигурителен стаж от втора категория труд от 15 години, като и в двете хипотези е изискуемо наличие на сбор от осигурителния стаж и възрастта 100. Жалбоподателят притежава изискуемата възраст и сбор, но не е налице третото кумулативно изискуемо основание за минимален осигурителен стаж от първа или втора категория труд. Достигайки до същите изводи и отхвърляйки оспорването срещу актовете на органите на НОИ, първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение